Определение № 12607 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10963/2024 г.

Производството е по реда на чл. 236, във вр. с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция по заетостта, представлявана от изпълнителния директор С. Вълов, чрез представител по пълномощие – старши юрисконсулт Х. Менков против Определение № 18713/03.10.2024 год., постановено по административно дело № 1467/2024 год. по описа на Административен съд – София-град. В частната жалба е заявено, че независимо от обстоятелството, че молбата за приемане на документа за платената държавна такса за касационното производство пред Върховния административен съд е депозирана на 12.08.2024 год., указаната от съда такса за касационното оспорване е била заплатена в срок, което е видно от приложеното към молбата платежно нареждане. В този смисъл се твърди, че юридическият факт за заплащане на дължимата и указана от съда държавна такса се е осъществил в указания от съда срок. Заявяват се и твърдения, че в оспореното определение е записан грешен номер на подадената касационна жалба, което според оспорващия обосновава извод, че съда е провел производство по реда на чл. 213а от АПК, взимайки предвид касационна жалба, която е различна от действително подадената пред съда. В съответствие с така заявените доводи е формулирано искане за отмяна на оспореното определение и връщане на делото на първоинстанционния административен съд за администриране на подадената касационна жалба. Ответникът по частната жалба – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020 год.“ не е изразил становище по оспорването в срока по чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, счита частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. От фактическа страна е установено, че производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на Агенция по заетостта против Решение за определяне на финансова корекция № BG05M9OP001-1.004-0001/171 от 21.11.2022 год., постановено от ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020 год.“, с което е определена финансова корекция в размер на 25% от засегнатите допустими разходи по Договор № 72/18.12.2020 год. с изпълнител ЕТ „Перла-2013-Г. Любомирова“. С решение № 4506/06.07.2023 год., постановено по административно дело № 10897/2022 год., състав на Административен съд – София-град е отменил оспорения административен акт и в полза на Агенция по заетостта са присъдени разноски. След проведено касационно оспорване, с Решение № 1291/06.02.2024 год., постановено по административно дело № 10143/2023 год., състав на седмо отделение на Върховния административен съд е отменил Решение № 4506/06.07.2023 год. по административно дело № 10897/2022 год. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото, състав на Административен съд – София-град е постановил Решение № 10689/03.07.2024 год., по административно дело № 1467/2024 год., с което е отхвърли жалбата на Агенция по заетостта против Решение за определяне на финансова корекция № BG05M9OP001-1.004-0001/171 от 21.11.2022 год. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020 год.“ и в тежест на агенцията са присъдени разноски. Против така постановения съдебен акт е депозирана касационна жалба от Агенция по заетостта, в която са обективирани обстоятелствени доводи и аргументи за незаконосъобразността на оспореното съдебно решение, като е формулирано искане за неговата отмяна и решаване на спора по същество с отмяна на решението за определяне на финансова корекция. По повод депозираната касационна жалба, с Разпореждане № 12708/24.07.2024 год., постановено по административно дело № 1467/2024 год., състав на Административен съд – София-град е оставил жалбата без движение, като е указал на касационния жалбоподател в 7-дневен срок от получаване на съобщението, с писмена молба по делото да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 0,8 на сто от материалния интерес. Изрично е указано, че при неизпълнение на разпореждането в срок, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. От приложеното по делото съобщение се установява, че разпореждането на съда е редовно съобщено на оспорващия на 29.07.2024 год. В указания от съда 7-дневен срок, който изтича на 05.08.2024 год. – понеделник, присъствен ден, разпореждането не е изпълнено, като по делото не са представени доказателства за внасяне на указаната държавна такса. На 12.08.2024 год. в Административен съд – София-град е постъпила молба за приемане на документ за платена държавна такса от процесуалния представител на Агенция по заетостта, към която е приложено Бюджетно платежно нареждане с № Е01438 от 30.07.2024 год. С резолюция от 26.08.2024 год., съдът е указал препис от касационната жалба да се изпрати на ответната страна, като й се укаже възможността