Определение № 112 от 26.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 21/2013 г.

С частна жалба, наименована „касационна жалба”, вх. на ВКС № 2557/ 11. 03.2013 год. ТД [фирма], [населено място] е обжалвало постановеното от състав на второ търговско отделение на ВКС определение № 58 от 26.02.2013 год., по т.д.№ 21/2013 год., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, поради просрочие молбата му за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски окръжен съд № 399 от 06.06.2008 год., по гр.д.№ 700/2007 год., с вх.№ 2543/29.11.2012 год.. С разпореждане от 12.03.2013 год. така подадената от [фирма], [населено място] частна жалба е оставена без движение, поради неизпълнение императивното изискване на чл.261, т.4 ГПК, във вр. с чл.275, ал.2 ГПК, като на частния жалбоподател са дадени указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15.00 лв.. Съобщението до страната - жалбоподател е връчено при условията на чл.41, ал.2 ГПК на 29.03.2013 год., след като същата не е открита на посочения съдебен адрес, на който обжалваното определение на ІІ т.о. на ВКС и е било връчено. На 24.04.2013 год., съобщението е връчено при условията на чл.50, ал.2 ГПК и на адреса на управление на ТД в [населено място], вписан в титулната част на частната жалба. Следователно срокът за отстраняване нередовността на подадената частна жалба, броен по правилото на чл.60, ал.4 ГПК, считано от датата на връчване съобщението на частния жалбоподател на посочения от него съдебен адрес за последния е изтекъл на 05.04.2013 год. и обстоятелството, че до постановяване на настоящия съдебен акт следващата се държавна такса от 15.00 лв. не е внесена, обосновава правен извод, че в случая следва да намери приложение предвидената от законодателя процесуална санкция по чл.262, ал.2, т.2 ГПК, към която чл.275, ал.2 ГПК препраща. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС