Определение № 3627 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3157/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на С. Г. Х., чрез пълномощника му Г. И. Х. /негов баща/, против Определение № 6457/17.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1655/2026 г., по описа на Административен съд София - град, с което искането за " налагане на незабавни временни мерки по реда на чл. 282, ал. 4 ЗИНЗС и чл. 250, ал. 1 и ал. 2 АПК, относно: непосредствен риск за живота на задържаното лице вследствие на продължаващо бездействие на администрацията", е изпратено по подведомственост на наблюдаващия прокурор от Софийска районна прокуратура. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния заон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и връщане на делото на Административен съд София - град за незабавно разглеждане и произнасяне по същество на искането за временни мерки. В законоустановения срок възражение по частната жалба не е постъпило. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в частната жалба, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователвна по следните съображения: С обжалваното определение искането на С. Г. Х., задържан под стража в Следствен арест - София, чрез пълномощника му Г. И. Х. /негов баща/, за " налагане на незабавни временни мерки по реда на чл. 282, ал. 4 ЗИНЗС и чл. 250, ал. 1 и ал. 2 АПК, относно: непосредствен риск за живота на задържаното лице вследствие на продължаващо бездействие на администрацията", е изпратено по подведомственост на наблюдаващия прокурор от Софийска районна прокуратура. За да постанови този резултат съдът е приел, че съгласно чл.п 250, ал. 3 от ЗИНЗС обвиняемите и подсъдимите се изпращат в лечебни заведения с разпореждане на съответния прокурор или съд по предложение на началника на затвора, началника на областна служба "Изпълнение на наказанията" или началника на арестита в съответната териториална служба. Съгласно разпоредбата на ал. 5 на същия текст, необходимостта от изпращане на обвиняем или подсъдим в лечебно заведение се мотивира от директора на специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода, от директора на медицинския център или от медицинския специалист към ареста. По тези съображения съдът е приел, че следва да изпрати искането по подведомственост на съответния наблюдаващ прокурор при Софийска райжнна прокуратура за преценка по реда на чл. 250, ал. 4 във връзка с ал. 3 ЗИНЗС. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните с частната жалба нарушения, които да съставляват основания за отмяната му. Съдът е изложил подробни мотиви които се споделят от настоящата инстанция и на основание чл. 221, ал. 2 предл. второ АПК, не е необходимо да се преповтарят. Защитата по чл. 276, ал. 1 ЗИНЗС е защита от действия и бездействия на административния орган и на длъжностни лица, на фатически действия и функции на длъжностното лице, които се извършват в нарушение на забраната по чл. 3 от Закона. По силата на препращащата норма на чл.283 ЗИНЗС единствено за неуредените в тази част въпроси се прилагат съответно разпоредбите на глава петнадесета, раздел I от АПК, което в конкретния случай не е налице. По тези съображения правилно съдът е приел, че искането следва да се изпрати по подведомственост на наблюдаващия прокурор от Софийска районна прокуратура. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1- во, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение