Определение № 4141 от 19.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3821/2023 г.

Производството е по чл.248 ГПК. С постановено по настоящето дело решение № 369/ 18.06.2024 г. са отхвърлени предявените от Б. Р. А. и Г. Р. А. против В. Г. А. - М. искове за връщане на сумата 52 303 лв. /по 26 151 лв. на всеки ищец/, получена без основание в периода от 10.05.2013 г. до 29.02.2016 г. чрез банкови преводи от сметка на Р. Г. А. ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска 28.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, като Б. Р. А. и Г. Р. А. са осъдени да заплатят на В. Г. А. – М. сумата 12 576,06 лв /дванадесет хиляди петстотин седемдесет и шест лева, шест стотинки/ разноски по делото за всички инстанции. Процесуалните представители на ответницата по делото са поискали изменение на така постановеното решение в частта за разноските. Поддържат, че в представения от тях списък за разноски е допусната техническа грешка, като общият размер на разходите по делото възлиза на 13 576,06 лв, а в списъка е посочена сумата 12 576,06 лв. Считат, че тази тяхна грешка е основание за изменение на влязлото в сила решение в частта за разноските, поради което молят за изменението му, като дължимите разноски бъдат определени в размер 13 576,06 лв. Евентуално считат, че при постановяване на решението съдът е допуснал очевидна фактическа грешка, присъждайки 12 576,06 лв вместо 13 576,06 лв, която молят да бъде отстранена по реда на чл.247 ГПК. Ищците не вземат становище по молбата. Съдът намира молбата за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна. Съгласно чл.80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Списъкът очертава рамките на искането и осигурява възможност на противната страна да възрази, че някои от разноските не са дължими, включително да направи възражение за прекомерност на платено адвокатско възнаграждение на процесуален представител. Претендиращата разноски страна трябва да посочи всичките разходи, чието присъждане иска и непосочените в списъка се считат непотърсени, тъй като съдът се произнася само в рамките на искането. В конкретната хипотеза процесуалните представители на В. Г. А. – М. са представили по делото списък по чл.80 ГПК, в който са посочили, че претендират „Общо разноски за трите съдебни инстанции, направени от В. Г. А. – М.: 12576,06лв.“. Тази сума е присъдена с крайния акт по делото. Когато в списъка за разноски страната е допуснала техническа грешка, в резултат на която не претендира всичките си разноски, а съдът се е произнесъл съгласно посоченото в списъка, постановеният акт не подлежи на изменение по реда на чл.248 ГПК. Не е налице и очевидна фактическа грешка, тъй като формираната правораздавателна воля е да бъдат присъдени разноските, които страната претендира и които е посочила в списъка по чл.80 ГПК, но не и повече. Поради това съдът