Решение № 5049 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 640/2021 г.

Решение № 5049 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 640/2021 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Тръжна комисия, определена със Заповед № РД-04-193/8.07.2020 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" – Добрич против решение № 394 от 6.11.2020 г. /посочено като № 324 в съобщението до страните по делото и електронната система на Административен съд - Добрич/ по адм. д. № 394/2020 г. постановено от Административен съд - Добрич, с което е отменен Протокол № А-1-5 от 17.07.2020 г. на Тръжна комисия, определена със Заповед № РД-04-193/8.07.2020 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Добрич, в частта му за недопускането на "ВАНИС АГРИКОЛЧАР" ЕООД до участие в първа тръжна сесия с тайно наддаване за отдаване под аренда на имот с № 63094.162.52, 3 категория, с площ от 150, 042 дка в землището на с. Росица, Община Генерал Тошево. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли Върховния административен съд да постанови решение с което да се отмени обжалваното решение и да потвърди решението на тръжната комисия обективирано в Протокол № А-1-5 от 17.07.2020 година. Ответникът - "ВАНИС АГРИКОЛЧАР" ЕООД чрез адвокат С., с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Ответникът – "Б и В Агро груп" ООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна последните съображения: Производството пред административния съд се е развило по жалба, подадена от "ВАНИС АГРИКОЛЧАР" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], община Тетевен, представлявано от С. С., срещу Протокол № А-1-5 от 17.07.2020 г. на Тръжна комисия, определена със Заповед № РД-04-193/8.07.2020 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Добрич, в частта му за недопускането на жалбоподателя до участие в първа тръжна сесия с тайно наддаване за отдаване под аренда на имот с № 63094.162.52, 3 категория, с площ от 150, 042 дка в землището на с. Росица, Община Генерал Тошево. За да отмени обжалваният акт, съдът е установил, че със Заповед № РД-04-170/4.06.2020 г. (л. 112) в изпълнение на Заповед на министъра на земеделието, храните и горите № РД-46-143/20.03.2020 г., обнародвана в ДВ бр. 35/10.04.2020 г., на основание чл. 47ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ директорът на ОД "Земеделие" –Добрич (ОДЗ-Добрич) е открил процедура за провеждане на Първа тръжна сесия с тайно наддаване за отдаване под наем и аренда на свободните земеделски земи от държавния поземлен фонд /ДПФ/ в Област Добрич за стопанската 2020/2021 година. В т. ІV от заповедта е посочено, че началната тръжна цена и размерът на депозита за участие са определени в заповедта на министъра от 20.03.2020 г. Заповедта на директора на ОДЗ – Добрич и утвърдените тръжни условия са публикувана на интернет-страницата на ОДЗ - Добрич на 5.06.2020 г. На 8.07.2020 г. директорът на ОДЗ-Добрич е назначил със Заповед № РД-04-193 тръжната комисия, чиито членове са представили декларациите си по чл. 47ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. В утвърдените тръжни условия са възпроизведени правилата на чл. 47з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, че кандидатите за участие в търга представят: 1. заявление-оферта за участие по образец; 2. банково бордеро за внесен депозит; 3. декларации - по чл. 47в, ал. 1, т. 2, 7 - 9; 4. нотариално заверено пълномощно, когато лицето участва в търга чрез пълномощник. Установено е още, че "ВАНИС АГРИКОЛЧАР" ЕООД е подал заявление-оферти за два имота в землището на с. Росица, община Генерал Тошево, като за процесния имот № 63094.162.52 с площ от 150, 042 дка е предложил цена от 125 лева на декар, а за другия имот с № 63094.160.1 с площ от 115, 351 е предложил цена от 85 лева на декар. И двете оферти са заведени под един и същ вх. № ТА-340 от 6.07.2020 г. и са сложени, заедно с приложенията към тях, в един и същ плик, съобразно утвърдените тръжни условия, тъй като са за имоти в едно и също землище. От административната преписка е видно, че жалбоподателят е представил към офертите си две банкови бордера за внесен депозит и декларации по чл. 47в, ал. 1. В Протокол – опис № 82 (л. 53) тръжната комисия е посочила, че приема за редовни направените заявления и допуска до класиране жалбоподателя с изключение на имот № 63094.162.52. Като причина за недопускането на "ВАНИС АГРИКОЛЧАР" ЕООД до търга за този имот комисията е посочила на стр. 2 от протокола - недостатъчност на внесения депозит. Видно от т. 90 на оспорения Протокол № А-1-5 от 17.07.2020 г., в частта му за имот № 63094.162.52 комисията е посочила, че внесеният депозит е в размер на 1 628, 90 лв., а следвало да бъде в размер на 2 130, 60 лева. Съгласно т. 4. 1 от Заповед № РД-46-143/20.03.2020 г. на министъра на земеделието и храните, действително, за процесния имот от 150, 042 дка при обявена начална тръжна цена от 71 лева на декар и 20 % депозит за участие, дължимият от участниците депозит е 2 130, 60 лв. Съдът е установил, че жалбоподателят е внесъл тази сума, т. е. сумата от 2 130, 60 лева, но погрешно е посочил, че е за другия имот в землището на с. Росица с № 63094.160.1, който е с по-малка площ 115, 351 дка и за който е бил допуснат до участие. По делото не се спори, че при отварянето на плика на жалбоподателя, в присъствието на неговия пълномощник, тръжната комисия е констатирала допуснатата грешка, т. е. че в банковите бордера за внесен депозит са разменени номерата на имотите, за които жалбоподателят е подал заявления-оферти, като по-малкият имот № 63094.160.1 с площ 115, 351 дка е вписан в банковото бордеро, с което е внесена сумата от 2130, 60 лв. (л. 57), представляваща дължим депозит за по-големия имот, а последния, имот с № 63094.162.52 с площ от 150, 042 дка, е вписан в банковото бордеро, с което е внесен депозита от 1628, 98 лв., дължим за по-малкия по площ имот. Установено е било също, че тръжната комисия е приела едното предложение със сгрешен депозит за участие, защото депозита бил надвнесен, а другото, също със сгрешен депозит за участие, не е приела, защото депозитът бил недостатъчен. При тези данни, съдът приел, че Тръжната комисия е допуснала съществено процесуално нарушение на правилата за провеждане на търговете, след като е приела, че са налице основания за отстраняване на жалбоподателя от участие в търга. Посочил е, че видно от раздел Втори на тръжните условия (л. 115-116) самата тръжна процедура предвижда всички заявления за имотите за съответното землище, ведно с останалите документи, да бъдат депозирани в един запечатан плик. Затова по делото не е спорно и се установява от твърденията в писменото становище на тръжната комисия, постъпило на 28.09.2020 г. Затова съдът приел, че административният орган е констатирал в момента на прегледа на двете оферти, намиращи се в един и същ запечатан плик, че дружеството е допуснало грешка, изразяваща се в размяна на номерата на имотите в банковите бордера за внесен депозит за участие в търга. Констатирал е, че дължимите за депозит суми са внесени от участника и за двата имота в определения размер от 20 % от началната цена за имота, която в случая е площта на имота, умножена по началната тръжна цена от 71 лв. за декар. Независимо от това тръжната комисия необосновано е приела, че за процесния имот внесеният депозит бил недостатъчен размер. Този извод е в явно в противоречие с действителните факти и взет в нарушение на принципа за истинност по чл. 7, ал. 1 от АПК, който определя, че административните актове се основават на действителните факти от значение за случая. Съдът е счел също, че решението на комисията да отстрани жалбоподателя от участие в търга е постановено и в нарушение на принципа за служебно начало по чл. 9, ал. 1-4 от АПК, който задължава административния орган не само да събере всички необходими доказателства, но и да ги вземе предвид, при решаването на случая. Горното процесуално нарушение съдът приел за съществено, защото е основано на неверен извод за "недостатъчен" депозит и защото е довело до нарушаване на материалния закон. Предвид на това обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения протокол за отстраняване на участника от търга, с оглед на което го отменил. Постановеното решение е правилно. Противно на твърдяното в жалбата, съдът правилно е установил, че "ВАНИС АГРИКОЛЧАР" ЕООД е внесъл сумата от 2 130, 60 лева, но погрешно е посочил, че е за другия имот в землището на с. Росица с № 63094.160.1, който е с по-малка площ 115, 351 дка и за който е бил допуснат до участие. По делото не се спори, че при отварянето на плика на жалбоподателя, в присъствието на неговия пълномощник, тръжната комисия е констатирала допуснатата грешка, т. е. че в банковите бордера за внесен депозит са разменени номерата на имотите, за които жалбоподателят е подал заявления-оферти, като по-малкият имот № 63094.160.1 с площ 115, 351 дка е вписан в банковото бордеро, с което е внесена сумата от 2130, 60 лв. (л. 57), представляваща дължим депозит за по-големия имот, а последния, имот с № 63094.162.52 с площ от 150, 042 дка, е вписан в банковото бордеро, с което е внесен депозита от 1628, 98 лв., дължим за по-малкия по площ имот. Обосновано е прието, че независимо от това тръжната комисия необосновано е приела, че за процесния имот внесеният депозит бил недостатъчен размер. Настоящата инстанция следва да посочи, че видно от данните по делото, в направените предложения "ВАНИС АГРИКОЛЧАР" ЕООД е обективирал волята си относно предложената цена за всеки един от имотите. То се съдържа в офертата за участие, а не в банковото бордеро, с което е внесен депозит за участие. Неговият размер не се определя от стойността на оферираното предложение, а от началната тръжна цена. Поради това, участникът не може да изменя този размер, съответно – да формира воля, която касаторът твърди, че би изменил. Размерът на депозита е императивно определен, поради което не може да става въпрос за воля за регулирането му. Настоящата инстанция намира, че Тръжната комисия е действала в нарушение на принципа за истинност по чл. 7, ал. 1 от АПК, който определя, че административните актове се основават на действителните факти от значение за случая. Също така, обосновано е прието и от съда, че решението на комисията да отстрани дружеството от участие в търга е постановено и в нарушение на принципа за служебно начало по чл. 9, ал. 1-4 от АПК, който задължава административния орган не само да събере всички необходими доказателства, но и да ги вземе предвид, при решаването на случая. Това е така, тъй като остава неизяснен въпроса защо тръжната комисия е приела едното предложение със сгрешен депозит за участие, независимо, че депозита се явявал надвнесен, а другото, също със сгрешен депозит за участие, не е приела, защото депозитът бил недостатъчен. Ето защо е обоснован изводът на съда за допуснато от Тръжната комисия съществено процесуално нарушение на правилата за провеждане на търговете, след като е приела, че са налице основания за отстраняване на жалбоподателя от участие в търга без да изясни фактическата обстановка и без да вземе предвид всички представени доказателства при решаването на случая. За пълнота следва да се посочи, че констатираното и от съда нарушение на основни принципи е съществено, доколкото ако не беше допуснато резултатът би бил различен, тъй като видно от заявлението на дружеството, за процесния имот, както и от предложената цена от определения за спечелил търга участник, "ВАНИС АГРИКОЛЧАР" ЕООД е предложил най-висока цена. Предвид изложените по-горе съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При проверката по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира то да е недопустимо, поради което следва бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,