Определение № 228 от 15.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1838/2019 г.
ВКСIV гражданско отделение15.05.2019 г.докладчик Велислав Павков
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение №162/11.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 616/2019 г. от ІІІ-ти състав на АС – Пловдив. Определението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. М. Н. против определение №162/11.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 616/2019 г. от ІІІ-ти състав на АС – Пловдив. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на АС – Пловдив е приел, че не са налице предпоставките на чл.23 ЗПП за предоставяне на правна помощ на Р. М. Н. във връзка с изготвяне на частна касационна жалба против постановеното по делото въззивно определение. Видно от данните по делото и представената декларация за семейно и имотно състояние на молителя, същият не разполага с доходи, от които да се издържа, издържа се от пенсията на баща си, която очевидно не е в размер, който да позволява ангажирането на адвокатска помощ за посоченото по-горе процесуално действие. От друга страна, както правилно е преценил съда с обжалваното определение, молителят е във възраст /47 г. към настоящия момент/, която му позволява да полага труд и да реализира доходи, с оглед заплащането на предвидения в Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения размер от 500 лева, разполага с недвижимо имущество – два апартамента /в [населено място] и [населено място]/, от които също би могъл да реализира доход, който да му позволи заплащането на възнаграждението. Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че не са налице предпоставките, от които да се приеме, че молителят отговаря на условията за предоставяне на безплатна правна помощ, по реда на ЗПП. Обстоятелството,, че молителят е освободен от заплащането на държавна такса не е относимо към настоящото производство, тъй като размерът на дължимата държавна такса е обосновал извода за наличието на предпоставките за освобождаването от заплащането на същата, като размера на дължимата държавна такса е значително по-висок от размера на адвокатското възнаграждение, което молителят ще следва да заплати. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, съставът на ВКС