Определение № 50361 от 06.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3412/2022 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 13 134/03.06.2022 година, подадена от Н. С. Б., срещу разпореждане № 2063/21.04.2022 година на Окръжен съд Варна, постановено по ч. гр. д. № 2395/2021 година. С обжалваното разпореждане съставът на Окръжен съд Варна е върнал подадената от Н. С. Б. частна касационна жалба с вх. № 1098/17.01.2022 година, насочена срещу определение № 3491/04.10.2021 година на Окръжен съд Варна, постановено по ч. гр. д. № 2395/2021 година, с която е потвърдено определение № 262 239/19.10.2020 година на Районен съд Варна, ХІ-ти състав, постановено по гр. д. № 21 073/2019 година в частта му, с която е оставено без уважение направеното от Б. възражение за местна неподсъдност на делото, на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК. В частната жалба се излагат доводи за това, че разпореждането е неправилно като е поискана отмяната му. Н. С. Б. е била уведомена за обжалваното разпореждане на 26.05.2022 година, а подадената от нея частна жалба е вх. № 13 134/03.06.2022 година, като е подадена по куриер на 02.06.2022 година. Поради това и предвид правилото на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Жалбата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Съставът на Окръжен съд Варна е приел, че подадената от Н. С. Б. срещу определение № 3491/04.10.2021 година на Окръжен съд Варна, постановено по ч. гр. д. № 2395/2021 година, частна касационна жалба с вх. № 1098/17.01.2022 година, не отговаря на установените в закона изисквания, поради което с разпореждане № 327/19.01.2022 година е да указания за отстраняване на констатираните от него нередовности. Указано е в едноседмичен срок от получаване на съобщението жалбата да бъде приподписана от адвокат, съгласно изискванията на чл. 284, ал. 2 от ГПК, като се представи пълномощно за представителната му власт; да се приложи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, както и да се представят доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15.00 лева. Съобщението за тези указания е връчено на Б. на 05.04.2022 година. В указания от съда срок не са предприети действия по отстраняване на нередовностите на жалбата, вследствие на което съставът на Окръжен съд Варна е постановил обжалваното разпореждане. В частната си жалба Н. С. Б. излага доводи, че обжалваното от нея разпореждане № 2063/21.04.2022 година на Окръжен съд Варна, постановено по ч. гр. д. № 2395/2021 година е неправилно, тъй като подадената от нея частна жалба с вх. № 1098/17.01.2022 година не била касационна такава, а само частна жалба срещу определение № 3491/04.10.2021 година на Окръжен съд Варна, постановено по ч. гр. д. № 2395/2021 година. Същата съгласно правилата за инстанционен контрол била адресирана до ВКС, но това не налагало да се пишат касационни основания и да се подписва жалбата от адвокат, в какъвто смисъл били указанията на Окръжен съд Варна, поради което и не можело жалбата да се върне поради неизпълнение на тези основания. Както се посочи по-горе с определение № 3491/04.10.2021 година на Окръжен съд Варна, постановено по ч. гр. д. № 2395/2021 година е потвърдено определение № 262 239/19.10.2020 година на Районен съд Варна, ХІ-ти състав, постановено по гр. д. № 21 073/2019 година в частта му, с която е оставено без уважение направеното от Б. възражение за местна неподсъдност на делото, на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК. Предвид на това при постановяване на определението съдебния състав на Окръжен съд Варна е действал като въззивна инстанция и постановеното от него определение евентуално би подлежало на съдебен контрол от ВКС, при наличието на предпоставките по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Видно от посочената разпоредба в този случай ВКС действа като касационна инстанция, предвид на което подадената срещу въззивното определение жалба е частна касационна такава. Затова тя следва да отговоря на изискванията за касационна жалба, т. е. да бъде приподписана от адвокат и да съдържа мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. В случай, че това не е така жалбата е нередовна и администриращият съд следва да даде указания за отстраняване на нередовностите, а ако това не бъде направено в указания от него срок да върне жалбата. Видно от данните по делото подадената от Н. С. Б. срещу определение № 3491/04.10.2021 година на Окръжен съд Варна, постановено по ч. гр. д. № 2395/2021 година частна касационна жалба с вх. № 1098/17.01.2022 година не е приподписана от адвокат и не съдържа мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Затова дадените с разпореждане № 327/19.01.2022 година на Окръжен съд Варна, постановено по ч. гр. д. № 2395/2021 година указания са законосъобразни и при неизпълнението на същите жалбата правилно е била върната от съда с обжалваното в настоящето производство разпореждане. Освен това следва да се посочи, че с определение № 3491/04.10.2021 година на Окръжен съд Варна, постановено по ч. гр. д. № 2395/2021 година е оставен без уважение отвод за местна неподсъдност на делото, поради което, съгласно т. 9, б. „в“ от ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС, не подлежи на касационно обжалване, макар и такава възможност да е посочена в определението. С оглед на това частната касационна жалба с вх. № 1098/17.01.2022 година е подлежала на връщане и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. С оглед на изложеното подадената от Н. С. Б., срещу разпореждане № 2063/21.04.2022 година на Окръжен съд Варна, постановено по ч. гр. д. № 2395/2021 година, частна жалба с вх. № 13 134/03.06.2022 година е неоснователно, предвид което разпореждането трябва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение