Решение № 4824 от 30.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9709/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Шумен, чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт И. Симеонова против решение № 1120 от 17 юли 2025 год. постановено по адм. дело № 265/2025 год. по описа на Административен съд гр. Шумен.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че оспореният административен акт е постановен в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Позовавайки се на относимите нормативни разпоредби обосновава, че доколкото се касае за национална мярка, в случая следва да се вземе предвид и дали заявителят е доказал, че може да управлява МПС от категория ВЕ, за която българското законодателство изисква полагане на изпит.

Предвид така развитите доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспорения съдебен акт. Претендира се и присъждане на разноски.

Ответникът по касационна жалба – К. И. М., в представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и развива подробни съображения за законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено от фактическа страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на К. И. М. решение № 869000-6564 от 21 май 2025 год. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен в частта му, с която по т. 2 от решението е обективиран отказ за признаване и подмяна на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), английски образец № [номер], издадено на К. И. М., в частта за служебно отразена от английските власти категория „ВЕ“, за която е и отказано да бъде вписана в СУМПС, български образец.

За да постанови обжалваното решение, съдът въз основа на приетите по делото доказателства, от фактическа страна е установил, че на 03 април 2025 год. К. И. М. заявил в сектор „Пътна полиция“ – Шумен при ОДМВР – Шумен извършване на административна услуга по заявление с вх. № 1687 от 03 април 2025 год., с предмет „Признаване и подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС“, като за целта представил СУМПС № [номер], образец Обединено кралство Великобритания.

В хода на извършената проверка по така подаденото заявление било установено от административния орган, че лицето е придобило правоспособност от категория „В“ след преминато обучение и успешно положен изпит на 17 април 2013 год. Установено било още, че на 18 юни 2021 год., К. И. М. бил извършил замяна на българското СУМПС с чужд образец. Органът констатирал също, че в страната, издала чуждото национално свидетелство лицето не е положило изпит за придобиване на категория „ВЕ“, а тя е била вписана служебно. В тази връзка приел, че тази възможност в чуждия правен ред не може да се ползва за заобикаляне на изискванията на българското законодателство относно предпоставките за придобиване на правоспособност от категория „ВЕ“, които в случая не са изпълнени, доколкото не са били налице данни заявителят да е положил изпит за категория „ВЕ“ нито в Обединено кралство Великобритания, нито в Република България.

С решение № 869000-6564 от 21 май 2025 год. началникът на сектор „Пътна полиция“ – Шумен признал за подмяна СУМПС английски образец № [номер], издадено на К. И. М., в частта на придобитата в Република България правоспособност за категории „В“ и категория „АМ“, които да бъдат вписани в СУМПС, български образец. В частта по т.2 за служебно отразена от английските власти категория „ВЕ“ административен акт отказал да признае за подмяна СУМПС английски образец № [номер] на К. И. М. и да бъде вписана в СУМПС, български образец.

За да отмени оспореният акт, съдът от правна страна е изложил подробни съображения, че същата е издадена от компетентен административен орган, съответства на изискванията за форма и съдържание, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение на материалната законосъобразност на оспореното решение в атакуваната му част, първоинстанционният съд е приел, че е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби. Съдът е приел, че са били налице материалните предпоставки на чл. 162 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредба № I-157 от 01 октомври 2002 год. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157 от 01 октомври 2002 год.), тъй като Обединено кралство Великобритания е подписала и ратифицирала Конвенцията за движението по пътищата (Виена, 1968 година), както и че свидетелството отговаря на Приложение № 6 към Конвенцията за пътното движение. Обосновал е извод, че дължимата проверка от страна на националните власти съобразно Наредбата се изразявала в това да бъде установена автентичността на представеното за подмяна чуждестранно свидетелство, както и дали последното не било последващо отнето, като ако бъде установена валидността на представеното чуждестранно свидетелство, то националният орган бил длъжен по силата на приложимите разпоредби да го подмени с българско за категориите, посочени в чуждото свидетелство. Мотивирал е, че доколкото смисълът на правната уредба е директно признаване на придобитите в чужбина категории, независимо от изискванията и реда, които са приложени за придобиването им, то при наличие на посочените предпоставки, административният орган е следвало да пренесе тези категории в българското СУМПС.

В съответствие с така развитите мотиви, първоинстанционният съд е отменил оспорения административен акт като незаконосъобразен и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне в съответствие с изложените мотиви.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния административен съд по отношение компетентността на административния орган.

В разпоредбата на чл. 162, ал. 4 ЗДвП законодателят е регламентирал, че чуждестранно национално свидетелство за управление на моторно превозно средство на български гражданин или чужденец, издадено от държава, която не е членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария се заменя с българско свидетелство за управление без полагане на изпит, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията. Съгласно ал. 5 от с.з. в случаите, когато чуждестранно национално свидетелство не отговаря на изискванията по ал. 4, българско свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава след успешно полагане на изпит.

Посоченото е възпроизведено и в чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредба № I-157 от 01 октомври 2002 год., съгласно който признаване и подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС се допуска, ако страната, издала съответното свидетелство, е подписала и ратифицирала Конвенцията за движението по пътищата (Виена, 1968 год.) и свидетелството отговаря на приложение № 6 към Конвенцията.

