Определение № 5653 от 29.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4980/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по частна жалба на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Варна срещу Определение № 2989 от 17.03.2025 г. по адм. д. № 545/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е спряно предварителното изпълнение на негова Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № РД-14-1077 от 25.02.2025 г. в частта по т. 2, с която по отношение на М. А. В. е приложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № [номер] до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. В частната жалба са изложени оплаквания, че съдът неправилно е приел, че са изпълнени предпоставките по чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Искането за спиране е необосновано и недоказано. Не е приложена длъжностна характеристика на жалбоподателя. Не са представени доказателства относно имущественото състояние на съпругата на жалбоподателя. Ответникът - М. А. В., чрез процесуалния си представител представя възражение, в което излага аргументи за неоснователност на частната жалба. След като обсъди изложените основания в частната жалба, становищата на страните и представените по делото доказателства, съдът установи следното: Частната жалба е подадена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна и в срока по чл. 166, ал. 3 от АПК, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да спре предварителното изпълнение на заповедта, съдът е приел, че от приложените към жалбата актове за раждане се установява, че В. е баща на две малолетни деца. Същевременно от представения трудов договор се установява, че от 17.09.2024 г. В. е назначен на длъжност „оператор на пътно-строителни машини в „Моко строй“ ЕООД, с място на работа – обекти на фирмата за строителни работи, с 8-часов работен ден, с уговорен 6-месечен срок за изпитване. Съгласно трудовия договор работното място на В. е на различни обекти. Това обосновава извода, че за да изпълнява трудовите си задължения, жалбоподателят трябва ежедневно да пътува. Поради това с отнемането на свидетелството му управление на МПС на В. му е създадено значително затруднение за явяване му на работното място и за изпълнение на трудовите му задължения. Определението е неправилно. С процесната заповед е приложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 ЗАвтП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № 283952982 до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона – чл. 107, ал. 3 ЗАвтП. В ЗАвтП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК, съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. По делото липсват доказателства, че в длъжностната характеристика на лицето е включено изискване за правоспособност да управлява МПС, както и че единствената възможност за придвижване на лицето до работното му място е чрез личен автомобил. Липсват също така доказателства относно имущественото състояние на В., включително относно твърдението, че има ипотечен кредит. Във връзка искането за спиране, което е обективирано в жалбата срещу административния акт, са представени единствено актовете за раждане на двете му деца и копие на трудов договор № 002 от 17.09.2024 г., с който лицето е назначено на длъжност оператор на пътно-строителни машини в „Моко строй“ ЕООД. В договора не се съдържат данни за обектите, нито за конкретните пътно-строителни машини. Административният орган основателно възразява, че не е представена длъжностна характеристика. Доказателствата относно семейното положение на лицето не са достатъчни, за да се установи, че от предварителното изпълнение на заповедта за нейния адресат ще настъпят значителни или трудно поправими вреди. По изложените съображения не се установява наличието на основанията по чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК, поради което съдът неправилно е спрял предварителното изпълнение на административния акт. Определението е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Предвид това, че спорът е изяснен от фактическа страна, то следва да бъде решен по същество, като настоящата инстанция постанови отхвърляне на искането за спиране. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение