Определение № 182 от 09.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4203/2022 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на К. Г. С. от [населено място], обл. Кюстендил за отмяна на влязлото в сила определение. №_431_от_30.05.2022_г. по гр. д. № 4957/2021 г. на Върховния касационен съд, IV г. о., с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 260265 от 30.07.2021 г. по в. гр. д. № 275/2021 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 56530 от 05.03.2019 г. по гр.д. № 26839/2017 г. на Софийския районен съд като са отхвърлени предявените от молителя срещу Софийски районен съд, Софийски градски съд и Върховен касационен съд искове за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на основание чл. 2б ЗОДОВ обезщетение в размер на 10 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени от нарушение на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д. 26742/2010 г. на СРС и образуваните във връзка с него в. гр. д. № 8540/2013 г. на СГС и гр.д. № 2725/2015 г. на ВКС. Ответните страни по молбата - СРС, СГС и ВКС са депозирали по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК отговори, в които оспорват същата като недопустима, евентуално неоснователна. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на III г.о. намира, че м олбата за отмяна е нередовна, тъй като молителят не е изложил обстоятелства за осъществили се факти от хипотезата на чл. 303, ал.1, т.1,2,3,4 и 5 ГПК. Съгласно указанията, дадени в т.10 на т.р. №7/17г. на ОСГТК, молбата за отмяна следва да се остави без движение за отстраняване на нередовността. Отмяната е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила решения, когато те са неправилни на някое от основанията, изрично посочени в разпоредбата на чл._ 303_ ГПК. Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. В конкретния случай, независимо от посочването в молбата за отмяна на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 5 ГПК, изложените фактически твърдения не покриват фактическия състав на нито едно от визираните в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. По отношение на искането за спиране по чл. 309 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд, III г.о., счита, че искането е неоснователно, доколкото не е представена гаранция по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 282, ал. 2 ГПК, въпреки дадените указания от съда. Фактическият състав на чл. 309, ал. 1, вр. чл. 282, ал. 2 ГПК предпоставя допустима и редовна молба за отмяна на влязло в сила решение, подлежащо на принудително изпълнение и представено от молителя надлежно обезпечение в размер, който се определя от цената на иска. В случая, въпреки дадените указания, молителят не е представил бележка за платена гаранция. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение