Определение № 74 от 30.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1788/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата Р. В. А. срещу решение № 1118 от 04.06.2020г. по в.гр.д.№ 914/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 състав, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 10543/2018г. на СГС, І-14 състав. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска на Р. А. срещу „Банка Пиреос България”АД с правно основание чл.439,ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи като погасени по давност следните суми: 99 600 евро - главница, ведно със законна лихва от 23.07.2012г., 500 евро - такси, държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по изпълнителен лист от 10.02.2013г., издаден по ч.гр.д.№ 35363/2012г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 60/2018г. на ЧСИ рег.№ 850 на КЧСИ. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната на решението и уважаване на отрицателните установителни искове. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването на основанията по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК и поради очевидна неправилност по въпросите: Считат ли се за валидни предприетите действия по принудително изпълнение по смисъла на чл.116,б. „в” ЗЗД след прекратяване на изпълнителното производство. Касаторът се позовава на противоречие на обжалваното решение с решението по гр.д.№ 1963/15 на ІVг.о. на ВКС. От кой момент се прекъсва давността в случаите на прекратено по чл.433,ал.1т.8 ГПК изпълнително производство. Касаторът се позовава на даденото тълкуване в т.10 на ТР №2 от 26.02.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа, че когато е налице прекратяване поради пременция отсъстват валидни изпълнителни действия по смисъла на т.10 на посоченото тълкувателно решение. Счита, че с прекратяването по право на предходно образуваното изпълнително дело на 01.04.2015г. са обезсилени извършените по него изпълнителни действия с обратна сила; тези действия не прекъсват давността по отношение на вземанията по процесния изпълнителен лист от 10.08.2013г.; давността по отношение на тях тече от 10.02.2013г. - с издаването на изпълнителния титул и петгодишният давностен срок е изтекъл на 10.02.2018г. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай до постановяването на тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015г., в отношенията между страните следва да бъдат приложени постановките на ППВС №3/80, съгласно които, по време на образувано изпълнително дело по отношение на вземането, давност не тече, а първото изпълнително дело срещу ищцата е образувано на 18.03.2013г., когато давността е прекъсната. САС е споделил решаващите изводи на СГС. Посочил е, че след налагане на запорите по изпълнително дело № 279/2013г., изпълнителни действия не са искани и предприемани, поради което на основание чл. 433, т. 8 ГПК, изпълнителното производство е прекратено по право, считано от 02.04.2015г., съответно към 26.06.2016г., когато е прието ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителното производство срещу ищцата не е било висящо. От това е изведено, че даденото в т. 10 на ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение - при прекратено на основание чл. 433, т. 8 ГПК изпълнително производство, новата погасителна давност за вземането тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, не намира приложение в конкретния случай. Въззивната инстанция е приела за правилно позоваването от първоинстанционния съд на даденото с акта по чл.290 ГПК по гр. д. № 2382/2017г. на ІVг.о. на ВКС разрешение: извършената с т. 10 на ТР № 2/2013 г. отмяна на ППВС 3/80 поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното решение и даденото с т. 10 от него разрешение се прилага от тази дата и по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. За правилен е счетен и изводът на СГС, че приложимо за спора е тълкуването, дадено с ППВС № 3/80г., с оглед на което е прието, че за времето до перемиране на изпълнителното производство (02.04.2015г.) погасителна давност не е текла, защото е била спряна, а след прекратяване на изпълнителното производство (след 02.04.2015г.), е започнала да тече нова погасителна давност по чл. 117 ЗЗД, която за процесните вземания е пет години. Обосновано е, че тази давност е прекъсната на 30.01.2018г., с поисканите от взискателя в молбата му за образуване на ново изпълнително дело изпълнителни действия (опис и възбрани), а независимо от това прекъсване, към 02.08.2018г., когато е подадена настоящата искова молба, не е изминал необходимият петгодишен давностен срок, считано от 02.04.2015г. Съставът на ВКС счита, че са налице основанията за спиране на настоящото производство на основание чл.292, предл. последно ГПК до приключване на тълкувателно дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, което е образувано по въпроса „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980г., извършена с т.10 на ТР №2/26.02.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му”. Разрешаването на въпроса е обусловило решаващите изводи на инстанциите за неоснователност на иска по чл.439,ал.1 ГПК и е по проблематиката, поставена в изложението на касатора. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на 1т.о.