Определение № 5747 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4567/2026 г.

Образувано е по частна жалба на Началника на ГКПП – Видин към РДГП – Русе към Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР чрез процесуален представител главен юрисконсулт Я. Симеонова срещу определение № 8856 от 05.03.2026 г., постановено по адм. дело № 2679/2026 г. по описа на Административен съд София – град, с което на основание чл. 60, ал. 2 АПК е отменено разпореждане за допуснато предварително изпълнение, инкорпорирано в Заповед с рег. № 5401 ПАМ - 68/ 08.02.2026 г. на началника на ГКПП – Видин. В частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Релевирани са доводи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, в това число фактическите и правни основания за издаването ѝ, като са спазени административнопроизводствените правила и целта на закона, както и за мотивираност на разпореждането за допускане на предварителното ѝ изпълнение. Претендира се отмяна на обжалваното определение и вместо него настоящата инстанция за потвърди като законосъобразно допуснатото на основание чл. 60, ал. 1 АПК предварително изпълнение на Заповед с рег. № 5401 ПАМ - 68/ 08.02.2026 г. на началника на ГКПП - Видин. Ответникът – К. А., гражданин на Република Турция, чрез процесуалния си представител адвокат П. Богданов от АК – Хасково, в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 232 АПК оспорва жалбата като неоснователна. Моли обжалваното определение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Частната жалба е допустима – подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно, и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано, след като с Определение № 261 от 20.02.2026 г. по адм. д. № 83/2026 г. на Административен съд - Видин, делото е изпратено по подсъдност на Административен съд - София град. Жалбата е подадена от К. А. (K. A.), роден на [дата]., гражданин на Република Tурция, депозирана чрез редовно упълномощен процесуален представител, против разпореждане на началника на ГКПП – Видин за допускане на предварително изпълнение на негова Заповед с рег. № 5401 ПАМ - 68/ 08.02.2026 г., с която на гражданин на трета държава е наложена принудителна административна мярка „Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите членки на Европейския съюз“ за срок от пет години, считано от датата на изпълнение на наложената на чужденеца принудителна административна мярка „Експулсиране“, на основание чл. 39а, ал. 1, т. 4 и чл. 42з, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). В мотивите на оспорения акт са посочени съответните правни основания и препращане за фактическите обстоятелства към предложение рег. № 5401р-2283/08.02.2026 г., с които е обоснована опасността от осуетяване или сериозно затрудняване изпълнението на заповедта, обуславящо приложението на разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК. С оспореното определение съдът е уважил искането на К. А., като е отменил разпореждането за допуснато предварително изпълнение на Заповед с рег. № 5401 ПАМ - 68/ 08.02.2026 г. на началника на ГКПП - Видин. За да постанови обжалвания правен резултат съдът е обсъдил мотивите на органа за допускане на предварително изпълнение на заповедта и е приел, че буквалното цитиране на визираната в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК „опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на заповедта“ не може да обоснове наличието на конкретни фактически и правни основания, въз основа на които административният орган е разпоредил предварителното изпълнение на оспорената заповед. Тези предпоставки според състава на Административен съд София-град в случая не били налице, поради което незаконосъобразно административният орган е допуснал предварително изпълнение на обжалваната заповед. Обжалваното определение е неправилно. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт има непосредствен ефект върху субективните права на адресата, поради което законодателят оправомощава органа да го допусне само при наличие на определените в чл. 60, ал. 1 АПК предпоставки, които не могат да бъдат тълкувани разширително, а доказателствената тежест за фактите и основанията, обосноваващи съответната предпоставка, е на органа. Допуснатото с влязло в сила разпореждане на административния орган предварително изпълнение може да бъде спряно или ако бъде доказано отпадането на възприетите предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК, или ако може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда (чл. 166, ал. 2 АПК). Във втората хипотеза оспорващият следва да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на предварителното изпълнение на административния акт. Нормативните изисквания са в съотношение на алтернативност, като във всеки отделен случай съдът преценява дали защитата на личния (частен) интерес може да бъде противопоставима на обществения интерес и да го преодолява. Тежестта за доказване пада върху оспорващия, тъй като доказването е насрещно. Турският гражданин К. А. не релевира доводи и не сочи доказателства, мотивиращи възможността за настъпване на значителни и труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, нито оборва формирания на база данните, съдържащи се в приложеното по административната преписка предложение рег. № 5401р-2283/08.02.2026 г. на полицейски инспектор в 01ГОДГ при ГПУ – Видин за наличие на опасност да бъде осуетено или затруднено изпълнението на заповедта. Същата се извлича от обстоятелството, че чуждият гражданин няма постоянен и настоящ адрес в Р България, задържан е при граничен преход Видин-Калафат, като водач на лек автомобил, марка „Рено“, с български регистрационен номер [рег. номер], собственост на „Турбо СС“ ЕООД, при направен опит да изведе от територията на страната турския гражданин М. К. – без документ за самоличност и без регистриран постоянен и настоящ адрес в Р България. При това положение не е налице нито една от хипотезите на цитираната разпоредба на чл. 166, ал. 2 АПК, поради което искането за спиране е неоснователно. Като е стигнал до други изводи и е отменил допуснатото предварително изпълнение на разпореждане за допуснато предварително изпълнение на Заповед с рег. № 5401 ПАМ - 68/ 08.02.2026 г. на началника на ГКПП – Видин, Административен съд София-град е постановил неправилен съдебен акт, който при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменен и вместо него следва да бъде постановен друг, с който искането за спиране допуснатото предварително изпълнение следва да се остави без уважение. При този изход на спора претенцията на ответника по частната жалба за присъждане на разноски се отхвърля. Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 1 във вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,