Определение № 2620 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2537/2026 г.

Производството е по реда на чл. 58, ал. 1 от Изборния кодекс (ИК) във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Б. А. М. срещу решение № 4546-НС от 04.03.2026 г. на Централната избирателна комисия (ЦИК), с което на осн. чл. 57, ал. 1, т. 10, б. "а", вр. чл. 129, ал., чл. 133, чл. 134, ал. 1 и чл. 135, ал. 1 и ал. 3 от Изборния кодекс /ИК/ регистрира партия „Движение на непартийните кандидати“ за участие в изборите за народни представители на 19.04.2026 г. както и наименованието на коалицията в бюлетината да бъде "Движение на непартийните кандидати". В жалбата се излагат доводи за липса на представителна власт, нарушен кворум за свикване на заседание, използване на неистински официален знак, несъответствие със закона за политическите партии. Излагат се подробни съображения. Иска се отмяна на решението на ЦИК за регистрация на партията. Ответникът – Централна избирателна комисия, не изразява становище. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение намира, че жалбата е процесуално недопустима за разглеждане по същество, тъй като оспореният акт не подлежи на оспорване по съдебен ред, по следните причини: С обжалваното решение на ЦИК е регистрирана партия "Движение на непартийните кандидати" за участие в изборите за народни представители на 19.04.2026 г. Съобразно разпоредбата на чл. 134, ал. 3 от ИК отказът за регистрация може да се обжалва пред Върховния административен съд, от което следва по аргумент от противното основание, че позитивното решение на ЦИК - това за регистрация на партия/коалиция, не подлежи на съдебно оспорване. В този смисъл са и определение № 7052/10.06.2021 г. по адм. дело № 6091/2021 г.; определение № 5713 от 16.04.2019 г. по адм. д. № 4254/2019 г. на ВАС, четвърто отделение; определение № 12338 от 17.09.2019 г. по адм. д. № 10544/2019 г. на ВАС, четвърто отделение и др. От изложеното е видно, че жалбата е подадена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол, тъй като с оспореното решение не е обективиран отказ от регистрация, а съдържанието на оспореното решение на ЦИК е позитивно. За наличие на допустимост на оспорването съдът е длъжен да следи служебно и без да е направено възражение в тази насока. Налице е хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 58, ал. 3 от Изборния Кодекс във връзка с чл. 159, т. 1 и т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение,