Решение № 10641 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2571/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на В. В. Н. чрез процесуалния му представител адв. А. Икономов срещу решение по т. 2.1. от протокол № 5 от заседание на Прокурорска колегия на ВСС, проведено на 18.02.2026г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 5 от ЗСВ във връзка с чл. 307, ал. 3, т. 4 и ал.5,т.1 от ЗСВ му е наложено дисциплинарно наказание „освобождаване от длъжност като административен ръководител“.

Въвежда доводи, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради липса на компетентност на органа, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона - основания за обжалването и отмяната му по смисъла на чл. 146, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Счита, че ПК на ВСС е с изтекъл мандат, което води до нищожност на постановените от нея актове. Заявява, че при издаването на обжалваното решение са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като се основава на невалидни подготвителни актове (ревизионен доклад и предложение на вносителя), установимо по пътя на инцидентния съдебен контрол. Твърди, че и. ф. главен прокурор няма компетентност да внася в ПК на ВСС предложения за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя в качеството му на административен ръководител на Окръжна прокуратура Плевен (ОП - Плевен).

Заявява, че обжалваното решение е издадено в противоречие с материалноправни разпоредби, тъй като от събраните по делото доказателства, не се установявало прокурор Н. да бил извършил каквото и да е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307 от ЗСВ. Счита, че не е извършил нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ, тъй като нямало нарушение на принципа на „случаен подбор“, като действията описани в предложението на и.ф. главен прокурор, за образуване на дисциплинарно производство срещу прокурор Н., били извършени в изпълнение указанията на горестоящи органи в системата на Прокуратурата на Република България. Твърди, че не е допуснал дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 5, т. 1 от ЗСВ, описано в т.II от предложението във връзка с упражняването правомощията на административният ръководител по НПК и ЗСВ за удължаване сроковете на разследванията, за извършването на проверки и тези за произнасяне на прокурорите. Констатирани били само 6 бр. дела с допуснати нарушения, които като процентно изражение (0,8 %), било нищожен дял.

Моли съда да обяви нищожността на Решение по т. 2.1. от Протокол № 5 от заседание, проведено на 18.02.2026 г. на ПК на ВСС. Алтернативно моли съда да отмени като незаконосъобразно същото решение. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание лично и чрез адв. А. Икономов поддържа жалбата. Претендира за направените по делото разноски.

С молба представена в съдебното заседание проведено на 21.05.2026 г. жалбоподателят на основание чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз, във връзка с чл. 628 и следващите от ГПК, във връзка с член 144 от АПК, е поискал съда да отправи искане за преюдициално заключение до СЕС, относно следните въпроси:

1. Трябва ли член 19, § 1, алинея 2 ДЕС да се тълкува в смисъл, че гаранциите за независимост обхващат прокурорите (включително административни ръководители), когато осъществяват функции, свързани с правото на Съюза, включително издаване на ЕЗА по РД 2002/584/ПВР, ЕЗР по Директива 2014/41/ЕС, сътрудничество с ЕРРО по Регламент 2017/1939 и др.

2. Трябва ли член 19, § 1, алинея 2 ДЕС и член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че принципът на независимост на магистратите не допуска дисциплинарно производство срещу прокурор (вкл. административен ръководител), образувано по предложение на лице, което: (а) е фактически ръководител с оспорен мандат; (б) е пряк йерархически ръководител па наказващия орган, чиито членове са в служебна зависимост от него; и (в) образува производството след като жалбоподателят отказва да предостави институционална подкрепа за кандидатурата му, при положение, че тази последователност е обективно годна да породи смразяващ ефект върху независимостта на прокурорската система?

3. Трябва ли член 19, § 1, алинея 2 ДЕС, тълкуван в светлината на Решение от 30 април 2025 г. по С-313/23, С-316/23 и С-332/23 (Инспекторат към ВСС), да се тълкува в смисъл, че същият принцип се прилага a fortiori към органа, компетентен да налага дисциплинарни наказания на прокурори (Прокурорска колегия на ВСС), когато: (а) членовете на този орган са с изтекъл мандат, без изрично правно основание за продължаване на функциите; и (б) всички членове, избрани от прокурорската квота, са в йерархическа зависимост от лицето, чието предложение за налагане на дисциплинарно наказание органът разглежда?

4. При утвърдителен отговор на въпроси 2 или 3, длъжен ли е националният съд да провери дали наказващият орган е действал в съответствие с гаранциите за независимост и при констатирано несъответствие да отмени наказанието, независимо от националните процесуални норми?

5. Трябва ли Рамково решение 2002/584/ПВР, тълкувано в светлината на ОС и Р1 (С-508/18, С-82/19 РР11), да се тълкува в смисъл, че възможността за образуване на дисциплинарно производство срещу прокурор от орган, лишен от необходимата институционална независимост, само по себе си накърнява способността на прокурора да действа като независим издаващ съдебен орган или е достатъчно националният съд, упражняващ съдебен контрол по чл. 56а ЗЕЕЗА, да бъде задължен да оцени дали йерархическият и дисциплинарен натиск върху прокурора е могъл да компрометира обективността на материалите, въз основа на които ЕЗА е издадена?

6. Трябва ли член 19, § 1, алинея 2 ДЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска системен административен натиск върху прокурор — включително отнемане на служебни ресурси, изключване от институционални комуникационни канали и изолиране на цяла прокуратура от вътрешноорганизационния живот на системата — когато такъв натиск се упражнява с цел принуждаване на прокурора да подкрепи конкретен кандидат в процедура за избор на главен прокурор?

7. При утвърдителен отговор на въпроси 2, 3 или 5, длъжен ли е националният съд да отмени решението на ПК на ВСС за налагане на дисциплинарното наказание, за да гарантира ефективността на правото на Съюза?

В искането е посочено, че били налице обстоятелства, които налагали заключение за допуснати нарушения на правата на прок. Н. по член 18 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията), във връзка с член 10 от същата Конвенция, като именно заради позицията му, изразявана като председател на АПБ, а в някои случаи и като административен ръководител на Окръжна Прокуратура - Плевен, бил обект на систематична и демонстративна репресия от страна на и.ф. главен прокурор Сарафов, еманация на която била налагането на дисциплинарното наказание. (като сочи делата Кьовеши срещу Румъния и Мирослава Тодорова срещу България).

Ответникът по жалбата – Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез С. Михайлов – служител с юридическо образование в администрацията на Висшия съдебен съвет, изразява становище за неоснователност на същата.

Възразява срещу твърденията, че оспореният акт е издаден от некомпетентен орган, посочвайки че решението на Съда на Европейския съюз касае Инспектората към Висшия съдебен съвет, който е орган със специфични правомощия и се конституира по различен начин от Висшия съдебен съвет. Позовава се на решение № 12/27.09.2022 г. по к.д. № 7/2022 г. на Конституционния съд на Република България, което сочи, че изтичането на мандата на членовете на колегиалния орган не прекратява правомощията на самия орган, формулирайки принципа за непрекъсваемост на дейността му.

Счита за неоснователни са твърденията за липса на компетентност на и.ф. главен прокурор да внесе предложение за образуване на дисциплинарно производство. Твърди, че дисциплинарната отговорност е реализирана при спазване на предвидената в ЗСВ процедура. Заявява, че по безспорен начин са установени извършените дисциплинарни нарушения. Посочва, че оспореният акт не страда от порока липса на мотиви. Отбелязва, че същите се съдържат в решението на дисциплинарния състав, което Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е възприела изцяло. Извършените нарушения били ясно индивидуализирани, а определеното наказание, съответстващо на формата на вината, обстоятелствата, при които са извършени нарушенията и поведението на нарушителя.

В постъпило становище от пълномощника на административния орган - ПК на ВСС е посочено, че не са налице предпоставките за отправяне на преюдициално запитване, тъй като поставените въпроси и посочените разпоредби от жалбоподателя не са относими към предмета на разглеждания правен спор, също така тълкуването на нормите на правото на ЕС, трябва да е от съществено значение за решаване на спора по същество. Освен това, за да се отправи преюдициално запитване било необходимо се изложи и връзката между правото на ЕС и националните разпоредби, което не било направено в изложението на жалбоподателя. Заявява, че е налице ясна практика на СЕС по поставените въпроси.

Заинтересованата страна – Главен прокурор чрез изпълняващия функциите, представляван от юрисконсулт С. Филипова, изразява становище за неоснователност на оспорването.

Намира за неоснователни доводите за нищожност на оспорения акт поради твърдяната от жалбоподателя липса на компетентност на дисциплинарнонаказващия орган. Посочва, че Висшият съдебен съвет, респ. неговите колегии са постоянно действащи органи и изтичането на мандата на членовете им не прекратява техните правомощия. Счита за неоснователни доводите за допуснати съществени процесуални нарушения. Главният прокурор бил по-горестоящ административен ръководител на В. Н., който е заемал длъжността „административен ръководител" на ОП-Плевен към датата на внасяне на предложението, поради което имал компетентност да внася в ПК на ВСС предложение за налагане на дисциплинарно наказание в качеството му на по-висшестоящ административен ръководител. Счита, че безспорно е установено извършването на дисциплинарни нарушения. Посочва, че наложеното дисциплинарно наказание е индивидуализирано съобразно тежестта на нарушенията като са преценени вярно формата на вината и обстоятелствата за тяхното извършване. Моли съда моля да приеме подадената жалба за неоснователна и да я отхвърли. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Счита искането за отправяне на преюдициално запитване за неоснователно. Посочено е, че жалбоподателя излага разпоредби от първичното/вторичното право на ЕС, които не кореспондират с предмета на делото, (пример. Рамково решение 2002/584/ПВР - ЕЗА).

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323 ЗСВ, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на административния акт съгласно чл. 168 АПК е основателна.

По делото е установено, че дисциплинарното производство срещу прокурор В. Н. е образувано по предложение на и.ф. главен прокурор с peг. индекс № ВСС - 7687/22.04.2025 г., по повод постъпил доклад с изх. № 2706/11.04.2025 г. по описа на отдел 10 „Инспекторат" при Върховна касационна прокуратура. Докладът е изготвен в изпълнение на Заповед № РД-04-62/10.03.2025 г. на и.ф. главен прокурор, за извършена тематична ревизия на работата на административния ръководител на ОП - Плевен по организация, ръководство и контрол на дейността на ОП - Плевен за периода от 01.07.2023 г. до 31.12.2024 г., съгласно Плана за контролната дейност на ВКП за 2025 г.. В предложението е посочено, че са констатирани нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 4 и по чл. 307, ал. 5, т. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) в хода на извършена тематична ревизия, относно работата на В.Н., в качеството му на административен ръководител на ОП-Плевен.

С решение на ПК на ВСС по Протокол № 17 от 21.05.2025 г. е образувано дисциплинарно производство - дисциплинарно дело № 2/2025 г. по описа на ПК на ВСС, за налагане на дисциплинарно наказание на В. В. Н. - административен ръководител, окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - Плевен. На основание чл. 316, ал. 3 от ЗСВ от ПК на ВСС е определен чрез жребий тричленен дисциплинарен състав. За изясняване на фактите и обстоятелствата относно твърдените нарушения, дисциплинарният състав е провел общо 4 (четири) заседания – на 17.09.2025 г., 22.10.2025 г., 18.11.2025 г. и 02.12.2025 г., за които дати страните в административното производство са били редовно призовани и са взели становище. В хода на заседанията страните са упражнили изцяло правото си на защита. Събрани са писмени доказателства във връзка с подлежащите на установяване факти.

С Решение № ВСС-1188/03.02.2026 г. дисциплинарният състав е предложил на ПК на ВСС да приеме решение, с което на В. В. Н. - административен ръководител, окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - Плевен, да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 5 от ЗСВ, а именно - „освобождаване от длъжност като административен ръководител" за допуснати от него дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 4 и ал. 5, т. 1 от ЗСВ.

В същото е посочено, че е установено, че прокурор Н. е извършил дисциплинарни нарушения, по смисъла на чл.307, ал. 3, т. 4 ЗСВ, като не е изпълнил задълженията си по чл. 140, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗСВ, чл. 36, ал. 1 и 2 и чл. 37 от Инструкцията за деловодната дейност и документооборота в ПРБ (отм., действаща до 01.09.2024 г.) (Инструкцията) и е нарушил чл. 26, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 18, ал. 4 от Правилата за приложението на разпределението на преписките и досъдебните производства на принципа на случайния подбор в ПРБ (Правилата).

Установено било, че Н. в качеството си на административен ръководител на ОП-Плевен, е разпоредил със Заповед № РД- 04-100 от 01.07.2024 г. всички материали, наблюдавани от прокурор Д. Тарев преди командироването му в АП - София и нерешени към 30.06.2024 г., да му бъдат преразпределени отново след прекратяване на командировката, чрез модула за случайно разпределение в УИС-3. В изпълнение на тази заповед на прокурор Тарев са били върнати за наблюдение общо 40 бр. неприключени досъдебни производства (от които 30 бр. спрени), които преди това са наблюдавани от него, но по време на отсъствието му са били преразпределени на други магистрати с протоколи за повторен случаен избор съгласно Заповед № РД-04-133 от 23.10.2023 г. на административния ръководител на ОП - Плевен. Това представлявало заобикаляне на принципа на случайния подбор и превръщало разпределението в дирижиран (управляван) процес.

Н., в качеството на административен ръководител на ОП - Плевен (лично или чрез заместващ го), бил издал и три заповеди за извършване на тематични ревизии и проверки в Районна прокуратура (РП) - Плевен: Заповед № РД-04-62/04.05.2023 г., Заповед № РД-04- 98/21.07.2023 г. и Заповед № РД-04-60/17.04.2024 г. Установено било, че в хода на изпълнение на тези заповеди, в деловодната система на ОП - Плевен са образувани общо 79 броя преписки, като 67 броя от тях са разпределени от административния ръководител В. Н. на конкретни наблюдаващи прокурори (членове на ревизиращи екипи), чрез използване на опцията „определен избор", а не чрез случаен подбор, както следва:

• по Заповед № РД-04-62/04.05.2023 г. от образуваните 53 преписки, 41 са разпределени чрез определен избор на прокурори от тричленния ревизионен екип;

• по Заповед № РД-04-98/21.07.2023 г. образуваните 17 преписки са разпределени на членовете на екипа изцяло чрез протоколи за определен избор;

• по Заповед № РД-04-60/17.04.2024 г. всички 9 образувани преписки са възложени с протокол за определен избор на прокурор Красимир Ячев.

От изложено следвало, че с действията си административният ръководител на ОП - Плевен е допуснал нарушение на служебните задължения, изразяващо се в нарушение чл. 1, ал. 1 и чл. 29 - чл. 34 от Правилата във вр. с чл. 9, ал, 1 ЗСВ. Съгласно чл. 1, ал. 1 разпределението на преписките в прокуратурите, се извършвало на принципа на случайния подбор, чрез равномерно електронно разпределение с УИС, съобразно поредността на постъпването им. Образуваните в ОП - Плевен преписки по повод ревизиите представлявали самостоятелни преписки по смисъла на Правилата и Инструкцията.

В мотивите си дисциплинарният състав е възприел, че особено укорим е фактът, че след извършената въз основа на Заповед № РД-04- 60/17.04.2024 г. ревизия, на един от двамата членове на екипа са възложени всички 9 бр. ревизирани преписки, без ясен критерий за извършеното. Това създавало условия за субективизъм и съмнения за неравномерно натоварване или тенденциозен подбор на проверяващия. Именно за предотвратяване на подобни съмнения законодателят бил въвел принципът на случайния подбор, който се констатира, че е грубо погазен.

Нарушението се изразявало в системното използване на опцията „определен избор" при образуването и възлагането на общо 67 броя преписки, инициирани в изпълнение на заповеди за тематични ревизии (Заповеди № РД- 04-62/04,05.2023 г., № РД-04-98/21.07,2023 г. и № РД-04-60/17.04.2024 г.).

Посоченото деяние представлявало нарушение на принципа за случайно разпределение на делата, регламентиран в чл. 1, ал. 1 и чл. 29 - чл. 34 от Правилата във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗСВ, който изисквал обективност, прозрачност и изключване на субективизма при определяне на наблюдаващия прокурор. Безспорно установено било, че с действията си административният ръководител е нарушил разпоредбите на чл. 36 и чл. 37 от Инструкцията (отм.). Цитираните разпоредби уреждали разпределението на преписките и досъдебни производства в ПРБ единствено на принципа на случайния подбор.

Посочено е, че прокурор В. Н. е осъществил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 5, т.1 ЗСВ, като не е осъществен контрол по чл. 140, ал. 3 ЗСВ по отношение на спазване на сроковете за мерките за процесуална принуда по НПК, като по 6 ДП (пр.преписка № 4202/2022 г., пр.преписка № 5699/2022 г., пр.преписка № 5672/2022 г., пр.преписка № 4027/2021 г., пр.преписка № 4199/2022 г.и пр.преписка № 4193/2022 г. всички по описа на ОП Плевен) са допуснати нарушения на чл. 234, ал. 6 и 8 НПК, както от административния ръководител на ОП - Плевен, така и от неговите заместници, които поради негово отсъствие, по силата на заповед за заместване, са изпълнявали длъжността на административния ръководител. Констатирано е, че срокът за разследване по тези дела многократно е удължаван, след изтичане на срока по чл.234, ал.8 НПК, без да е упражнен контрол върху мерките за процесуална принуда.

Решението е представено на председателстващия ПК на ВСС, ведно с преписката по дисциплинарното дело за внасяне в заседание на колегията. След обсъждане от членовете на прокурорската колегия и при изслушване обясненията на жалбоподателя, ПК е подложила на гласуване две предложения за налагане на дисциплинарно наказание - това на дисциплинарния състав да се наложи дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 5 от ЗСВ - „освобождаване от длъжност като административен ръководител", за допуснати от него дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 4 и ал. 5, т. 1 от ЗСВ, за което са получени 6 гласа „за", един „против" и един отвод – Е. Иванов. Както и предложението на П. Найденов за дисциплинарно наказание „забележка", за което са получени един глас „за" и 6 гласа „против". При този резултата от гласуването, по т. 2.1. от Протокол № 5 от заседание, проведено на 18.02.2026 г., ПК на ВСС, е взето решение да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 5 от ЗСВ, а именно - „освобождаване от длъжност като административен ръководител" на В. В. Н. - административен ръководител, окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - Плевен за допуснати от него дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 4 и ал. 5, т. 1 от ЗСВ.

При тази фактическа обстановка, настоящия състав на ВАС направи следните правни изводи:

Оспореното решение на Прокурорската колегия на ВСС е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му от закона дисциплинарни правомощия по чл.311, т.3 ЗСВ, във връзка с чл.320, ал.3, т.1 ЗСВ. Същото е прието при наличие на кворум и с необходимото мнозинство, съгласно нормата на чл.308, ал.1, т.6 ЗСВ, във връзка с чл.33, ал.5 ЗСВ - с шест гласа "за" и един глас "против" от присъстващите членове на Прокурорската колегия на ВСС. Процесният акт отговаря на нормативноустановените изисквания за форма, като на основание чл.320, ал.7 ЗСВ за мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, когато предложението му бъде прието, както и изказаните съображения от членовете на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за нищожност на оспорения акт като издаден от некомпетентен орган, поради изтекъл мандат. Позоваването на решение на Съда на Европейския съюз от 30.04.2025 г. по съединени дела С-313/23, С-316/23 и С-332/23, във връзка с изтеклите мандати и липсата на функционална и материална компетентност при членовете на Инспектората към Висшия съдебен съвет, приравнявайки последиците и за членовете на настоящия състав на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е неоснователно.

Съобразно дадените указания в решението от 30.04.2025 г. на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-313/23, С-316/23 и С-332/23, националната съдебна юрисдикция следва при преценка законосъобразността на оспорения административен акт да провери неподатливостта на външно влияние на органа, както и обективността и безпристрастността му във връзка с упражняването на неговите функции, като гаранция за независимост, чрез съобразяване на всички факти в рамките на производството. Това могат да бъдат изказвания на отделните членове на колективния орган по време на обсъждането на съответното решение, дадени мнения и становища при други техни изяви, които по същество биха могли да ограничат магистратската независимост, предхождани или последвани от изявления и действия на политически представители, които, участвайки по силата на Конституцията на Република България в конституирането на колективния орган, са осъществили засягане по същество на магистратската независимост. Възможно е други обективни факти, установени с доказателства в рамките на самото административно или съдебно производство, да показват наличие на неправомерен натиск върху членовете на колективния орган да приемат едно или друго решение, свързано с упражняваните от него функции.

По настоящото дело не са налице такива твърдения и установявания, поради което не би могло да се презюмира, че при упражняването на правомощията по чл.30, ал.2 и ал.5 от членовете на Прокурорската колегия на ВСС с изтекъл мандат се пораждат оправдани съмнения у правните субекти за използване на правомощията и функциите на посочения орган за нарушаване независимостта на магистратите, т. е. за засягане на прокурорската независимост по начина и до степента, приети в утвърдената практика на СЕС по тълкуването на чл.19, § 1 от ДЕС вр. чл.47 от ХОПЕС.

Следва да се имат предвид и разясненията дадени в т.200-206 от Решение на Съда (голям състав) от 18 май 2021 г. по съединени дела C-83/19, C-127/19, C-195/19, C-291/19, C-355/19 и C-397/19 относно критериите за преценка дали дисциплинарното производство се провежда от орган, чиято дейност поражда оправдани съмнения за използване на правомощията и функциите му като инструмент за натиск върху правосъдната дейност или за политически контрол върху тази дейност. Изрично в т.203 от посоченото решение е акцентирано, че само по себе си заместването в длъжност на ръководител на орган натоварен с осъществяване на дисциплинарна дейност, чийто мандат е изтекъл, от лицето чийто мандат за длъжността е изтекъл, докато тази длъжност бъде заета в съответствие с предвидените в закона условия, не е от естество да породи съмнения за използване на правомощията и функциите на посочения орган като инструмент за натиск върху правосъдната дейност или за политически контрол върху тази дейност.

В тази връзка следва да се има предвид, че практиката на СЕС придава особено значение на възможността за съдебно обжалване на издаденото от органа на дисциплинарна власт решение и то от независим и безпристрастен съд. Член 19, § 1 ДЕС задължава държавите членки да предвидят правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита по смисъла по-специално на член 47 от Хартата, в областите, обхванати от правото на Съюза (решение от 14 юни 2017 г., Online Games и др., C‑685/15, EU:C:2017:452, т. 54 и цитираната съдебна практика). Нормативната уредба в различните държави членки предвижда различен режим за назначаване на магистратите, като в някой случаи това става и по инициатива на изпълнителната власт. В този смисъл следва да бъде посочено Решение на съд (голям състав) от 20 април 2021 г. по дело C‑896/19 Repubblika срещу Il-Prim Ministru, в което е прието, че чл. 19, параграф 1, втора алинея ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национални разпоредби, които предоставят на министър-председателя на съответната държава членка правомощие за вземане на решения в процеса за назначаване на съдии, като същевременно предвиждат участие в този процес на независим орган, на който е възложено по-специално да оценява кандидатите за съдии и да дава становище на министър-председателя.

В т.55-57 от посоченото решение са дадени разяснения които следва да бъдат съобразени, за да се гарантира, че решенията за назначаване се вземат при материалноправни и процесуалноправни условия, които не биха могли да породят оправдани съмнения у правните субекти в неподатливостта на съответните съдии на влиянието на външни фактори и в неутралността им по отношение на противопоставящите се интереси от момента на назначаването им нататък, и че за тази цел в частност е важно въпросните материалноправни и процесуалноправни условия да бъдат уредени така, че да отговарят на изискванията, като се изключи не само всяко пряко влияние под формата на инструкции, но и всички форми на косвено влияние, които биха могли да насочват решенията на съответните съдии (решения от 19 ноември 2019 г., A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд), C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982, т. 134 и 135 и от 2 март 2021 г., A.B. и др. (Назначаване на съдии във Върховния съд — Жалби), C‑824/18, EU:C:2021:153, т. 123). Това обаче е така само при определени условия, едно от които е самият този орган да е достатъчно независим от законодателната и изпълнителната власт (вж. по аналогия решение от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд), C-619/18, EU:C:2019:531, т. 116).

Според т.206 от цитираното по-горе Решение на Съда (голям състав) от 18 май 2021 г. по съединени дела C-83/19, C-127/19, C-195/19, C-291/19, C-355/19 и C-397/19 съдът следва да провери, като вземе предвид всички релевантни данни от националния правно-фактически контекст, дали националната правна уредба, относима за дейността на ПК на ВСС, може да породи оправдани съмнения, че използва своите прерогативите и функциите като инструмент за натиск над дейността на съдиите и прокурорите или за политически контрол над тази дейност.

Именно настоящия съд следва да провери дали ПК на ВСС дава достатъчно гаранции за независимост от законодателната и изпълнителната власт, като вземе предвид всички обстоятелства, които са релевантни от фактическа и от правна страна и които имат отношение както към условията, при които са назначени членовете на този орган, така и към начина, по който той конкретно изпълнява задачата си, и по-конкретно дали върши това по начин, който би могъл да хвърли съмнение върху независимостта му от законодателната и изпълнителната власт. (т.140 и т.144 от Решение на съда (голям състав) от 19 ноември 2019 г. по съединени дела C-585/18, C-624/18 и C-625/18 г.

В тази връзка въпросът относно изтеклия мандат на членовете на ВСС не може да обоснове наличието на съмнение, че решенията които се вземат от него, при спазване на материалноправни и процесуалноправни условия, биха могли да породят оправдани съмнения у правните субекти в неподатливостта на съответните членове на органа на влиянието на външни фактори и в неутралността им по отношение на противопоставящите се интереси от момента на назначаването им нататък. Изборът на част от членовете на ВСС е предоставен на законодателната власт, но това не означава, че същите са зависими от нея след избора и при изтичането на мандата им.

Съгласно чл.16 ал.1 от ЗСВ Висшият съдебен съвет представлява съдебната власт, осигурява и отстоява независимостта и, определя състава и организацията на работата на съдилищата, прокуратурите и следствените органи и обезпечава финансово и технически тяхната дейност, без да се намесва в нейното осъществяване. Следователно продължаване дейността на този орган след изтичане мандата на неговите членове, не би могло да се приеме и че поражда оправдани съмнения, че този орган използва своите прерогативите и функциите като инструмент за натиск над дейността на съдиите и прокурорите или за политически контрол над тази дейност.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно нарушение при възлагането на проверката на ОП Плевен. Главният прокурор е едноличен орган-отделна самостоятелна част от структурата на прокуратурата (Решение № 2 от 7.02.2017 г. на КС по к. д. № 13/2016 г.). Главният прокурор ръководи и представлява прокуратурата (чл. 138, т. 1 от ЗСВ) и ръководи контролната дейност в нея, която има за цел да обезпечи точното и еднакво прилагане на законите от прокурорите и следователите и установяване на пропуски и нарушения в дейността и основанията за предприемане на съответни организационни и/или дисциплинарни мерки (чл. 138. т. 7 от ЗСВ). В това му качество в негова компетентност е да възлага проверки, включително и на ОП Плевен. Съгласно чл.136 ал.6 от ЗСВ Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори и следователи за точно и еднакво прилагане на законите и защита на законните права и интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.

Според разпоредбата на чл.136 ал.5 от ЗСВ при упражняване на функциите си всеки административен ръководител на прокурори и следователи е подчинен на главния прокурор и на по-горестоящите от него административни ръководители. В съответствие с разпоредбата на чл. 312 ал.1 т.2 от ЗСВ предложение за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на административен ръководител може да се прави от по-горестоящ административен ръководител. Несъмнено Главния прокурор се явява по-горестоящ административен ръководител на оспорващия, който към момент на предложението за образуване на дисциплинарно производство е изпълнявал длъжността административен ръководител, окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Плевен.

По отношение деянията, които са приети от административния орган за дисциплинарни нарушения следва да се отбележи следното:

Първото обвинение за което е ангажирана дисциплинарна отговорност на жалбоподателя е деянието, че от страна на прокурор Н., в качеството на административен ръководител на ОП Плевен, е извършено възлагане на конкретни дела на завърнал се след командировка магистрат, без да са налице годни правни основания за така извършеното действие. По административната преписка и делото е установено, че със Заповед № РД-04-100/01.07.2024 г. всички материали, наблюдавани от прокурор Д. Тарев преди командироването му в АП - София и нерешени към 30.06.2024 г.,са му били преразпределени отново след прекратяване на командировката, като на прокурор Тарев са били върнати за наблюдение общо 40 бр. неприключени досъдебни производства (от които 30 бр. спрени), които преди това са наблюдавани от него, но по време на отсъствието му са били преразпределени на други магистрати с протоколи за повторен случаен избор.

Съгласно чл.9 ал.1 от ЗСВ разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез равномерно електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им при спазване изискванията на чл. 360б от същия закон. Според чл.9 ал.2 от ЗСВ принципът на случайния подбор при разпределението на делата в съдилищата се прилага в рамките на колегиите или отделенията, а в прокуратурата и Националната следствена служба - в рамките на отделите.

По делото не е спорно, че при постъпването в ОП Плевен всички посочени 40 бр. преписки са били първоначално разпределени на прокурор Д. Тарев. Доколкото същия е бил командирован в АП София, то на основание чл.26 ал.1 т.4 от Правила за приложението на разпределението на преписките и досъдебните производства на принципа на случайния подбор в Прокуратурата на Република България (Правилата), наблюдаваните от него преписки са били преразпределени на други прокурори. В същия смисъл е текстът на чл.27 от Правилата „Преразпределяне (повторен случаен избор) при специфични обстоятелства.“

В представения по делото разпечатка от публикувана на 06.06.2023 г. на ВИС на ПРБ Консолидирана версия на Правилата, с въпроси и отговори към съответните текстове, в отговор на въпрос по чл.27 от Правилата е посочено: „Във връзка с постъпило запитване относно прилагането на Правилата за приложението на разпределението на преписките и досъдебни те производства на принципа на случайния подбор (Правилата) при разпределение на досъдебни производства, водени от следователи, чието командироване в друг орган е прекратено - Виж отговори по чл. 26, ал.. 1, т. 4 от Правилата.“ В този отговор е посочено следното: “Във връзка с постъпило запитване относно прилагането на Правилата за приложението на разпределението на преписките и досъдебните производства на принципа на случайния подбор (Правилата) при разпределение на досъдебни производства, водени от следователи, чието командироване в друг орган е прекратено.

1. Касае се до прилагането на чл. 26, ал. 1, т. 4 и чл. 27 от Правилата (без да е назначен/командирован друг магистрат) - при продължително отсъствие поради продължително командироване е извършено преразпределяне на досъдебните производства (повторен случаен избор) на командированите следователи между останалите следователи в отдела.

2. Няма изрично разписани правила за възможността и реда. по който евентуално да се възложат отново (да се преразпределят с опция определен избор", да се възложат обратно, да се върнат) на следователите, чието командироване е било прекратено, както в заповедта на административния ръководител на териториалната прокуратура, така и в Правилата за приложението на разпределението на преписките и досъдебните производства на принципа на случайния подбор. В случая не е приложим чл. 28. ал. 1 от Правилата, доколкото не се касае до определянето на заместващ магистрат при (кратко) временно отсъствие и необходимост от предприемане на спешни действия.

3. При положение, че е приложен принципът на случайния подбор и при първоначалното разпределение и при повторното разпределение на досъдебните производства (при командироването), то принципно съществува възможност след прекратяване на командироването за преразпределяне (обратно възлагане) на производствата на завърнали/я/те се следовател/и чрез опцията ..определен избор" от административния ръководител (съответно от определеното по реда на чл. 12 лице) с мотивирана резолюция въз основа на комплексна оценка най-малко на следните обстоятелства, обосноваващи спазването както на процесуалните принципи и изисквания", така и принципите на ефективност и ефикасност, процесуална икономия и постигане на равномерност в натоварването:

• степен на познаване на материалите по делото предвид продължителността на отсъствие на командирования следовател - по-пълно (поради провеждането на преобладаващия обем и вид процесуални действия и с оглед на общата продължителност на досъдебното производство и дp.) и по-актуално (развитие на разследването в периода на командироване/превъзлагане, когато то е относително кратко/продължително), т.е. съобразяване на приноса в разследването/познаването, доколкото различни следователи са участвали в провеждането на ДП за различен период;

• перспектива за окончателно приключване на ДП (доколко са извършени всички или повечето действия по разследването, необходими за разкриване на обективната истина предвид чл. 226, съответно чл. 235 HПK);

• актуална натовареност (ангажираност) на следователите към момента на прекратяване на командироването;

• и др.п.

3.1. Използването на опцията определен избор задължително се мотивира с изрично посочване на конкретните обстоятелства.“

В същия смисъл е и становище дадено с писмо изх.№ 4318 от 15.05.2024 г. на ВКП, отдел 05 „Аналитичен“ (том II от дисциплинарно дело № 2/2025 г. по описа на ПК на ВСС)

С оглед така дадените насоки за приложение на Правилата, то несъмнено не е забранено след прекратяване на командироването на завърналия се следовател (прокурор) преразпределянето (обратното възлагане) на първоначално разпределените му производствата чрез опцията „определен избор" от административния ръководител. Изискването е това преразпределение да бъде надлежно мотивирано. Съгласно чл.140 ал.1 т.1 от ЗСВ административния ръководител на окръжна прокуратура организира и ръководи дейността на съответната прокуратура. Същият следва да осигури равномерно натоварване на магистратите от този орган на съдебна власт, като съобрази резултата от случайния подбор при постъпване на съответната преписка в съответната прокуратура, съгласно чл.9 ал.1 от ЗСВ. Несъмнено след отсъствието на определен прокурор, при завръщането му на работа в съответния орган на съдебна власт, същия се оказва без разпределени преписки за решаване. По какъв начин работата на същият ще бъде организирана, така че да бъде натоварен наравно с останалите магистрати, е от компетентността на административния ръководител. Следователно в правомощията на оспорващия, в качеството на административен ръководител на ОП Плевен е било да преразпредели нерешените към 30.06.2024 г. преписки на прокурор Тарев, поради което същия не е извършил дисциплинарно нарушение на чл.9 ал.1 от ЗСВ. Дали Заповед № РД-04-100/01.07.2024 г. е била надлежно мотивирана не следва да бъде обсъждано в настоящото производство, тъй като такова дисциплинарно обвинение не е повдигнато.

Второто обвинение във връзка с нарушаване на принципа за случаен подбор от оспорващия е в системното използване на опцията „определен избор" при образуването и възлагането на общо 67 броя преписки, инициирани в изпълнение на заповеди за тематични ревизии (Заповеди № РД- 04-62/04.05.2023 г., № РД-04-98/21.07.2023 г. и № РД-04-60/17.04.2024 г.).

Съгласно чл. 29 от Правилата, принципът на случайния подбор не се прилага за преписки, които имат административно-организационен, финансово-стопански, информационен и аналитичен характер, вкл. свързани с анализ и проучване на противоречива съдебна практика с оглед изготвяне на предложение за внасяне на искане от главния прокурор за издаване на тълкувателни решения от ВКС, проучване и анализ на противоречива прокурорска практика, свързани с изготвяне на становища по тълкувателни дела на ВКС, със запитвания по приложението на закона (НПК, НК, ЗИНЗС, ГПК и др.), както и за преписки, които са от изключителна компетентност на административния ръководител.

Несъмнено посочените 67 преписки са били разпределени именно във връзка с функциите на административния ръководител на ОП Плевен съгласно чл.140 ал.4 от ЗСВ с оглед разпоредените тематични ревизии. Тези функции са свързани с получаване на актуална информация за организационното състояние на прокуратурите от района и за работата на прокурорите и следователите в тях; установяване на пропуски и нарушения в дейността и основанията за предприемане на съответни организационни или дисциплинарни мерки; обективна оценка за работата и предпоставки за поощрение т.е. имат административно-организационен, информационен и аналитичен характер. В този смисъл посочените преписки изобщо не е следвало да бъдат разпределяни чрез системата за случаен подбор. Поради тази причина и тяхното разпределение с използване на опцията „определен избор" в тази система не представлява дисциплинарно нарушение.

Третото деяние за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на оспорващия е, че прокурор В. Н. не е осъществил контрол по чл. 140, ал. 3 ЗСВ по отношение на спазване на сроковете за мерките за процесуална принуда по НПК, като по 6 ДП са допуснати нарушения на чл. 234, ал. 6 и 8 НПК. Посочено е, че същия като административен ръководител на ОП - Плевен, така и неговите заместници, които поради негово отсъствие, по силата на заповед за заместване, са изпълнявали длъжността на административния ръководител, са удължавали срокът за разследване по тези дела, след изтичане на срока по чл.234, ал.8 НПК, без да е упражнен контрол върху мерките за процесуална принуда. Което представлявало дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 5, т.1 ЗСВ.

По същество фактите относно това деяние не се оспорват от жалбоподателя, но същия посочва, че тези производства по които са налице неспазване на изискванията на закона били изключително малко спрямо общия брой на производствата по които се е произнасял.

Съгласно чл.140 ал.3 от ЗСВ административният ръководител на районна, окръжна и на военно-окръжна прокуратура или оправомощени от него заместници осъществяват контрол за спазване на сроковете за извършване на разследването, на проверките по чл. 145, ал. 1, т. 2 и 3 и на сроковете за мерките за процесуална принуда по Наказателно-процесуалния кодекс.

Според действалата към момента на проверката редакция на чл.234 от НПК, в обичайния случай разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му. Съгласно ал. 3 при фактическа и правна сложност на делото прокурорът може да удължи срока по ал. 1 до 4 месеца. Ако и този срок се окаже недостатъчен, административният ръководител на съответната прокуратура или оправомощен от него прокурор може да го удължава по искане на наблюдаващия прокурор. Срокът на всяко удължаване не може да бъде повече от два месеца. Съгласно чл.234 ал.6 от НПК прокурорът, който удължава срока за извършване на разследването, се произнася и по мерките за процесуална принуда. Според ал.8 на същия текст взетите по отношение на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало, се отменят от прокурора след изтичане на повече от една година и шест месеца от привличането в случаите на тежко престъпление и повече от осем месеца - в останалите случаи. В тези срокове не се включва времето, през което наказателното производство е било спряно от прокурора на основание чл. 25.

В дисциплинарното производство безспорно е установено, че мерките за неотклонение по цитираните 6 бр. досъдебни производства (пр.преписка № 4202/2022 г., пр.преписка № 5699/2022 г., пр.преписка № 5672/2022 г., пр.преписка № 4027/2021 г., пр.преписка № 4199/2022 г.и пр.преписка № 4193/2022 г. всички по описа на ОП Плевен), взети спрямо обвиняемите лица по тях, не са били своевременно отменени след изтичането на срока по чл.234 ал.8 от НПК.

Установено, че в ОП Плевен е бил достъпен Електронен регистър на сроковете по чл.234 ал.8 от НПК, според който за този орган на съдебна власт фигурират 18 обвиняеми лица, от които 5 лица с мярка за неотклонение „подписка“ и 13 лица с мярка за неотклонение „гаранция“, като към 25.03.2025 г. 12 лица по посочените 6 ДП били с обвинения над 18 месеца.

В този смисъл обосновано дисциплинарно наказващия орган е приел, че оспорващия, в качеството на административен ръководител не е създал необходимата организация по осъществяване на контрол върху спазването на сроковете на мерките за процесуална принуда. Такава организация е създадена след представяне на доклада за тематична ревизия. Дисциплинарния състав е отчел недостатъците на исканията от наблюдаващите прокурори за удължаване на разследванията, както и големия брой дела, по които оспорващия се е произнесъл. В същото време е посочено, че не по всички дела е имало привлечени обвиняеми, поради което не е имало необходимост от произнасяне по чл.234 ал.6 от НПК, ето защо не е споделен аргумента за изключително висока натовареност на оспорващия.

Настоящия състав на ВАС намира този извод за обоснован. Доколкото според Електронния регистър на сроковете по чл.234 ал.8 от НПК в ОП Плевен към момента на ревизията са фигурирали 18 обвиняеми лица с взети мерки за неотклонение, то именно относно тях е следвало да бъде осъществен контрол по чл.140 ал.3 от ЗСВ. Създаването на подходяща организация за ефективен контрол върху продължителността на мерките за неотклонение е било в правомощията на жалбоподателя, като административен ръководител. Констатираните случаи на продължили мерки за неотклонение след изтичането на сроковете по чл.234 ал.8 от НПК, несъмнено водят до извода, че такъв контрол не е ефективно осъществен.

Съгласно чл.307 ал.5 т.1 от ЗСВ освен за нарушенията по ал. 3 дисциплинарна отговорност се носи и от съответния административен ръководител – при неосъществен контрол по чл. 140, ал. 3 от същия закон.

При тези факти, се налага извода, че безспорно е установено извършването от Н. на нарушение по чл.307 ал.5 т.1 от ЗСВ, като липсва основание да се приеме, че същия е извършил нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ, касаещо нарушение на принципа за случаен подбор по чл.9 ал.1 от ЗСВ.

Наложеното на Н. дисциплинарно наказание е по чл.308 ал.1 т.5 от ЗСВ - освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административен ръководител. Същото е предвидено като различен вид дисциплинарно наказание от това по чл.308 ал.1 т.6 от ЗСВ - дисциплинарно освобождаване от длъжност. Независимо от това доколкото в ЗСВ липсват конкретни критерии за налагането на наказанието по чл. чл.308 ал.1 т.5 от ЗСВ, то по аналогия следва да намерят приложение критериите за налагане на наказанието дисциплинарно освобождаване от длъжност.

Съгласно чл.308 ал.3 от ЗСВ дисциплинарното наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност се налага за: 1. системно неизпълнение или друго тежко нарушение на служебните задължения; 2. действия, които накърняват престижа на съдебната власт.

Следва да се посочи, че както в предложението на дисциплинарния състав, така и в решението на дисциплинарно наказващия орган липсват конкретни мотиви относно тежестта на нарушението. Изложените такива са бланкетни и не отговарят на изискванията на чл.309 ал.1 от ЗСВ. Независимо от това в случая не би могло да се приеме, че е налице системно неизпълнение на служебните задължения, тъй като се касае за едно деяние осъществено чрез бездействие – „неупражнен достатъчен контрол“. За да е налице системност на деянието е необходимо същото да е извършвано редовно, постоянно, т. е. да е вярно за значителна част от дейността на наказаното лице. Липсват и данни от които да се приеме, че деянието е друго тежко нарушение на служебните задължения, доколкото няма данни да е засегнало дейността на този орган на съдебна власт. Липсват и данни да е накърнен престижа на съдебната власт.

Целта на дисциплинарното наказание по ЗСВ е да доведе до постигане на по–висока ефективност и експедитивност в работата на магистрата, да съдейства за преустановяване на нарушенията и да осъществява превенция. За да се постигнат тези цели наказанието следва да се налага само след пълна и обстойна преценка на всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай и след безспорно доказано нарушение, тъй като само този начин на действие създава убеждение за безпристрастно наложена и справедлива санкция. Върховният административен съд е имал случай да се произнесе в аналогични хипотези, като изрично е прието, че налагането на наказание, без доказано основание, води до безпринципност и произвол, действа демотивиращо и е в разрез с посочените по-горе цели (напр. Решение № 6731 от 6.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3704/2022 г., VI о.; Решение № 10966 от 01.11.2021 г. по адм. д. № 4909/2021 г., VІ отд.; Решение № 5933 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9530/2018 г., VI о., Решение № 6421 от 16.05.2018 г. по адм. д. № 2798/2018 г. на ВАС, петчленен състав на Втора колегия, Решение № 742 от 19.01.2017 г. по адм. д. № 11948/2016 г., VI отд. на ВАС, Решение № 218 от 8.01.2018 г. по адм. д. № 6010/2017 г., VI отд. на ВАС, Решение № 999 от 22.01.2013 г. по адм. д. № 4996/2012 г., VI отд. на ВАС, и др.).

В нарушение на изискванията на чл. 309 ЗСВ ал.1 от ЗСВ, ПК на ВСС неправилно е преценила тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които то е извършено, с оглед представените доказателства за поощряване и награждаване на Н., както и липсата на преценка за цялостната му дейност като административен ръководител в съответния орган на съдебната власт и резултатите от атестационни процедури. При преценката на конкретното нарушение на Н. по чл.140 ал.3 от ЗСВ се установява, че наказанието по чл. 308, ал. 1, т.5 ЗСВ е несъразмерно на констатираното бездействие, с което органът обосновава и дисциплинарната отговорност на магистрата. От липсата на данни за друго наложено дисциплинарно наказание на същия магистрат, следва да бъде направен изводът, че тежестта на наложеното наказание се явява прекомерно и несъответно на извършеното нарушение, нарушен е принципът за съразмерност, визиран в чл. 6 от АПК. Дисциплинарният състав не е изследвал формата на вината, която има значение за определяне на размера на наказанието и неизлагането на мотиви и непосочването на доказателства в тази връзка, при положение, че се налага по-тежкото наказание, правят решението в частта, досежно субективната страна на деянието и съответно досежно размера на наложеното наказание необосновано.

В този смисъл са налице нарушения в дейността на дисциплинарнонаказващия орган при определяне на наказанието. Същото е част от неговата дискреционна власт (виж Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2017 г. на ВАС по т. д. № 7/2015 г., ОСС, I и II колегия), но от мотивите на оспорения акт не става ясно кои са били възможните санкции във връзка с установеното нарушение. Във връзка с гореизложеното доводите на жалбоподателя за липса на конкретни мотиви относно наложеното наказание и във връзка с фактическия състав на нарушението са основателни.

Реализирането на дискреционните правомощия на дисциплинарнонаказващия орган, в задължението му да очертае възможните законосъобразни решения, от които той би следвало да направи своя избор пряко произтича от принципите, уредени в чл. 6 и чл.13 АПК. В случая на вниманието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет са предложени две възможни решения за налагане на дисциплинарно наказание, но по никое от тях не са изложени конкретни мотиви защо се възприема или отхвърля. В този смисъл ПК на ВСС е издала своя акт в нарушение на предоставената и от закона оперативна самостоятелност.

Съгласно чл.307, ал.2 ЗСВ дисциплинарни нарушения са действие или бездействие, представляващи виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се реализира при доказано дисциплинарно нарушение. Наличието на последното е обусловено от установено деяние - действие или бездействие, обективно несъответстващо между правно дължимото и фактически осъщественото поведение; вредоносен резултат; причинна връзка между деянието и резултата; противоправност на деянието от обективна страна и вина на дееца от субективна страна.

Вината като психично отношение на дееца към деянието и последиците му не се извлича от субективни твърдения, а от обективните факти. По делото тези факти сочат, че привлеченият към дисциплинарна отговорност магистрат се е отнасял отговорно към своите задължения в правораздаването, стремял се е да изпълнява съвестно служебните си задължения, липсват данни да е допускал забавяния при изпълнение на функциите си като административен ръководител и е преодолял пропуските в организацията на работа в ръководения от него орган на съдебна власт относно контрола по чл.140 ал.3 от ЗСВ.

Допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствени правила, констатираната липса на надлежно упражняване на дискреционните правомощия и наличната несъставомерност по част от основанията във връзка, с които е ангажирана дисциплинарната отговорност на прокурор Н. са способствали за неточното прилагане на материалноправните разпоредби.

По тези съображения настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира оспорения административен акт за незаконосъобразен – издаден при съществени нарушения на административно производствените правила и неточно прилагане на материално правните разпоредби – основания за отмяната му по чл. 146, т.3 и т.4 АПК.

Искането на жалбоподателя за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, настоящият състав на Върховния административен съд намира за неоснователно.

Основанието на преюдициалното запитване не е във формулирането на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси, а в необходимостта му за действително решаване на даден правен спор. По така поставените от жалбоподателя въпроси настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отправяне на преюдициално запитване на основание чл. 267, първи параграф, букви „а“ и „б“ ДФЕС и чл. 629 ГПК до Съда на Европейския съюз.

В решението си от 6 октомври 2021 г. по дело С-561/19, Consorzio Italian Management и Catania Multiservizi SpA срещу Rete Ferroviaria Italiana SpA (ECLI:EU:C:2021:799), Съдът на Европейския съюз приема в т. 33, че национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, може да бъде освободена от задължението за отправяне на преюдициално запитване, ако установи, че поставеният въпрос е ирелевантен, че разглежданата разпоредба от правото на Съюза вече е била предмет на тълкуване от Съда или че правилното тълкуване на правото на Съюза е толкова очевидно, че не оставя място за основателно съмнение (вж. в този смисъл решения от 6 октомври 1982 г., Cilfit и др., 283/81, EU:C:1982:335, т. 21, от 15 септември 2005 г., Intermodal Transports, C-495/03, EU:C:2005:552, т. 33 и от 4 октомври 2018 г., Комисия/Франция (Удръжка върху доходи от капитали), C-416/17, EU:C:2018:811, т. 110).

В съответствие с това разяснение следва да се посочи, че поставените втори, четвърти, пети, шести и седми въпрос са ирелевантни за правния спор. Предмет на оспорване по делото е решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет за налагане на дисциплинарно наказание на административен ръководител на окръжна прокуратура, докато поставените въпроси са свързани с йерархичните взаимоотношения в структурата на прокуратурата в Република България.

В настоящото съдебно производство, съдът не осъществява косвен съдебен контрол върху административни актове, издадени от горестоящ административен ръководител в прокуратурата. Спорът относно законосъобразността на тези актове е различен от този, предмет на процесното решение на ПК на ВСС, и следва да бъде разгледан в отделно съдебно административно производство. Твърденията за влошени отношения между оспорващия и вносителя на предложението за образуване на дисциплинарно производство, отново са извън предмета на доказване по настоящото дело, тъй като нямат отношение нито към производството по установяване на дисциплинарно нарушение, нито към производството по налагане на дисциплинарно наказание. В случая тези производства се водят от административен орган извън системата и йерархията на прокуратурата, който и има компетентността да назначи или освободи и.ф. Главен прокурор. Деянията за които е ангажирана отговорността на оспорващия нямат никакво отношение към дейността му в Асоциация на прокурорите. Следователно касае се до въпроси ирелевантни за спора. Четвъртият и седмият въпрос са и изцяло хипотетични, поради което не са относими за разрешаването на настоящия спор.

За пълнота следва да се посочи и че съществува практика на СЕС по поставените въпроси, а именно Решение от 12 декември 2019 г. по съединени дела C‑566/19 PPU и C‑626/19 PPU; Решение на Съда (голям състав) от 27 май 2019 г. (преюдициално запитване от Supreme Court, High Court) — Ирландия) — Изпълнение на европейски заповеди за арест, издадени срещу OG (C-508/18), PI (C-82/19 PPU) по съединени дела C-508/18 и C-82/19 PPU; Решение от 27.05.2019 г. по Дело C-509/18, PF (Prosecutor General of Lithuania),; Решение от 18.05.2021 г. по съединени дела C-83/19, C-127/19, C-195/19, C-291/19, C-355/19 и C-397/19, Asociația „Forumul Judecătorilor din România“, и др.

По отношение на останалите въпроси, свързани с актове на орган с изтекъл мандат, наред с гореизложените мотиви, настоящият състав, анализирайки практиката на СЕС в областта на независимостта на съдиите по смисъла на чл. 19 ДЕС във връзка с чл. 47 от ХОПЕС, намира, че съществува установена съдебна практика, която дава необходимото тълкуване на посочените разпоредби в контекста на обстоятелствата, релевантни за настоящия спор.

В Решение от 18 май 2021 г. (голям състав), Asociaţia „Forumul Judecătorilor din România“ и др. (съединени дела C-83/19, C-127/19, C-195/19, C-291/19, C-355/19 и C-397/19, EU:C:2021:393), СЕС приема, че съгласно член 19 ДЕС всяка държава членка трябва да гарантира, че органите, които като „юрисдикции“ са част от системата и от способи за защита в областите, обхванати от правото на Съюза, изпълняват изискванията за ефективна съдебна защита. Запазването на независимостта на съдиите е от първостепенна важност, за да бъдат те защитени от външна намеса или натиск и да бъдат изключени както прякото влияние, така и формите на косвено въздействие, които могат да насочват решенията им. Съдът подчертава също, че дисциплинарният режим на съдиите трябва да съдържа необходимите гаранции срещу използването му като средство за политически контрол върху съдържанието на съдебните решения.

В Решение от 2 март 2021 г. (голям състав), A.B. и други (Назначаване на съдии във Върховния съд) (C-824/18, EU:C:2021:153), Съдът приема, че евентуалната липса на съдебно обжалване в процедурата по назначаване на съдии във върховен съд може да бъде проблематична, когато всички релевантни обстоятелства по процедурата могат да породят съмнения от системно естество относно независимостта и безпристрастността на назначените съдии. При определени обстоятелства наличието на възможност за съдебно обжалване може да се окаже необходимо, за да се предотврати пряко или непряко влияние върху процедурата по назначаване.

В Решение от 15 юли 2021 г. (голям състав), Комисия/Полша (Дисциплинарен режим на съдиите) (C-791/19, EU:C:2021:596), Съдът припомня, че изискването за независимост на съдиите налага дисциплинарният режим да предоставя необходимите гаранции срещу използването му като система за политически контрол върху съдържанието на съдебните актове. Това предполага, наред с останалото, участието на независим орган в дисциплинарното производство, гарантиране на правото на защита и възможност за съдебно оспорване на решенията на дисциплинарните органи.

В Решение от 5 юни 2023 г. (голям състав), Комисия/Полша (Независимост и личен живот на съдиите) (C-204/21, EU:C:2023:442), Съдът посочва, че член 19 ДЕС конкретизира ценността на правовата държава по член 2 ДЕС и изисква държавите членки да предвидят система от способи за защита и производства, гарантиращи ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза. Изискванията за правова държава, ефективна съдебна защита и независимост на съдебната власт не могат да бъдат засегнати под предлог за защита на националната идентичност по смисъла на член 4, параграф 2 ДЕС. Държавите членки са длъжни да избягват всяко намаляване на защитата на ценността на правовата държава и на независимостта на съдиите.

От тази практика следва, че при преценката дали е необходимо отправянето на преюдициално запитване следва да се отчете и наличието на вече установено тълкуване на релевантните разпоредби на правото на Съюза. В случая дисциплинарното производство е проведено от дисциплинарен орган извън изпълнителната и законодателна власт, гарантирана е възможността на лицето да участва в производството, както и за съдебно обжалване на наложеното дисциплинарно наказание пред две съдебни инстанции.

Правилата относно дисциплинарните производства срещу магистратите, включително изискването за независимост, произтичащо от правото на Съюза, и по-специално от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, налага съгласно постоянната съдебна практика, този режим да предоставя необходимите гаранции за пълното избягване на риска от използването му като система за политически контрол. В това отношение въвеждането на правила, определящи по-конкретно както действията, които представляват дисциплинарни нарушения, така и конкретно приложимите санкции, които предвиждат намесата на независим орган по реда на производство, гарантиращо изцяло прогласените в членове 47 и 48 от Хартата права, по-конкретно правото на защита, и които закрепват възможността за оспорване пред съд на решенията на дисциплинарните органи, представлява набор от съществени гаранции за целите на опазването на независимостта на съдебната власт (решение Asociatia "Forumul Judecatorilor din Romania" и др., т. 198 и цитираната съдебна практика).

Що се отнася до последната предпоставка на чл. 267 ДФЕС, следва да се отбележи, че правото на Съюза използва специфична за него терминология и самостоятелни понятия, които не е необходимо да имат същото съдържание като еквивалентните понятия в националното право (вж. решение от 6 октомври 1982 г., Cilfit и др., 283/81, EU:C:1982:335, т. 19).

В рамките на производство по член 267 ДФЕС, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, само националният съд е компетентен да установи и прецени фактите по спора в главното производство, както и да тълкува и прилага националното право. По същия начин именно националният съд, сезиран със спора и носещ отговорността за неговото разрешаване, преценява, с оглед особеностите на делото, необходимостта и релевантността на въпросите, които поставя на Съда (решения от 26 май 2011 г., Stichting Natuur en Milieu и др., C-165/09—C-167/09, EU:C:2011:348, т. 47, от 9 септември 2015 г., X и van Dijk, C-72/14 и C-197/14, EU:C:2015:564, т. 57 и от 12 май 2021 г., Altenrhein Luftfahrt, C-70/20, EU:C:2021:379, т. 25).

На второ място следва да се припомни, че задължителният характер на вече дадено от Съда тълкуване по член 267 ДФЕС може да лиши предвиденото в член 267, трета алинея ДФЕС задължение от основание, когато повдигнатият въпрос е по същество идентичен с въпрос, който вече е бил предмет на преюдициално решение по подобно дело или когато разглежданият правен въпрос е разрешен в установена практика на Съда, независимо от естеството на производството, по което е постановена тази практика, и дори при липса на пълно съвпадение на спорните въпроси (вж. в този смисъл решения от 27 март 1963 г., Da Costa и др., 28/62—30/62, EU:C:1963:6, т. 75 и 76, от 6 октомври 1982 г., Cilfit и др., 283/81, EU:C:1982:335, т. 13 и 14, от 4 ноември 1997 г., Parfums Christian Dior, C-337/95, EU:C:1997:517, т. 29 и от 2 април 2009 г., Pedro IV Servicios, C-260/07, EU:C:2009:215, т. 36).

С оглед изложеното настоящият състав на Върховния административен съд не намира за необходимо да сезира Съда по смисъла на член 267, трета алинея ДФЕС, независимо че въпросът относно тълкуването на правото на Съюза е повдигнат от страна в производството.

По отношение на въпросите, свързани с изтичането на мандата на членовете на ВСС, следва да се съобрази установената национална и европейска съдебна практика.

Конституционният съд на Република България се е произнесъл относно понятието "мандат на орган на власт" в свое Решение № 13 от 15 декември 2010 г. по конституционно дело № 12/2010 г., обн. ДВ, бр. 102/30.12.2010 г. Според решението, мандатът представлява установен период от време, в който орган на публичната власт осъществява правомощия, предвидени в Конституцията или в закон. Мандатът на органа предопределя и времевия обхват на изпълнението на функциите от неговия персонален състав, но органът на власт не престава да съществува дори неговите членове да са в невъзможност да изпълняват определените им властнически правомощия и упражняването на власт. Трябва да се отбележи, че има съществена разлика между изтичане на мандат на членове на колективен орган и функционалното съществуване на органа като част от конституционноустановените органи на държавна власт в страната. Принципът за разделение на властите, установен с Конституцията на Република България и по същество основен постулат в демократичното общество, не би могъл да съществува, ако поради изтичане на мандатите на отделните членове на колективен орган от държавната власт се приеме, че органът не притежава компетентност да приема решения в рамките на възложените му правомощия.

Съгласно Определение № 2435/30.07.2025 г. по т. д. № 551/2025 г. на ВКС, ТК, тълкувателната практика на Конституционния съд (Решение № 12/2022 г. по к. д. № 7/2022 г. и Определение № 7/2023 г. по к. д. № 9/2023 г.), както и практиката на СЕС (Решение по съединени дела C-313/23, C-316/23 и C-332/23), при изтичане на законово определения мандат на членовете на конституционноустановен колективен орган на съдебната власт органът не прекратява автоматично дейността си, доколкото действа принципът на непрекъснатост на неговото функциониране.

В Решение по съединени дела C-313/23, C-316/23 и C-332/23 от 30 април 2025 г. СЕС разглежда въпроса за изтеклите мандати на членовете на Инспектората към ВСС и приема, че в тази хипотеза следва да бъде ограничена възможността на ИВСС да упражнява определени правомощия, свързани с изпълнението на професионалните задължения на магистратите и с установяването на нарушения, които могат да бъдат основание за дисциплинарна отговорност или освобождаване от длъжност. Съдът подчертава необходимостта от законодателно уреждане на ограниченията, свързани с продължителността на мандата, когато съответният орган разполага с правомощия да засяга правната сфера на магистратите чрез проверки на тяхната работа и чрез възможност за иницииране на дисциплинарни производства.

Същият подход е възприет и в Определение № 8513/19.08.2025 г. по адм. дело № 6562/2025 г. на ВАС, петчленен състав на Втора колегия. В него е прието, че в Решение № 13/15 декември 2010 г. по к. д. № 12/2010 г. Конституционният съд е разгледал въпроса за мандата на орган на власт и е приел, че мандатът представлява овластяване и предоставяне на правна възможност за осъществяване на определени властнически функции. Изтичането му не води само по себе си до преставане на съществуването на органа като орган на власт. В същото определение ВАС приема, че решението на СЕС по съединени дела C-313/23, C-316/23 и C-332/23 се отнася до онези функции на членовете на ИВСС, които потенциално могат да засегнат независимостта на съдиите, а именно проверките на дейността на магистратите, проверките за почтеност и конфликт на интереси и правомощието да се предлага образуване на дисциплинарно производство. Направеното от СЕС тълкуване не може автоматично да бъде пренесено към всички правомощия на друг конституционноустановен орган.

Именно в тази връзка следва да се направи разграничение между ИВСС и ВСС. Членовете на съответните колегии на ВСС разполагат с множество нормативно установени функции, посочени в чл. 30, ал. 2 и ал. 5 ЗСВ, включително функции, свързани с кадровото, материално-техническото и организационното ръководство на съдебната власт. Поради това ограничаването на функциите на ВСС при изтекъл мандат на неговите членове не може да бъде изведено единствено от разрешението, дадено от СЕС по отношение на специфичните правомощия на ИВСС.

За ВСС е налице и специална законова регламентация на ограниченията, приложими при изтекъл мандат на членовете му – чл. 33, ал. 4 и чл. 175, ал. 1 ЗСВ в редакцията към 21.01.2025 г. (ДВ, бр. 6/2025 г.). Следва да се съобрази и действащата разпоредба на чл. 173, ал. 15 ЗСВ, която въвежда времеви ограничения при определянето на временно изпълняващи функциите на председатели на върховните съдилища и главния прокурор. Допълнителни гаранции за независимостта на изборните членове на ВСС се съдържат в чл. 17 и чл. 18 ЗСВ, включително чрез установените несъвместимости за заемане на длъжността.

В този контекст принципът на непрекъснатост на функционирането на органа следва да бъде разграничаван от продължителността на индивидуалния мандат на неговите членове. Показателна в тази насока е и разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Статута на Съда на Европейския съюз, съгласно която „съдията продължава да изпълнява функциите си до встъпването в длъжност на неговия приемник“.

По въпроса за правните последици от изтичането на мандата на членовете на орган на съдебната власт СЕС вече се е произнесъл в Решение от 30 април 2025 г. по съединени дела C-313/23, C-316/23 и C-332/23, като е дал критерии за преценка на допустимостта на продължаването на функциите след изтичане на мандата. Тези критерии обаче следва да бъдат приложени към конкретния орган, неговите правомощия и приложимата национална правна уредба. То не обосновава извод, че всяко действие на колективен орган на съдебната власт, извършено след изтичане на мандата на неговите членове, автоматично засяга независимостта на съдиите.

Следва да се прави разлика между изтичането на мандата на членовете на колективен орган и функционалното съществуване на самия орган като конституционноустановен орган на държавната власт. Противното разбиране би могло да доведе до блокиране на функционирането на органа и съответно до засягане на принципа на разделение на властите и на независимостта на съдебната власт.

Приемането, че изтичането на мандата на членовете на ВСС води до пълна липса на компетентност на органа да приема решения в рамките на възложените му правомощия, би довело до невъзможност за функциониране на конституционноустановен орган на съдебната власт. Подобен резултат би могъл да има по-силен отрицателен ефект върху независимостта на съдебната власт от самото упражняване на конкретно правомощие от съответната колегия на ВСС.

Поради това преценката дали конкретно действие или решение на ВСС, постановено след изтичане на мандата на неговите членове, засяга съдийската независимост, следва да се извършва конкретно и въз основа на всички относими факти. Не може да се приеме, че самото изтичане на мандата води априори до такова засягане.

При преценката за законосъобразност на оспорения административен акт националната юрисдикция следва да съобрази всички релевантни обстоятелства, включително изказванията на членовете на колективния орган по време на обсъждането и приемането на съответното решение, други техни публични изяви, които биха могли да поставят под съмнение независимостта им, както и изявления на политически представители, участващи по силата на Конституцията в конституирането на органа. Следва да бъдат отчетени и всички други обективни факти, установени с доказателства в административното или съдебното производство, които биха могли да сочат на неправомерен натиск върху членовете на колективния орган при упражняване на неговите правомощия.

При липсата на подобни установявания не може да се презюмира, че упражняването на правомощията по чл. 30, ал. 2 и ал. 5 ЗСВ от членовете на ВСС с изтекъл мандат само по себе си засяга съдийската независимост в контекста на практиката на СЕС по тълкуването на чл. 19 ДЕС във връзка с чл. 47 ХОПЕС.

С оглед на изложеното настоящият състав приема, че поставените въпроси не налагат отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. По отношение на въпросите, касаещи изтичането на мандата на членовете на ВСС, съществува достатъчно установена практика на СЕС и националните върховни съдилища, която позволява на националния съд да разреши спора чрез прилагане на вече даденото тълкуване на правото на Съюза към конкретните факти по делото.

Всичко изложено обуславя като последица оставяне без уважение на искането за отправяне на преюдициално запитване с посочените въпроси.

При този изход на спора е основателно искането на оспорващия за присъждане на разноски, които са доказани в размер на 405.11 евро – внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение. Същите следва да бъдат възложени в тежест на ВСС, като ЮЛ в състав на който е органът издал отменения акт. Искането на заинтересованата страна за присъждане на разноски е неоснователно при този резултат от спора.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение