Определение № 656 от 20.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 1699/2016 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК. Производството e образувано по частна жалба от [фирма] против определение № 335/30.06.2016г. по в.т.д. № 10/2016г. на Пловдивски апелативен съд, с което на осн. чл.248 ГПК е отменено решение № 110/30.03.2016г. по в.т.д. № 10/2016г. на П. в частта, с която АПСК е осъдена да заплати на [фирма] разноски в размер на 3600 лв. с ДДС за адвокатски хонорар. Ответникът Агенция за приватизация и следприватизационен контрол не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Независимо от това настоящият състав, взе предвид, че с решение по т.д.№ 1700/2016г. по описа на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е обезсилено изцяло решение № 110/30.03.2016г. по в.т.д. № 10/2016г. на П., включително и в частта за разноските. Въпросът за присъждането на последните, при това за всички инстанции, ще бъде отново разгледан при новото произнасяне на П.. С оглед на изложеното, ВКС намира, че подадената частна жалба понастоящем е без предмет. Поради това същата е недопустима и образуваното въз основа на нея производство следва да бъде прекратено. Воден от горното, съставът на Върховен касационен съд, ТК, І т.о.