Определение № 93 от 28.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 768/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.2 вр. с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение на Софийски градски съд, АО,ІІІ В състав, постановено на 10.08.2012 год. по гр.д.№ 9946 /2012 год., с което са оставени без разглеждане подадените от дружеството въззивни жалби срещу решения на Софийски районен съд ,38 състав, постановени на 07.02.2012 год. и допълнително - на 12.03.2012 год. по гр.д.№ 8112/ 2011 год., поради липса на активна процесуална легитимация на жалбоподателя за предявяването им. Жалбоподателят оспорва правилността на определението, черпейки доводи от направеното и в първоинстанционното производство от същата страна възражение / отговор на искова молба, стр. 15 и сл. по номерацията на първоинстанционното дело /, основано на договор за прехвърляне търговското предприятие на конституирания ответник - ЕТ „ Ж. Е. К. „, в полза на [фирма], с едноличен собственик на капитала и представляващ го - Е. К., което прехвърляне е извършено преди завеждане на исковата молба / 29.05.2009 год./, както и на последващото заличаване на едноличния търговец от търговския регистър / вписано към 27 април 2011 год. /. [фирма] счита себе си за носител на права и задължения по договорите за наем, обосновали исковете, след заличаването на едноличния търговец и с това обосновава правният си интерес да атакува първоинстанционното решение, постановено по отношение на страна ответник - физическото лице Е. К. „. Ответната страна - СУ „ К. О. „ – оспорва жалбата, като намира, че липсата на процесуално качество на конституирана по спора страна за жалбоподателя изключва допустимостта на настоящата частна жалба. В евентуалност претендира оставянето й без уважение, като неоснователна, по съображения относими към материалноправната легитимация на ЕТ „ Ж. Е. К. „, като страна – ответник в производството, не и по отношение процесуалната легитимация на [фирма], чиято липса е предпоставила атакуваното определение. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва атакуваното определение страна, с оглед формалното й конституиране като такава, с подаването на въззивната жалба, предвид което и следва да се приеме за допустима, насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. По същество частната жалба е неоснователна. [фирма] не е конституирана по исковете на СУ „ К. О. „ страна, нито универсален правоприемник на такава, при настъпило в хода на съдебното производство правоприемство, предпоставящо конституирането й на основание чл. 227 ГПК. Като необвързано от силата на пресъдено нещо на постановените решения, за [фирма] не е възникнало потестативното процесуално право на жалба срещу същите, поради липса на правен интерес. Прехвърлянето на търговското предприятие на конституираната страна, в полза на [фирма], предхождащо предявяването на исковете, както и заличаването на едноличния търговец в хода на първоинстанционното производство, са обстоятелства, преценими с оглед материалноправната легитимация и правосубектността на конституирания ответник и като такива - неподлежащи на коментар по настоящия спор. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение