Определение № 2192 от 07.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 2070/2023 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от Х. Й. Х. и С. Ю. Ч., чрез адв. М. Д. за допълване на постановеното по делото определение № 1577/13.06.2024 г. по т.д. № 2070/2023г. на ВКС, I т.о.в частта за разноските. Молителите поддържат, че в тяхна полза следва да се присъдят договорените и заплатени от тях възнаграждения за процесуален представител в размер общо на 9300 лв. Ответникът по молбата Гаранционен фонд - София изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата. ВКС констатира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК. Производството по т.д. № 2070/2023 г. на ВКС, I т.о. е приключило с постановяването на определение № 1577/13.06.2024 г. по т.д. № 2070/2023г. на ВКС, I т.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 303/20.07.2023 г. по в. т. д. № 91/2023 г. на Апелативен съд - Пловдив, поправено с решение № 335/04.10.2023 г. по същото в. т. д., в частта, с която е потвърдено решение № 260095/18.08.2022 г. по т. д. № 162/2020 г. на Окръжен съд – Стара Загора, поправено с решение № 260118/30.11.2022 г. по същото т. д., в частта за осъждане на Гаранционен фонд- София да заплати на основание чл.557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата от по 50 000 лв. /разликата над 150 000 лв. до 200 000 лв./ за всеки от родителите – Х. Й. Х. и С. Ю. Ч., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на сина им – Г. Х. Х., при ПТП от 14.10.2019 г., причинено от водач без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 27.02.2020 г. до окончателното плащане. Ответниците по касационната жалба Х. Й. Х. и С. Ю. Ч. са подали писмен отговор чрез пълномощника си адв. М. Д.. В същия е обективирано искане за присъждане на разноски. Касационната инстанция не се е произнесла с определението по чл.288 ГПК по искането на ответниците по касационната жалба за присъждане на разноски, поради което е налице хипотеза по чл.248, ал.1 ГПК на допълване на необжалваемо определение. Съобразно постановките по т.8 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Следователно молбата следва да се разгледа по същество. Изложеното налага следните правни изводи: Искането за присъждане на разноски в настоящия случай не е подкрепено с писмени доказателства за извършването им. Видно от подадения отговор на касационна жалба, макар и като негово приложение да е описан договор за правна помощ и съдействие – 2 бр., те не са представени по делото. Съобразно разясненията по т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Аналогично ако правната помощ и съдействие е предоставена по реда на чл.38, ал.1 ЗАдв, искането за присъждане на възнаграждение в полза на процесуалния представител на страната, която е спечелила делото, следва да е подкрепено отново с доказателства за уговорка в горния смисъл. В случая обективираното в писмения отговор искане за присъждане на разноски насочва към договор за правна помощ и съдействие, приложен към самия отговор, което обективно не се констатира. Липсва и позоваване на хипотеза по чл.38 ЗАдв. Поради изложеното молбата по чл.248, ал.1 ГПК следва да се остави без уважение. Водим от което, състав на Първо търговско отделение на ВКС