Определение № 4536 от 10.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5163/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Г. срещу решение №100/23г. на Разградски окръжен съд. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: Предявен е иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане. Искът е предявен на 12.04.21г.. В хода на първоинстанционното дело на мястото на починалата ищца са конституирани наследниците и И. Ж., Н. О., Н. Н. и С. Филипова. А на мястото на починалата ответница е конституирана Т. Г.. В исковата молба са изложени твърдения, че е сключен договор за издръжка и гледане през 2010г., но от зимата на 2020г. договорът не е изпълняван. В срока за отговор се възразява, че договорът за гледане и издръжка се е изпълнявал винаги пълно и точно. Но приобретателката получила инсулт през декември 2019г. и останала на легло, поради което грижите за ищцата са били поети от дъщерята на първоначалната ответница. Направено е възражение, че в договора е била включена и клауза, че имотът се прехвърля заради вече полаганите грижи, поради което в тази част договорът имал характер на договор за покупко- продажба. РС е отхвърлил исковете, тъй като е приел, че договорът е изпълняван точно. Неизпълнената част била незначителна, доколкото се отнасяла за времето след смъртта на ответницата- 15.04.21г.. Въззивна жалба е била подадена само от С. Филипова, а в първото съдебно заседание устни изявления за присъединяване са направени само от Н. Н. и от Н. О.. Въззивният съд е развалил изцяло договора като е приел, че от пролетта на 20г. до смъртта на прехвърлителката-22.08.21г. договорът за гледане и издръжка не е бил изпълняван. В касационната жалба се излагат доводи, че решението е неправилно, тъй като една част от договора бил за продажба- за вече извършени грижи и платена издръжка. Освен това договорът бил изпълнен. А от пролетта на 20г. била обявена пандемията, и е било невъзможно да се дават грижи в натура, били предложили на ищцата да я гледат при себе си, но тя отказала. В изложението са формулирани въпроси относно задължението на ВС да изложи мотиви, да обсъди доказателствата, както и въпроси относно правната същност на договора за миналите грижи, и относно преценката за незначителност на неизпълнението. При така изложените обстоятелства, ВКС счита, че следва да се допусне касационно обжалване поради вероятна недопустимост, доколкото наследниците на ищцата са обикновени другари, а жалба срещу отхвърлените искове е подала само една от ищците. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО