Определение № 2379 от 05.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 1557/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба от процесуалния представител на ЗД“БУЛ ИНС”АД ЕИК[ЕИК] срещу определение №163/16.04.2026г., постановено по ч.т.д №167/2026 на ПАС, Първи търговски с-в, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на същото дружество срещу определение №1684 от 25.11.2025 г.,постановено по т.д.№669/2024 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XVIII-ти състав,с което е възобновено производството по делото. Ответниците по частната жалба Х. Я. Г., Я. Х. Г., А. Х. Г. и Н. Т. Г. чрез процесуалния си представител са депозирали писмен отговор с изразено становище за неоснователност на ЧЖ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съдът се е позовал на следните изложени в мотивите на обжалвания акт съображения: С частната жалба пред ПАС се е обжалвало определение №1684 от 15.11.2025 г.,постановено по т.д.№669/2024 г. по описа на ОС-Пловдив,ТО,XVIII-ти състав,с което е било възобновено производството по делото,спряно преди това с влязло в сила определение №1372 от 06.11.2024 г. на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК-до приключване с влязъл в сила акт на наказателното производство по пр.пр.№6064/2024 г. по описа на Окръжна прокуратура-Бургас /ДП №282 ЗМ 228/2024 г. по описа на РУ-Карнобат/. Въззивнят състав е изложил, че определенията на съда,с които се възобновява спряно производство по дадено дело /,не са от категорията съдебни определения,подлежащи на инстанционен контрол,тъй като не попадат в нито една от двете предвидени в чл.274,ал.1,т.1 и т.2 хипотези.Такива определения за възобновяване на спряно съдебно производство нито преграждат понататъшното развитие на делото /т.1-ва от ал.1-ва на чл.274 ГПК/,нито обжалването им е изрично предвидено в закона /т.2-ра от същата алинея/,поради което не подлежат на обжалване.Обжалваното с настоящата частна жалба определение е за възобновяване на спряно производство по търговско дело,поради което,по изложените съображения,не подлежи на обжалване и затова подадената частна жалба срещу това определение е недопустима.Като такава,частната жалба следва да се остави без разглеждане по същество,а образуваното въз основа на нея производство пред настоящия съд-да се прекрати. В частната жалба пред ВКС от страна на жалбоподателя се твърди, че нямало как толкова незаконосъобразно определение за възобновяване на производството да не бъде достъпно за въззивен контрол. Настоящият състав на ВКС,ТК напълно споделя изложените от въззивния съд съображения за това, че определението за възобновяване на производството,след предходно спиране на същото на някое от основанията по чл.229 ал.1 ГПК не са от категорията съдебни определения,подлежащи на инстанционен контрол,тъй като не попадат в нито една от двете предвидени в чл.274,ал.1,т.1 и т.2 хипотези. Последиците от неговата евентуална незаконосъобразност се преодоляват с обжалването на постановеното по спора съдебно решение. По тези съображения обжалваното пред ВКС определение на ПАС следва да се потвърди като законосъобразно. С оглед изхода по настоящия спор не следва да се присъждат съдебни разноски в полза на частния жалбоподател. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение като прецени правилността на обжалваното определение