Решение № 6134 от 04.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12156/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото е образувано по повод постъпили касационни жалби на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Плевен, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Г. Кънова и на П. В. И., чрез адв. Н. Найденов, насочени срещу Решение № 3242/23.10.2025г. по адм. дело № 557/2025 г. на Административен съд - Плевен, в неблагоприятните за всеки от касационните жалбоподатели части на това решение. С обжалваното решение ОД на МВР-Плевен е осъдена да заплати на П. В. И. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3500 лева. Обезщетението е в следствие на искова претенция на И. срещу ОД на МВР-Плевен за неимуществени вреди, свързана с отменена по съдебен ред с решение № 2095/12.06.2024 г. по адм. дело № 502/2023 г. по описа на Административен съд – Плевен като незаконосъобразна Заповед за налагане на ПАМ № 23-0938-000258/03.05.2023г. на началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен. В останалата част на съдебния акт, искът на И. за заплащане на неимуществени вреди в пълния претендиран размер от 30 000 лева е бил отхвърлен. Касационна жалба срещу съдебния акт в осъдителната му част е подадена от Областна дирекция на МВР-Плевен, чрез гл. юрисконсулт Г. Кънова. Обжалва се решението на Административен съд-Плевен в частта, с която съдът е осъдил дирекцията да заплати на П. В. И. обезщетения за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 3 500 лева. Твърди се, че в тази част съдебното решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК поради противоречие с материалния закон и необосновано. Възразява се срещу изводите на първоинстанционния съд за доказаност наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на Областната дирекция в производството по ЗОДОВ. Излагат се и аргументи за липсата на пряка, причинно-следствена връзка между отменения по съдебен ред административен акт и причинените на И. неимуществени вреди. Оспорва се и наличието на доказана вреда. Според ОД на МВР-Плевен присъдената сума в размер на 3500 лева не представлява справедливо обезщетение за реално причинените на П. И. неимуществени вреди, а води до неправомерното му обогатяване, за сметка на ответника. Моли съда за отмяна на решението в обжалваната му част като неправилно и за постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция на П. В. И., алтернативно – да се намали присъденото обезщетение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационна жалба е подадена и от П. В. И., чрез адв. Н. Найденов. Доводите в нея са за неправилност на съдебното решение в частта, с която съдът е отхвърлил иска за разликата над 3 500 лева до предявения размер от 30 000 лева за претендираното обезщетение за неимуществени вреди. В тази връзка се твърди неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД. Иска се от касационната инстанция да отмени решението на административния съд в оспорената му част и да се постанови друго, с което да се уважи изцяло размера на предявения иск. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за всички съдебни инстанции. В писмен отговор се оспорва изцяло подадената касационна жалба от Областна дирекция на МВР-Плевен. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на Областна дирекция на МВР-Плевен и предлага на съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, двете жалби са неоснователни. Съображенията за този извод са следните: Производството пред Административен съд – Плевен е образувано по предявена от П. В. И. чрез адв. Найденов, в депозираната до съда искова молба претенция срещу ОД на МВР – Плевен за заплащане на сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в следствие на отменен по съдебен ред с решение № 2095/12.06.2024 г. по адм. дело № 502/2023 г. на Административен съд – Плевен като незаконосъобразен административен акт. Посочено било, че този акт е Заповед за налагане на ПАМ № 23-0938-000258/03.05.2023г., издадена от началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, състояща се във временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, с адресат П. И.. Периодът на претърпените и твърдяни от ищеца неудобство, тревога и безпокойство, наранен авторитет във връзка с отнетото му СУ МПС е посочен като начална дата 03.05.2023 г. – момента на издаването на ПАМ и е продължил до 12.06.2024 г. - датата на връщането на СУ МПС. Отнемането на СУ МПС за малко повече от една година, го е лишила от възможността да управлява автомобил, необходим му и в личен и служебен план във връзка с упражнявания от него бизнес с кафе автомати. Това довело до ежедневно безпокойство, безсънни нощи, наранен авторитет и пълна финансова зависимост от неговите родители. Стигнало се до изостряне и влошаване на отношенията с партньорката му, отношенията им се провалили, тъй като тя завела иск за родителски права върху детето им, използвайки случилото се. Детето им станало и свидетел на проверката от служителите на ОД на МВР на И. за употреба на наркотици, както и на задържането му, тъй като било в автомобила, спрян за проверка. Случаят имал и обществен отзвук, включително и с репортажи на Нова телевизия. Променил му се живота, приятели се отдръпнали от него. От фактическа страна, административният съд е установил, че на 03.05.2023 г., около 22.11 часа, при извършена полицейска проверка на ищеца, управляващ лек автомобил „Фолксваген Пасат“, в който пътували малолетният му син Л. И. и А. С., разпитан пред административния съд в качеството му на свидетел, е отчетен положителен резултат с техническо средство за наличие на наркотично вещество в организма на И.. Вследствие на това бил съставен АУАН № 776935/03.05.2023 г., а ищецът бил задържан за срок от 24 часа, при което му били поставени белезници. Образувано било и досъдебно производство. В същия ден са взети биологични проби за изследване. От заключенията на химико-токсикологичната експертиза е установено, че в кръвните проби не се доказва наличие на наркотични вещества. Поради това наказателното производство било прекратено. Установено е от съда още, че отнемането на СУМПС е създало много неудобства на ищеца, занимаващ се с бизнес с кафе автомати, за който качеството водач на лек автомобил е било изключително необходимо. По делото са събрани и писмени и гласни доказателства относно отражението на тези обстоятелства върху личния и професионалния живот на И.. Според първоинстанционния съд случаят с И. имал негативно отражение в личния му живот, майката на детето завела дело за родителските права и се е позовала на случилото се. Приел е, че в периода от извършената проверка и отнемане на СУ МПС до датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяната на ПАМ, с която СУ е отнето, ищецът е преживял стрес и смущение, тревожност, понижена самооценка, чувство за срам, обида, потиснатост и необщителност, недоверие от страна на близки и роднини. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел от правна, че ищецът е установил и доказал наличието на предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за основателност на исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди и съответно за ангажиране на отговорността на ОДМВР- Плевен. По делото е доказано наличието на отменен незаконосъобразен акт на служител на ответника, настъпили в резултат на този акт неимуществени вреди, както и причинно-следствена връзка между тях. Административният съд е приел, че предявената искова претенция за неимуществени вреди е доказана по основание спрямо ОД на МВР-Плевен. Съобразявайки чл. 52 ЗЗД и принципът за справедливост, претърпените и доказани негативни преживявания от И., продължителността на времето, през което е останал без СУ МПС, всичко това е дало основание за съда да приеме, че справедливото обезщетение в този случай е в размер на 3500 лева. Решението е правилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата. Законосъобразен е извода на решаващия съд, че са налице всички предпоставки за основателност на подадения иск за обезщетение за неимуществени вреди от П. В. И.. Правилно е прието от съда наличието на отменен по съответния ред административен акт - Заповед за налагане на ПАМ № 23-0938-000258/03.05.2023г. на началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен. Наложената ПАМ по ЗДвП е отменена с влязло в сила съдебно решение. Искът е предявен след отмяната на административния акт по съответния ред, предвид правилото на чл. 204, ал. 1 АПК. Същият е насочен срещу юридическото лице - ОД на МВР Плевен, в чийто състав е органа, от чийто незаконосъобразен акт, са причинени вредите, съобразно разпоредбата на чл.205 АПК. Субективното право на обезщетение по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ от незаконосъобразно волеизявление на административния орган. При незаконосъобразно отнемане на СУ МПС вредите се извеждат както от продължителното ограничаване на свободното придвижване, така и от конкретно установените неблагоприятни последици за трудовата заетост на ищеца и за възникналите за него негативни усещания, които са повлияли на физическото му и психическо състояние. Ищецът е бил силно притеснен и стресиран, потиснат, изпитвал унизително чувство от оставянето без СУМПС, случилото се пред очите на невръстното му дете, неоснователното обвинение в престъпление и невъзможността да бъде пълноценен в бизнеса с кафе – автомати. Още повече случаят му е добил и медийна известност. Несъмнено доказателствата по делото сочат за отрицателни емоции, чиито интензитет и времетраене обуславят обезвреда. Съдът ги е обсъдил в съвкупност с останалия доказателствен материал и е извел от тях само онези факти, които кореспондират с писмените доказателства и с житейската логика. Настоящата инстанция счита, че при определянето на размера на дължимото обезщетението за неимуществени вреди, причинени на И. от незаконосъобразната заповед за налагане на ПАМ, административният съд е спазил принципа за справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, и правилно е определил размера. При определянето му имат значение интензитета и продължителността на търпените негативни емоции. Обезщетението е справедливо определено с финансов еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху увреденото лице. Изложените от съда мотиви в тази насока се споделят изцяло и не следва да се преповтарят, а на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се извърши препращане към тях. Първоинстанционният съд вече е проявил необходимата умереност, като е редуцирал значително предявените претенции и е отхвърлил исковете над уважения размер. Искането на касатора ОД на МВР - Плевен за допълнително намаляване на обезщетенията не намира опора в доказателствата и доказаните от ищеца вреди. Неоснователни са и твърденията на касационния жалбоподател - П. В. И. чрез адв. Найденов, че съдебният акт е незаконосъобразен и необоснован досежно размера на така определеното обезщетение за неимуществени вреди. Обжалваното решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства и не са налице основания за ревизиране на така определеното от съдебния състав обезщетение в посока неговото увеличение, както се иска с касационната жалба на И.. Причинените на И. вреди от здравословен и психо-емоционален характер са определени от съда в съответствие с конкретно установените по делото факти и при съобразяването на указаните в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд общи критерии. Настоящият състав на касационната инстанция не установява решаващият съд да е изложил субективни виждания при определяне размера на обезщетението за неимуществена обезвреда. Напротив, събраните и оценени от първоинстанционния съдебен състав доказателства, въз основа на които са изградени изводите му за фактите и обстоятелствата, правнорелевантни за конкретния спор, са обсъдени въз основа на комплексната им оценка. Отчетени са характерът на увреждането, видът и интензитетът на претърпените вреди, личността на ищеца, както и продължителността на периода, през който е имал негативни емоционални преживявания и техният характер. Това води до неоснователност на касационната жалба на П. И.. По изложените съображения, съдебното решение на Административен съд-Плевен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение: