Определение № 1079 от 11.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4232/2022 г.

Постъпила е искане от адвокат Г. И. Н. –Адвокатска колегия - Габрово да бъде изменено определение №3792 от 29.11.2023 г. по гр.д. №4232/2022 г., на ВКС, ІII г.о., като му се присъди допълнително адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв до размер на сумата 6 555 лв. за осъщественото процесуално представителство на Х. Я. Х. пред касационната инстанция, над присъденото такова в размер на 2 681.03 лв. Изтъкнати са доводи, че трябва да се съобрази минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, в редакцията, която е актуална към датата на постановяване на съдебния акт. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Пред ВКС заседания с участието на страните не са провеждани, а производството е приключило с постановяване на определение по чл. 288 ГПК за недопускане на касационното обжалване. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело №С-432/22 тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни за съда при определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, а присъденото такова в размер на 2 681.03 лв. съответства на фактическата и правна сложност на делото. Ето защо молбата е неоснователна. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.