в 14-дневен срок да представи отговор. Указано е, след изтичане на срока, делото да се изпрати във ВАС. След получаване на делото и при извършена в съответствие с чл. 213а, ал. 6 от АПК проверка на редовността и допустимостта на подадената касационна жалба, председателят на седмо отделение на Върховния административен съд е констатирал, че същата не отговаря на изискванията за приложения, съгласно чл. 213, т. 3 от АПК – не са представени доказателства за платен пълният размер на дължимата държавна такса за образуване на касационното производство. С оглед на това, с Разпореждане по входящ номер № 14327 от 27.09.2024 год., председателят на седмо отделение на Върховния административен съд е изпратил на Административен съд – София-град касационна жалба с вх. № 14327/27.09.2024 год. по описа на ВАС, подадена от Агенция по заетостта, за изпълнение на задълженията по чл. 213а, ал. 1, изр. 2-ро от АПК. В мотивите на разпореждането е описана фактическата обстановка, като е посочено, че на 12.08.2024 год., след изтичане на преклузивния срок по чл. 213а, ал. 1 от АПК е депозирана молба с приложено платежно нареждане за заплащане на сумата за държавна такса. Прието е, че цялостното изпълнение на дадените с разпореждането указания, включително за представяне на документ за платена държавна такса в съответствие с чл. 213, т. 3 от АПК е условие за редовност на процесуалното действие по оспорване. В изпълнение на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадено от председателя на седмо отделение на ВАС, с Определение № 18713 от 03.10.2024 год., постановено по адм. дело № 1467/2024 год., на основание чл. 213а, ал. 1 от АПК, съдебният състав на Административен съд – София-град е върнал касационната жалба на Агенция по заетостта против Решение № 10689/03.07.2024 год. по адм. дело № 1467/2024 год. на АССГ. При така установените фактически обстоятелства, настоящият касационен състав намира оспореното определение за валидно, допустимо и правилно. От приложените по делото доказателства, безспорно се установява, че в Разпореждане № 12708/24.07.2024 год. по адм. дело № 1467/2024 год., съдът е указал на касационния жалбоподател задължението му в 7-дневен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесената държавна такса, като при неизпълнение на това задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Също така, безспорно е установено, че съобщение за така постановеното разпореждане е връчено редовно на 29.07.2024 год., като в указания 7-дневен срок (до 05.08.2024 год.) това разпореждане не е изпълнено. В иницииралата настоящото производство частна жалба, така описаните фактически установявания не се отричат, като само се твърди, че независимо, че с молбата от 12.08.2024 год. (след срока) е представен документ за внесената държавна такса, то последната е заплатена в срок – на 30.07.2024 год., т.е. само един ден след получаване на съдебното разпореждане. Съдът намира така заявеното възражение за неоснователно. В разпоредбата на чл. 213, т. 3 от АПК е указано, че към жалбата или протеста, се прилага документ за платена държавна такса, ако такава се дължи. В изпълнение на задължението си по чл. 213а, ал. 1 от АПК, съдът е констатирал наличната нередовност, като е указал на касационния жалбоподател да я отстрани в законоустановения 7-дневен срок. В съобщението, касаторът изрично е бил уведомен, че при неотстраняване на нередовността в указания срок, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Така даденото указание не е било изпълнено, т.е. не е отстранена нередовността на жалбата. Заверено копие на документ за платена държавна такса с дата 30.07.2024 год. е депозирано едва с молба от 12.08.2024 год., т.е. след изтичане на преклузивния срок по чл. 213а, ал. 1 от АПК. В този смисъл, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 213, т. 3 от АПК, към жалбата следва да бъде приложен документ за платена такса, а не само таксата да е платена, като в този смисъл са и указанията на съда. Съгласно цитираната правна норма, изискването за внасяне на държавна такса и представянето на документа за това по делото е кумулативно. В случая е налице и изрично уведомление до касатора, че в указания 7-дневен срок следва да се представи по делото документ, удостоверяващ обстоятелството, че таксата е внесена в срок, което не е изпълнено. В този смисъл и след като не са изпълнени в цялост указанията, то правилно съдът е приел, че не е отстранена нередовността на касационната жалба и законосъобразно е приложил разпоредбата на по чл. 213а, ал. 1, изр. 2-ро от АПК. По така изложените съображения настоящият съдебен състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно. Мотивиран от горното и на основание чл. 213а, ал. 7 от АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,