Определение № 428 от 26.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2847/2018 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определение № 1809/11.06.2018 на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 1311/2018, с което е потвърдено определение № 3447/13.02.2018 на Софийския градски съд по гр.д. № 13885/2017 за връщане на исковата молба. Недоволен от определението е жалбоподателят Е. Д. М., представляван от адв. И. В. – П. от САК, който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че въззивният съд се произнесъл по процесуалноправните въпроси за приложимостта на правото на Европейския съюз и неговия приориет пред нормите на националното право, за процесуалната легитимация на ответника по иска вреди от неприлагане на правото на Европейския съюз и по материалноправния въпрос: правото на Европейския съюз и ЕКПЧОС предполагат или изключват отговорността на длъжностното лице – пряк причинител на вредата, които (впъроси) имат значение за точното прилагане на закон и за развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и туря край на производството по делото, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявеният иск е за обезщетение за вреди от неразследването на престъпление от ответницата в качеството й на разследващ полицай в ГДБОП. Съгласно чл. 216, ал. 2 ЗМВР обаче държавните служители в МВР не носят имуществена отговорност за вреди, причинени на граждани. В тези случаи държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди съобразно общите правила на гражданското право. Така предявеният иск е недопустим. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите правни въпроси да обуславят решението по делото, но те нямат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че за вредите от неприлагане на правото на Европейския съюз отговаря държавата и тя дължи обезщетението. Отговарят ли, пред кого и по какъв ред държавните служители – преки причинители на вредата, е предмет на уредба в националното право. То може да изключи тяхната отговорност пред пострадалия, в който смисъл е разпоредбата на чл. 216, ал. 2 ЗМВР. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение