Определение № 67 от 10.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 3034/2017 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Подадена е молба от Ю. Х. Д., чрез пълномощника адв. Я. Д. за допълване на решение № 197/13.12.2018г. по т.д. № 3034/2017г. на ВКС, I т.о. в частта за разноските. В молбата се излага, че в касационната жалба касаторката е направила искане за отмяна на атакуваното въззивно решение и в частта на разноските, присъдени с него в полза на застрахователното дружество за адвокатско възнаграждение за първа инстанция и за държавната такса по въззивната му жалба срещу решението на СГС. С оглед изхода от спора по постановеното от касационната инстанция решение № 197/13.12.2018г. по т.д. № 3034/2017г. на ВКС, I т.о. решаващият съд се е произнесъл по искането за отмяна на въззивното решение в частта на разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени на застрахователя за въззивната инстанция, но не и в частта, с която ищцата е била осъдена от САС да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение за първа инстанция и за държавна такса по въззивната му жалба. Иска се допълване на решението на ВКС като бъде отменено въззивното решение в посочените части за разноските. Ответникът по молбата ЗД“Евроинс“АД не изразява становище по същата. ВКС констатира следното: Производството по т.д.№ 3034/2017г. на ВКС, I т.о. е било образувано по касационна жалба на Ю. Х. Д. срещу решение № 1671/12.07.2017г. по в.гр.д. № 792/2017г. на Софийски апелативен съд в частта, с която частично е отменено решение № 9400/28.12.2016г. по гр.д. №201/2016г. на СГС, I-12 с-в и вместо него е постановено друго за отхвърляне на иска на касатора против ЗД „Евроинс”АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15 000 лв. до общия предявен размер на сумата от 30 000 лв., на осн. чл.226, ал.1 КЗ / отм./ и в частта на разноските, с която касаторката е осъдена да заплати на застрахователното дружество 715лв.- разноски за адвокатско възнаграждение пред САС, 300лв. – за заплатена държавна такса по въззивната жалба, 750лв. – за разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция. Състав на Първо търговско отделение на ВКС е постановил решение № 197/13.12.2018г. по т.д. № 3034/2017г., с което е отменил решение № 1671/12.07.2017г. по в.гр.д. № 792/2017г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено частично решение № 9400/28.12.2016г. по гр.д. №201/2016г. на СГС, I-12 с-в и вместо него е постановено друго за отхвърляне на иска на Ю. Х. Д. против ЗД „Евроинс”АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15000 лв. до 25 000 лв., на осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм./, както и в частта на присъдените в полза на застрахователя разноски за разликата над 338,33 лв. до 715 лв. и вместо него и е постановил друго за осъждане на ЗД „Евроинс”АД да заплати на Ю. Х. Д. ЕГН [ЕГН] допълнително сумата от 10 000 лв. / разликата над 15 000лв. до 25 000лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 05.03.2015г., на осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва от момента на увреждането – 05.03.2015г. до окончателното плащане; оставил е в сила решение № 1671/12.07.2017г. по в.гр.д. № 792/2017г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част за отхвърляне на иска на Ю. Х. Д. против ЗД „Евроинс”АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 25000 лв. до 30 000 лв., на осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм./.; осъдил е ЗД „Евроинс”АД да заплати на Ю. Х. Д. ЕГН [ЕГН] сумата от 1138,33 лв., представляваща сторените от нея разноски за въззивна и касационна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 ГПК и е осъдил Ю. Х. Д. ЕГН [ЕГН] да заплати на ЗД „Евроинс”АД сумата от 326,66лв., представляваща сторените от дружеството разноски за касационна инстанция, на осн.чл.78, ал.3 ГПК. Предвид горното, ВКС прави следните правни изводи: Касационната инстанция е пропуснала да се произнесе по касационната жалба в частта на въззивното решение, касаеща присъдените разноски в полза на застрахователното дружество за първа инстанция и за заплатената държавна такса по въззивната жалба. С оглед изхода от спора по т.д. № 3034/2017г. на ВКС, I т.о. в полза на ЗД„Евроинс“АД се дължат сторените от него разноски за защитата му срещу исковата молба само за отхвърлената част от иска, респ. за заплатена държавна такса само по уважената част от въззивната жалба. Следователно въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която касаторката е осъдена да заплати на ЗД разликата над 250лв. до 750лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за първа инстанция и разликата над 100лв. до 300лв. – разноски за държавна такса за въззивно обжалване. Водим от което, състав на Първо търговско отделение на ВКС