Определение № 2892 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 648/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на министъра на младежта и спорта, чрез процесуален представител ст.юрк. Х.Хюсеин, против Определение № 2665/03.10.2025 г., постановено по адм. дело № 551/2025 г. по описа на Административен съд - Русе, с което по жалба на сдружение „Спортен клуб по вдигане на тежести Тараненко“, ЕИК 176791785, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, е отменена негова заповед № РД-09-512/09.07.2025 г., в частта, с която проектът на сружението, с вх.№ 09-00-4277/30.12.2025 г., не е одобрен и по отношение на същия е отказано финансово подпомагане и преписката е изпратена на министъра на младежта и спорта за разглеждане и решаване по същество. Частният жалбоподател излага съображения, че обжалваното определени е неправилно и необосновано. Счита за неправилен изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган - министъра на младежта и спорта, като преценката дали подаденият проект е в срок или не, е следвало да се извърши от комисията по чл.8, ал.1 от Наредба № 3 от 2.04.2019 г. за реда за финансово подпомагане на дейности в областта на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност (Наредба № 3 от 2.04.2019 г.). Посочва, че комисията е помощен орган и в нито една от разпоредбите на Наредбата не е регламентирано правомощие на комисията да може да издава актове, чрез които по същество да се произнася във връзка с проекти, подадени по Програмите на министерство на младежта и спорта, с каквато компетентност разполага единствено министъра. Поддържа и че неправилно съдът е определил характера на обжалваната заповед, с която е отказано финансово подпомагане по проект с вх. № 09-00-4277/30.12.2024 г. Оспорва и извода на първоинстанционния съд, че предвидения в Раздел VI, т.2 от Програмата начин за представяне на проектите от спорните клубове и за преценка на спазването на срока за това, противоречи на разпоредбите на чл. 18а, ал. 1 от АПК и чл. 29, ал. 6, изр.второ във вр. с чл. 5, ал. 1 от АПК. Иска да се отмени обжалваното определение със следващите се от това законови последици. Ответната страна - сдружение „Спортен клуб по вдигане на тежести Тараненко“, гр.Русе, в срока по чл. 232 от АПК не е взело становище по частната жалба. Върховният административен съд, в тричленен състав на Шесто отделение, намира частната жалба срещу обжалваното определение за допустима, като подадена в срока по чл.230 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес, против подлежащ на оспорване съдебен акт, съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Производството пред Административен съд - Русе е било образувано по жалба на сдружение „Спортен клуб по вдигане на тежести Тараненко“, гр.Русе, против заповед № РД-09-512/09.07.2025 г. на министъра на младежта и спорта, в частта, с която проектът на жалбоподателя с вх.№ 09-00-4277/30.12.2025 г. не е одобрен и по отношение на същия е отказано финансово подпомагане. С обжалваното определение съдът е отменил заповед № РД-09-512/09.07.2025 г. на министъра на младежта и спорта, в обжалваната част и е изпратил преписката на министъра на младежта и спорта за решаване по същество на искането за одобряване на проект. За да постанови този съдебен акт, съдът е приел, че защитата срещу процесната заповед, в оспорената ѝ част, следва да се осъществи по реда на глава десета, раздел IV на АПК, тъй като за да бъде ефективно правото на защита на гражданите и организациите, било необходимо съдът да отиде отвъд привидността, отвъд неточните формулировки в разпоредителната част на акта, за да може да прецени какъв действително е в своето правно естество този акт – дали се касае до процедурен акт по чл.197 от АПК или до акт по същество. Да се позволяло на органа да се произнася с акт по същество въз основа на предпоставки, свързани единствено с допустимостта на искането (по-конкретно подаването му в срок), означавало по волята на органа да се дерогира изцяло редът за защита по глава десета, раздел IV на АПК. Съдът е приел, че заповед № РД-09-512/09.07.2025 г. на министъра на младежта и спорта, в оспорената ѝ част, по правната си същност не съставлява акт по същество, а процедурен акт по чл.197 от АПК, който е постановен от некомпетентен орган – от министъра на младежта и спорта, вместо от компетентния за това, съгласно чл.9, ал.1 от Наредба № 3 от 2.04.2019 г., помощен колективен орган – комисията по чл.8, ал.1 от същата наредба. На следващо място, съдът е приел, че този отказ е незаконосъобразен и поради допуснато от органа нарушение на чл. 5, ал. 1 от АПК, респ. чл. 15, ал. 3 от ЗНА. Обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно. Изводите на съда не съответстват на приложимото право и действителното правно и фактическо положение по спора, поради което е и необосновано – отменителни основания по чл.209, т.3 АПК във вр. чл.236 АПК. Първоинстанционният съд неправилно е определил характера на заповед № РД-09-512/09.07.2025 г. на министъра на младежта и спорта като отказ за разглеждане по същество на представения от сдружението проект № 09-00-4277/30.12.2024 г. за финансово подпомагане. Заповедта на министъра на младежта и спорта, издадена на визираните в нея правни основания, по своя характер е индивидуален административен акт и подлежи на оспорване по съдебен ред по реда на чл.145 и сл. АПК. Със същата на основание чл. 10, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3 от 2.04.2019 г. административният орган не е одобрил предложения проект и е отказал финансово подпомагане, което представлява произнасяне по съществото на отправеното искане от заявителя. Липсва изявление, с което това искане да е оставено без разглеждане, като съдът не е компетентен да тълкува действителната воля на административния орган. Касае се за индивидуален административен акт, който не е изричен отказ от издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 197 АПК, а за административен акт, който е обжалван по реда на чл. 145 и сл. АПК. В този смисъл като е приел, че се касае за отказ за издаване на административен акт, първоинстанционният съд неправилно е приложил закона. Предвид изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по законосъобразността на обжалваната заповед. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ във връзка с чл. 222, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение