Определение № 98 от 04.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 846/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. с чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба от „Европейски пътища“ АД, [населено място] и „Пътища Пловдив Груп“ ЕООД, [населено място] срещу определение №36 от 23.01.2020г., в.т.д.№507/2019г. на Апелативен съд- Пловдив, с което е уважена молбата на ищеца „ПИМК“ ООД по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение №368/04.12.2019г. в частта за разноските, като са осъдени двете дружества общо да заплатят на „ПИМК“ ООД сумата 34 084.36 лева разноски по делото. Частните жалбоподатели излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на закона, като претендират да бъде отменено и вместо него да бъде оставено без уважение искането на ищеца по чл.248 ГПК. Ответникът по жалбата „ПИМК“ ООД не представя отговор в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. С решение №368/04.12.2019г. се отменят решение №348 от 18.06.2018г., постановено по т.д. №324/2016г.от Окръжен съд- Пловдив и допълнителни решение №510 от 03.10.2018г. и решение №327 от 19.06.2019г., в частта, с която са осъдени „Пътища Пловдив Груп“ ЕООД и „Пътища Пловдив“ АД солидарно да заплатят на „ПИМК“ ООД сумата 193 623.10 лева – неплатено възнаграждение за извършени транспортни услуги по сключен договор за превоз на товари от 20.03.2015г. между „ПИМК“ ООД като превозвач, „Пътища Пловдив Груп“ ЕООД като товародател и „Пътища Пловдив АД като солидарен длъжник, която сума представлява разлика между общо дължимо възнаграждение от 286 816.68 лева и сума от 93 193.58 лева дължима от „ПИМК“ ООД, като купувач, на „Пътища Пловдив Груп“ ЕООД, като продавач, на основание неформален договор за продажба на различни видове фракции по фактури №[ЕГН]/28.04.16г. – за 40 116.67 лева, № [ЕГН]/31.05.16г. – за 24 673.92 лева и №[ЕГН]/30.06.16г. – за 28 402.99 лева, за която сума се уважава възражение за прихващане, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 19.05.2016г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е осъдено „Пътища Пловдив Груп“ ЕООД да заплати на „ПИМК“ ООД сумата 28 681.66 лева. – неустойка за забава на плащания по чл.7, ал.1 от договор за превоз на товари от 20.03.2015г. и в частта за разноските, и вместо това са отхвърлени предявеният от „ПИМК“ ООД против „Пътища Пловдив Груп“ ЕООД и „Пътища Пловдив“ АД /сега „Европейски пътища“ АД/ иск за солидарното им осъждане да заплатят сумата 286 816.68 лева, представляваща неплатено възнаграждение за извършени транспортни услуги по сключен договор за превоз на товари от 20.03.2015г., както следва: до размер на сумата 26 688.11 лева – като недоказан и в остатъчния размер от 260 128.57 лева – като неоснователен, поради погасяване на това вземане чрез прихващане с насрещните вземания на „Пътища Пловдив Груп“ ЕООД за дължима, но неплатена цена на продадена стока /фракция/ по описаните фактури, както и предявеният от „ПИМК“ ООД против „Пътища Пловдив Груп“ ЕООД иск за заплащане на сумата 28 681.66 лева, представляваща неустойка по чл.7, ал.1 от сключения договор за превоз на товари от 20.03.2015г., както следва: до размер на сумата 2 668.80 лева – като недоказан и в остатъчния размер от 26 012.86 лева – като неоснователен, поради погасяване на това вземане на чрез прихващане с част от насрещното вземане на „Пътища Пловдив Груп“ ЕООД за дължима, но неплатена цена на продадена стока /фракция/ по фактура №[ЕГН]/01.08.2017 г. за сумата 26 012.86 лева, като на ответниците са присъдени разноските по делото. С молба от 30.12.2019г., подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК от ищеца „ПИМК“ ООД, е направено искане за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на ищеца на разноските по делото, предвид отхвърлянето на иска поради уважено възражение за прихващане. С обжалваното определение съдът приема, че молбата по чл.248 ГПК е допустима и основателна. С оглед изложената фактическа обстановка, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, като искането на ищеца за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. На основание чл.78, ал.3 ГПК при отхвърляне на исковете ответникът има право на разноските по делото. Законодателят не прави разграничение дали исковете са отхвърлени като неоснователни, или като погасени по давност или чрез прихващане. Единственото изключение от правилото, че страната, която е загубила делото понася отговорността за съдебните разноски, е разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, която е недопустимо да се тълкува разширително. Воден от гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователно искането по реда на чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта на разноските чрез присъждане на разноски на ищеца въпреки отхвърлянето на исковите му претенции. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение