Решение № 8034 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2062/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба от Национална агенция за приходите (НАП) със седалище и адрес на управление в София, на бул. „Княз Александър Дондуков” № 52, срещу решение № 13314 от 01.12.2025 г., постановено по адм. д. № 2262 по описа за 2025 г. на Административен съд – Варна. Релевира оплакване за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, вкл. в частта на присъдените разноски, и постановяване на друго, по съществото на спора, с което исковите претенции, предявени от „Изток инвест 3000“ ЕООД против НАП, бъдат изцяло отхвърлени. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, както и държавна такса за настоящото производство. Ответникът – „Изток инвест 3000“ ЕООД с ЕИК 202576438 и със седалище и адрес на управление в гр. Варна, на [улица], оспорва основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 22.01.2026 г. Иска отхвърлянето й и оставянето в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение НАП е осъдена да заплати на „Изток инвест 3000“ ЕООД с ЕИК 202576438 обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 500.00 лв., изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за административното производство по оспорване на действия за обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол, серия АА № 0048436/25.07.2021 г. на инспектори по приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление (ЦУ) на НАП, потвърдени с Решение № 160/11.08.2021 г. на директора на Териториална дирекция (ТД) на НАП – Варна, отменени с определение № 2117 от 24.08.2021 г. по частно адм. д. № 1872 по описа за 2021 г. на Административен съд – Варна, ведно със законна лихва за периода от 26.07.2021 г. до 23.09.2025 г. в размер на сумата от 255.07 лв., както и законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 26.09.2025 г. до окончателното изплащане на претендираните суми. Наред с това НАП е осъдена да заплати на „Изток инвест 3000“ ЕООД деловодни разноски за първоинстанционното производството в размер на сумата от 505.00 лв. Административният съд е установил, от фактическа страна, че на 25.07.2021 г. при Граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП) – Пристанище Варна-Запад, органи по приходите при Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП предприели действия по обезпечаване на доказателства, на основание чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), изразяващи се в поставяне на 1 бр. техническо средство за контрол – пломба с номер № 0561763 на моторно превозно средство (МПС) с марка „Ивеко“, с рег. № [рег. номер] и ремарке с рег. № [рег. номер]. На ремаркето бил натоварен контейнер с № [номер] със стоки, собственост на „Изток инвест 3000“ ЕООД, представляващи MDF профили, с място на разтоварване гр. Николаево, Област Стара Загора, Завод ЕСПО. За предприетите действия е съставен Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства, серия АА № 0048436/25.07.2021 г. на инспектори по приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП (л. 9-12 от адм. д. № 1872/2021 г. по описа на Административен съд – Варна). „Изток инвест 3000“ ЕООД, чрез адвокат М. Тодоров от Адвокатска колегия – Варна, подало жалба до директора на ТД на НАП – Варна срещу действията по обезпечаване на доказателствата, обективирани в процесния Протокол. На дружеството от адв. Тодоров е издадена Фактура № 0000000324/02.08.2021 г. (л. 20 от адм. д. № 1872/2021 г. по описа на Административен съд – Варна) на стойност 500.00 лв., в която, като фактическо основание за издаването й, е посочено „Адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба до Директора на ТД на НАП срещу обезпечителни мерки по чл. 40 ДОПК, наложени с протокол сер. АА № 0048436/25.07.2021 г.“ Заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение по посочената фактура е удостоверено с Разписка № 0000000324/02.08.2021 г., издадена от адв. Тодоров (л. 20, пак там). С Решение № 160/11.08.2021 г. на директора на ТД на НАП – Варна е отхвърлена депозираната жалба от „Изток инвест 3000“ ЕООД срещу действията на органи по приходите при Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол, cepия АА № 0048436/25.07.2021 г. След изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, „Изток инвест 3000“ ЕООД, на основание чл. 41, ал. 3 ДОПК, подало жалба до Административен съд – Варна срещу действията по обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол, cepия АА № 0048436/25.07.2021 г. и потвърдени с Решение № 160/11.08.2021 г. на директора на ТД на НАП – Варна. С определение № 2117/24.08.2021 г. по частно адм. д. № 1872/2021 г. на Административен съд – Варна тези действия са отменени, като незаконосъобразни. При така установеното, от фактическа страна, съдът е преценил допустимост и основателност на главния иск за имуществена обезвреда, както и на акцесорните претенции за лихви. Позовал се е на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд по тълк. д. № 2/2016 г. Приел е, че, както в ДОПК, така и в АПК липсва специален ред, по който страната, при оспорване на актове или действия на административни органи по административен ред, може да търси направените от нея разноски в това производство. Счел е, че този законодателен пропуск за присъждане на направените в административното производство разноски, не може да се запълни с прилагането на чл. 161 ДОПК и/или чл. 143 АПК по аналогия. Мотивирал се е, че посочените разпоредби регламентират въпроса за разпределяното на разноските, направени само в съдебното производство. Допълнил е, че нормата на чл. 8, ал. 4 ЗОДОВ е неприложима по кауза. Извел е извод, че единственият начин да се търси възстановяване на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение в производство по административно оспорване на предприети от инспектори по приходите при ЦУ на НАП действия за обезпечаване на доказателства, е по реда и при условията на ЗОДОВ. Съдът обосновано и правилно е преценил, че ищцовото дружество се е справило с доказателствената тежест да установи всички кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на НАП за вреди – отменени по надлежния ред, като незаконосъобразни, действия на административни органи, явяващи се проявление на административна дейност, заради оспорването на които по административен ред, „Изток инвест 3000“ ЕООД е упълномощило адвокат и е заплатило суми за разноски за адвокатски хонорар в размер на 500.00 лв. Установил е наличието на плащане на адвокатския хонорар към момента на ползване на адвокатската услуга. правилно е посочено, че фактурата и разписката (на л. 20 от адм. д. № 1872/2021 г. по описа на Административен съд – Варна) за заплащане на сумата от 500.00 лв. не са оспорени от ответника по иска и удостоверяват, съгласно Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на Върховния касационен съд по тълк. д. № 6/2012 г., че ищецът е договорил и заплатил адвокатското възнаграждение. Изложил е подробни доводи относно липсата на прекомерност на сумата за адвокатско възнаграждение, претендирана като имуществена вреда. съдът правилно и обосновано е направил извод за основателност и доказаност на исковата претенция, поради което е уважил е главния иск за заплащане на имуществени вреди, както и акцесорните претенции за лихви. Неоснователни са оплакванията за неправилност на обжалваното съдебно решение, по възраженията на ответнат астрана административният съд е изложил мотиви, които настоящата съдебна споделя. Решението на административния съд е правилно и следва да се остави в сила, като на осн. чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК касационната инстнация препраща към мотивите на същото. С оглед на изложеното, Върховният административен съд