Определение № 30 от 09.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1177/2011 г.

Производството е по реда на чл.307 ал.1 ГПК. Образувано по молбата на Г. В. К., Р. С. П. и [фирма], чрез управителя Г. Г. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК и чл.304 ГПК на влязлото в сила Решение № 435 от 12.05.2009 год. по гр.д.№ 363/2009 год. на Софийски апелативен съд с което е потвърдено Решение № 87 от 04.12.2008 год. по гр.д.№ 2434/2004 год. на Софийски градски съд. По реда и в срока на чл.306 ал.3 предл.3 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по молбата Г. Х. К.. С разпореждане от 30.12.2011 год. съдът е указал на молителите, че не сочат началния момент на узнаване за решението, съответно за новото обстоятелство и снабдяване с новото писмено доказателство с оглед проверка на срока по чл.305 ал.1 ГПК. В изпълнение на указанията са представени допълнителни молби от 26.01.2012 год. и от 30.01.2012 молителя [фирма], чрез управителя Г. и чрез Р. П. и от Г. К. – на 23.01.2012 год. За да се произнесе относно спазването на срока по чл.305 ал.1 ГПК, съдебният състав взе предвид следното: Решението чиято отмяна се иска е влязло в сила на 03.06.2010 год. – датата на определението по чл.288 ГПК с което не е допуснат касационен контрол. Молбата за отмяна е депозирана на 08.06.2011 год. Производството пред Софийски градски съд е било по реда на чл.297 ал.2 ГПК (отм.), инициирано на 15.01.2008 год. от [фирма], чрез управителя и едноличен собственик (към този момент) Р. П.. Искането е било за обезсилване на постановеното по иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД влязло в сила решение от 07.12.2004 год. по същото дело. С решението по делото, със страни Г. К. - ищец и [фирма] - ответник, е бил обявен за окончателен предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между дружеството и Г. Х. К.. Като е счел, че приобретателят К. не е просрочил плащането на задължението си по чл.297 ал.1 предл.2 ГПК, Софийски градски съд е оставил искането за обезсилване без уважение. Сезиран с въззивната жалба на [фирма], съставът на Софийски апелативен съд е потвърдил първоинстанционния акт с решението си по гр.д.№ 363/2009 год. С определение по чл.288 ГПК, постановено по т.д.№ 1083/2009 год., състав на ІІ т.о. на ВКС не е допуснал касационен контрол. Твърдението по молбата за отмяна в частта по чл.304 ГПК е, че Г. К. в качеството на съпруга на Р. П. не е била уведомена за производството и е узнала в резултат на насилственото освобождаване на апартамента. Р. П. в качеството на физическо лице няма качеството на трето на спора лице - страна по чл.304 ГПК, доколкото страна по делото е било дружеството [фирма], чийто управител и едноличен собственик на капитала е бил П.. Такова качество няма и [фирма], независимо от промяната по отношение на управлението. Твърденията по молбата за отмяна в частта по чл.301 т.1 ГПК досежно това, кое е новото обстоятелство или новото писмено доказателство, откриването на което поставя началото на срока по чл.305 ал.1 ГПК е неясно, доколкото се свързва с платежен документ, представен по делото. Съобразно указанията на съда, с допълнителни молби от 26.01.2012 год. и от 30.01.2012 молителят [фирма] отново е въвел обстоятелства, свързани с плащането на цената по предварителния договор и неправилната преценка на съда с решението, чиято отмяна се иска. Представено е извлечение от сметката на [фирма], носещо дата 08.06.2009 год., както и Решение от 03.11.2011 год. по адм.д.№ 1345/2010 год. на Административен съд София-град. Настоящият съдебен състав счита, че молбата за отмяна е просрочена. В частта по чл.303 ал.1 т.1 ГПК, новото обстоятелство и материализиращото го доказателство – извлечението от сметката на [фирма] предхожда постановяването на решението, чиято отмяна се иска, поради което 3-месечният срок по чл.305 ал.1 ГПК започва да тече от датата на влизане на решението в сила – 03.06.2010 год. и към датата на депозиране на молбата – 08.06.2011 год. е изтекъл. В частта по чл.304 ГПК молбата на Г. К. също е просрочена. Въпреки, че доводите и касаят производството по иска по чл.19 ал.3 ЗЗД (в качеството на съпруга на Р. П.), а не последващото производство по чл.297 ал.2 ГПК (отм.), то и в този случай срокът за нея е започнал да тече от датата на призовката за доброволно изпълнение (т.нар. в молбата „насилствено изваждане”, която дата, въпреки указанията на съда, тя не е посочила и д допълнителната молба от 23.01.2012 год. Т.е. съдът приема, че молбата за отмяна е извън рамките на 3-месечния преклузивен срок по чл.305 ал.1 вр.т.1 и т.5 ГПК, поради което ще следва да бъде оставена през разглеждане Предвид на горното и на основание чл.307 ал.1 ГПК, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.