Определение № 394 от 25.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3122/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 330/ 17.07.2019 г. по ч.гр.д. № 1820/ 2019 г., с което Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение (в различен състав) е оставил без разглеждане частната жалба на д-р Е. В. Г. срещу определение от 14.02.2019 г. по гр.д. № 3620/ 2018 г., с което Софийски апелативен съд е определил на жалбоподателя в качеството на вещо лице възнаграждение за изготвяне на експертиза по делото. Определението се обжалва от Е. Г. с довода, че е незаконосъобразно. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба с допустим предмет (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК); при надлежна процесуална легитимация; спазен срок по чл. 275, ал. 2 ГПК; във функционална компетентност на настоящия, „друг“ по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК състав на ВКС, но неоснователна. Настоящият състав приема, че Гражданският процесуален кодекс не предвижда да се обжалва определението, с което съдът е определил възнаграждението на вещо лице за изготвяне на експертиза, нито допуска вещото лице да обжалва това определение или друг постановен по делото съдебен акт. Като е приел същото, а е оставил без разглеждане частната жалба на жалбоподателя, в качеството му на вещо лице, срещу определението от 14.02.2019 г. по гр.д. № 3620/ 2018 г., предходният състав на Върховния касационен съд е приложил правилно закона. При тези мотиви, съдът