Определение № 1100 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 489/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. П. Г.,[населено място], [община], подадена от пълномощника му адвокат Д. Д., срещу решение №1110 от 24.07.2009 г. по гр. дело №840/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение №14 от 05.02.2009 г. по гр. дело №401/2007 г. на Провадийския районен съд. С първоинстанционното решение и отхвърлен искът на касатора срещу М. Д. М. с правно основание чл384, ал.3 ГПК/отм./ за обявяване недействителността на постановление за възлагане на ответника по иска на недвижим имот – дворно място с площ от 810 кв.м., находящо се в[населено място], [община], заедно с полумасивна жилищна сграда за сумата 8 400 лв., поради невнасяне на цената. Въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като определената цена в изпълнителното производство е внесена. Ответникът М. Д. М.,[населено място], не е заявил становище по касационната жалба. Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси, отнасящи се за това, дали е действителна продажбата при положение, че не е платена изцяло цената на възложения от съдебния изпълнител имот; дали вземането на взискателя е погасено по давност при положение, че давността започва да тече от увреждането и за приложението на Закона за деноминация на лева относно присъдените законни лихви, изтекли до влизането му в сила. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Не са посочени и представени решения на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №1110 от 24.07.2009 г. по гр. дело №840/2009 г. на Варненския окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси са правноирелевантни, а освен това не е посочено нито едно решение на ВКС, за да се обоснове твърдението, че са решени в противоречие със задължителната съдебна практика. Това е така, защото въззивният съд е отхвърлил иска, тъй като е приел, че не е налице твърдяното невнасяне на част от продажната цена. Според трайно установената съдебна практика публичната продан е недействителна само при изчерпателно изброените основания по чл.384, ал.3 ГПК/отм./ - нарушаване на чл.379 ГПК/отм./ и невнасяне на цената. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.