Определение № 6327 от 22.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4313/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на „Блек Сии Логистик Интернешънъл“ ЕООД, ЕИК 205091867, гр. София, [улица], [номер], представлявано от Х. В. К., чрез адв. Узунов, срещу Определение № 2323/05.03.2024 г., постановено по адм. д. № 633/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ) в частта, с която е отхвърлено искането на дружеството за присъждане на деловодни разноски. Поддържа се неправилност на определението по съображения, че непроизнасянето на органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК в срока по чл. 155, ал. 1 от кодекса е довело до мълчаливо потвърждаване на ревизионния акт (РА). Бездействието на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София е обусловило оспорването му пред компетентния АССГ и понасяне на разноски от дружеството, които администрацията следва да възмезди по аргумент от чл. 143, ал. 2 АПК вр. § 2 ДР на ДОПК. Претендира се отмяна на определението в обжалваната част, присъждане на разноските за първоинстанционното и настоящето производство. Ответникът по частната жалба, директорът на дирекция ОДОП София, не ангажира становище по нея. Частната жалба като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване определение на административния съд съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК вр. чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалбата на „Блек Сии Логистик Интернешънъл“ ЕООД срещу РА № Р-22221022004905-091-001/10.08.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. С Решение № 1743/11.12.2023 г. на директора на дирекция "ОДОП" София, постановено в срока по чл. 156, ал. 6 ДОПК, след изтичането на 60-дневния срок по чл. 155, ал. 1 от кодекса и преди в АССГ да бъде изпратена сезиращата го жалба срещу мълчаливо потвърдения РА, ревизионният акт е отменен. Правилно е приел първостепенният съд, че отговорността за разноските в съдебното производство е обективна, невиновна отговорност. Фактическият състав, при който тя се поражда, е съвкупност от следните юридически факти: неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за водене на делото по повод на този спор и съдебен акт, в полза на страната, която претендира разноските. Противоречивите позиции на страните по делото касаят първия юридически факт: дали с непроизнасянето си в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК решаващият орган е предизвикал правния спор. Чрез фикцията по чл. 156, ал. 4 ДОПК законодателят е приравнил непроизнасянето на органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК с изтичането на 60-дневния срок по чл. 155, ал. 1 ДОПК на мълчаливо потвърждаване на ревизионния акт. Мълчаливо потвърденият ревизионен акт съобразно чл. 156, ал. 5 от ДОПК, може да бъде оспорен в 30-дневен срок след изтичането на срока за произнасяне. Разпоредбата на чл. 156, ал. 6 ДОПК гласи "решаващият орган не може да постанови решение след изтичането на срока за изпращане на преписката до съда". С аргумент за обратното е създадено правомощие на този орган да постанови решение в рамките на срока по чл. 150, ал. 1 ДОПК за изпращане на преписката до съда. След като законодателят е признал и уредил правомощие за решаващия орган да постанови решение в срока за изпращане на преписката до съда, бездействието на последния да се произнесе в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК не може да се приравни на поведение, предизвикващо съдебен спор. Следователно не е налице първият елемент от фактическия състав на отговорността за разноски - постановявайки решение в хипотезата на чл. 156, ал. 6 ДОПК, директорът на дирекция "ОДОП" е осъществил признато от кодекса правомощие. При този извод обсъждането на останалите предпоставки от фактическия състав на отговорността за разноски е безпредметно. Като е формирал този извод, АССГ е постановил правилно в обжалваната част определение, което следва да се остави в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, Първо отделение