В Приложение 6 от Конвенцията, с наименование "Национално свидетелство за управление" е предвидено следното: 1. Националното свидетелство за управление трябва да бъде под формата на документ; 2. Свидетелството се издава на езика или езиците, определени от компетентните органи, които издават или на които е поръчано да издадат този документ; въпреки това на него е написано на френски език "Permis deconduire", което може да бъде съпроводено или не с названието на другия език или езици, а също така с името и/или отличителния знак на страната, в която е издадено свидетелството; 3. Надписите на свидетелството са или на латиница или в английски курсив, или ако са на друга азбука, се повтарят и на латиница; 4. В свидетелството в задължителен ред трябва да присъстват следните указания; те са номерирани с цифри от 1 до 11: 1. Фамилия; 2. Лично и бащино име 1/; 3. Дата и място на раждане 2/; 4. Местожителство 3/; 5. Орган, издал свидетелството; 6. Дата и място на издаване на свидетелството; 7. Дата на изтичане на действието на свидетелството 4/; 8. Номер на свидетелството; 9. Подпис и/или печат от органа, издал свидетелството; 10. Подпис на притежателя 5/; 11. Категория или категории, или подкатегории на превозните средства, за които се отнася това свидетелство, с посочване на датата на издаването на свидетелството и датата на изтичане на действието му за всяка от тези категории. Към свидетелството за управление трябва да се приложи снимката на притежателя. Националното законодателство определя допълнителните сведения, които се внасят в свидетелството за управление, а също и размера и типа на подвързията. Забележки: 1/ На това място може да бъде отбелязана фамилията на бащата или на съпруга; 2/ Ако датата на раждане е неизвестна, се посочва приблизителната възраст към датата на издаването на свидетелството. Ако мястото на раждане е неизвестно, то не се посочва. Вместо мястото на раждане се посочват други сведения, определени от националното законодателство; 3/ Упоменаването на местожителството не е задължително; 4/ Това сведение не е задължително, ако срокът на действие на свидетелството е неограничен; 5/ В противен случай се слага отпечатък на палеца.

5. Категориите превозни средства, за чието управление може да бъде издадено свидетелство, са следните: A. мотоциклет; B. автомобили, с изключение на принадлежащите към категория А, чието разрешено максимално тегло не надвишава 3500 кг и чийто брой седящи места, освен мястото на водача, не надвишава осем; C. автомобили, с изключение на принадлежащите към категория D, чието максимално разрешено тегло надвишава 3500 кг; D. автомобили, предназначени за превоз на пътници и имащи повече от осем седящи места освен мястото на водача; E. композиция от превозни средства, чийто влекач влиза в категории В, С и D, които водачът има право да управлява, но самите те не влизат в тази категория или тези категории.

6. Националните законодателства могат да въведат, освен по-горе цитираните категории от А до Е, и допълнителни категории за превозни средства, също така и подкатегории в самите категории, и комбинация от категории; всички те трябва ясно да са определени в свидетелството за управление.

Съобразно изложеното, противно на възприетото от административния орган анализът на така посочените разпоредби води до извода, че за да бъде заменено чуждестранно национално СУМПС на български гражданин или чужденец, издадено от държава, която не е членка на ЕС, с българско СУМПС без полагане на изпит, е необходимо единствено да са налице следните две предпоставки: 1. Държавата, в която е издадено чуждестранното СУМПС да е договаряща страна по Конвенцията и 2. СУМПС да отговаря на изискванията на приложение 6 от Конвенцията.

Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 162, ал. 4 ЗДвП е императивна, доколкото законодателят е използвал изразът „се заменя“, а не „може да се замени“ и следователно задължава компетентния административен орган при кумулативното наличие на цитираните по-горе предпоставки да замени чуждестранното СУМПС с българско такова. В този смисъл, законодателят не е дал възможност на административния орган да преценява наличието или липсата на други предпоставки, извън посочените в чл. 162, ал. 4 ЗДвП. Следователно мотивите, изложени от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Шумен, отнасящи се до липсата на предпоставките на чл. 154, ал. 3 и чл. 155 ЗДвП, са абсолютно неотносими в конкретния случай.

В горния смисъл, споделими са изводите на първоинстанционния съд, че ако органът установи, че свидетелството за управление на МПС, издадено от Обединено кралство Великобритания за процесната категория, отговаря на изискванията на приложение 6 от Конвенцията, то при представено валидно удостоверение и необходимите документи по чл. 13, ал. 1 от Наредба № I-157 от 1 декември 2002 год., ответника по настоящата касация има право чуждестранното свидетелство за управление на МПС да му бъде подменено или заменено "за категориите, посочени в чуждото свидетелство" - чл. 17, ал. 7 изр.1 от Наредба № I-157 от 01 октомври 2002 год., т. е. за всички категории, посочени в представеното свидетелство за управление на моторно превозно средство.

С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост са неоснователни.

Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

Разноски по делото се претендират само от касатора. С оглед изхода на делото обаче, такива не следва да се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение