Определение № 10134 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10118/2026 г.
ВАСВторо отделение14.10.2026 г.докладчик Светлозар Рачев
Диспозитив
ОТМЕНЯ определение № 3562 от 1.09.2026 г., постановено по адм. дело № 873/2026 г. по описа на Административен съд Велико Търново. ВРЪЩА делото на същия състав на Административен съд Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
Мотиви
Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „ДЕРВЕНЯ ХАУС“ ООД срещу определение № 3562 от 1.09.2026 г., постановено по адм. дело № 873/2026 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е оставена без разглеждане жалбата на частния жалбоподател срещу мълчалив отказ на главния архитект на община Велико Търново за издаване на виза за проектиране за поземлен имот с идентификатор 10447.140.28 и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Частният жалбоподател твърди, че мълчалив отказ е налице. Моли отмяна на определението и връщане на делото за разглеждането му по същество. Претендира присъждане на разноски Ответният административен орган главен архитект на община Велико Търново не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. Административният съд е установил, че на 9.07.2026г. частнвият жалбоподател е депозирал пет отделни електронни съобщения посредством официалния интеренет сайт на община Велико Търново, съдържащи искания за идзаване на виза проектиране за пет отделни недвижими имота. Приел е за основателно възражението на ответния орган, че поради непридвижването на тези искания от страна на длъжностно лице, работещо в администрацията на общината, главният архитект е установил наличието на общо пет заявления едва след подаване на жалбата до съда. Тъй като конкретното заявление е получило входящ номер с дата 13.08.2026г., е приел, че към датата на постановяване на оспореното определение /1.09.2026г./ срокът за произнасяне от страна на административния орган не е изтекъл, поради което не бил формиран мълчалив отказ. По тази причина е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството. Определението е неправилно. Основателни са твърденията на частния жалбоподател, че съгласно нормата на чл. 25, ал. 1 АПК датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено. Заявлението е редовно получено на 9.07.2026г., едномесечният срок за произнасяне е изтекъл на 10.08.2026г. /първият присъствен ден след неработния 9.08.с.г./. При липса на произнасяне в този срок е налице формиран мълчалив отказ. Без значение за изтичане на срока са допуснати пропуски в организацията на вътрешния документооборот в община Велико Търново. Подадената на 13.08.2026г. жалба срещу формирания мълчалив отказ, не е преждевременно подадена и има за предмет годен за обжалване индивидуален административен акт. Изложеното налага касиране на оспореното определение, и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество относно законосъобразността на формирания мълчалив отказ. Ако междувременно е налице изрично произнасяне, същото следва да бъде съобразено. Претенциите за присъждане на разноски следва да бъдат обсъдени при постановяване на съдебния акт, след връщане на делото, по аналогия с чл. 226, ал. 3 АПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,