Определение № 7384 от 01.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2562/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби от И. К. З. от гр. София и от съдебния администратор на Софийския районен съд (СРС) против решение № 34932 от 24.10.2025г по адм. д. № 4830/ 2024г по описа на Административен съд София-град, с което е прогласена нищожността на разпореждане № 8 от 24 април 2024 г. на съдебния администратор на Софийския районен съд (СРС), в частта по т. 1, четвърто и пето тире.

Касационната жалба на И. З. е подадена на основание чл.210, ал.2 АПК с твърдения, че е страна в производства пред СРС и постановеното решение от АССГ я засяга лично, като е неблагоприятно за нея. Изложени са оплаквания за нищожност, евентуално неправилност на съдебното решение – касационни основания по чл.209, т.1 и т.3 АПК. Поддържат се доводи за наличие на материална компетентност на съдебния администратор да създава правила за прилагане на разпоредбите за обработване на лични данни чрез служителите в „Съдебно деловодство“.

Ответниците А. Ю. М. и Г. Ц. Ш. в представени писмени отговори оспорват касационната жалба като недопустима, а в условията на евентуалност - като неоснователна. Молят да бъде оставена без разглеждане, евентуално без уважение, като се остави в сила първоинстационното решение.

В касационната жалба на съдебния администратор на СРС се посочва, че решението на АССГ е частично недопустимо поради липса на правен интерес от оспорване на разпореждане № 8 от 24 април 2024 г в частта по пето тире. За съдебния акт в цялост се навеждат възражения за неправилност и необоснованост – касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявените жалби срещу издаденото разпореждане № 8 от 24 април 2024 г да се отхвърлят като неоснователни. С жалбата са направени искания за предприемане на действия по сезиране за приемане на съвместно Тълкувателно постановление от Върховния административен съд и Върховния касационен съд, на основание чл.97, ал.2 във връзка с ал.1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) поради формирана противоречива практика на съдилищата в страната по приложението на разпоредбата на чл.31 от Закона за адвокатурата (ЗА) и за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС).

Ответникът А. Ю. М. с представен писмен отговор оспорва касационната жалба и счита направените с нея искания за неоснователни. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Ответникът Н. И. Л. с представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Прави искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС с формулирани въпроси.

Ответникът Г. Ц. Ш. с представен писмен отговор оспорва касационната жалба. Изразява становище за неоснователност на искането за Тълкувателно постановление и за преюдициално запитване до СЕС.

Ответникът Ж. И. К. с депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба, изразява становище за неоснователност на особеното искане и искането за преюдициално запитване. В условията на евентуалност, ако бъде уважено искането на касатора за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, предлага да бъдат зададени и допълнителни въпроси.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба на И. З. и за неоснователност на касационната жалба на съдебния администратор на СРС. Предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Процесуалното право на касационно оспорване възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното касационно производство.

Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е разпореждане № 8 от 24.04.2024 г., издадено от съдебен администратор на СРС, на основание чл. 6, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 от Правилника за администрацията на съдилищата, в частта, с която са дадени указания за работа на съдебните служители от служба „Съдебно деловодство – гражданско отделение“ при СРС (четвърто и пето тире):

• Справки по движение на делото на адвокати се дават и без да е налице пълномощно за конкретното дело чрез представяне на валидна адвокатска карта. Копие на приложените по делото книжа се представят на адвокат, който не е пълномощник, след изрична молба и разпореждане на съдията – докладчик. Предоставяне на достъп до делото се дава само на адвокат пълномощник по него (не се дава дело за преглед на адвокат без пълномощно от страна по него).

• Адвокатските сътрудници имат право на достъп до делата, по които техните работодатели – адвокати, адвокатски дружества са упълномощени да представляват интересите на клиентите си. Предоставят им се копия от документи по делото.

С обжалваното съдебно решение на АССГ е прогласена нищожността на оспорените части от разпореждането на съдебния администратор на СРС.

При така постановения правен резултат от първоинстанционния съд Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба на И. З. за процесуално недопустима в посочената от нея хипотеза на чл.210, ал.2 АПК.

Тази норма дава процесуално право на касационна жалба на правните субекти, за които първоинстанционното съдебно решение е неблагоприятно – това са лицата, които имат качеството на страни по делото, но така също и физическите лица/юридическите лица/административните органи, спрямо които решението има сила и е неблагоприятно за тях, макар да не са участвали в делото. Това са същите лица, които имат право на отмяна по чл.246 АПК.

В случая касационната жалбоподателка твърди, че съдебното решение я засяга пряко и е неблагоприятно за нея. Обосновава това твърдение с доводи, че изпълнението му води до нарушение на Правото на Европейския съюз и предразполага към злоупотреби.

И. З. не е адресат на оспорения акт, не е конституирана и не е поискала да бъде конституирана като страна в производството пред първата инстанция (ако се е считала за заинтересовано лице), нито в касационната жалба се позовава на неучастието си. Недопустимо е да се признае правна възможност всяко лице да има право на касационно обжалване при обявяване на един акт за нищожен, единствено защото счита, че то е неблагоприятно за него, без да е имало качеството на надлежна страна, неучаствала в първоинстанционното съдебно производство (каквато принципна нормативна опция съществува при оспорване на общи и нормативни административни актове). Поради това за З. не са налице кумулативните предпоставки за допустимост по смисъла на чл. 210, ал. 2 АПК на правото на касационното обжалване на решението на Административен съд София-град

Тъй като настоящият касационен съдебен състав приема, че една от двете подадени касационни жалби против решение № 34932 от 24.10.2025г по адм. д. № 4830/ 2024г по описа на Административен съд София-град е недопустима, следва да отмени на основание чл. 253 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, дадения ход по същество, да възобнови съдебното дирене и да постанови определение, с което да прекрати съдебното производство по отношение на касационната жалба на И. З.. След влизане в сила на прекратителното определение съдът ще се произнесе по съществото на другата касационна жалба и по направените искания от страните.

По тези съображения и на основание чл.213а, ал.6, т.2 във връзка с чл.215, т.1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение