Определение № 5784 от 11.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4696/2024 г.

Производство по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение, подадена на 04.11.2024г., от К. А. А. и Х. О. И., двамата от [населено място]. Предмет на отмяна е влязло в сила решение на Пловдивски районен съд № 839 от 26.02.2024г. по гр.д. № 4760/2023г., с което е уважен предявен от С. А. К. срещу молителите иск по чл. 109 ЗС, което решение е потвърдено с решение № 803 от 18.06.2024г. по гр.д. № 866/2024г. на Окръжен съд-Пловдив. Поддържаното основание за отмяна е по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК. Молителите - ответници в процеса твърдят, че по делото са представлявани от особен представител по чл. 47, ал.6 ГПК, без да са спазени изискванията на сочената разпоредба за назначаването му. Изтъкват, че са научили за воденото дело едва с налагане на възбрана върху банкова сметка за събиране вземането за разноски. Според тях удостовереното в призовките по делото обстоятелство, че не живеят на адреса от 4-5 години, а живеят в чужбина, не отговаря на истината. Не е ясно кога и къде са залепвани съобщенията до тях. Сочат и факта, че между тях и ищеца са водени и се водят и други дела, поради което адвокатът на ищеца знае много добре кой е адвокатът на молителите и неговия телефон. Изтъкват конкретни недостатъци на проведената процедура по чл. 47 ГПК. Ответникът по молбата С. А. К. в писмения си отговор, изготвен от пълномощника адв. Л., счита молбата за допустима, но неоснователна. По молбата е внесена държавна такса. Молбата е подадена в рамките на тримесечен срок от момента, в който молителите сочат, че са узнали за решението, а именно от получаването на покана за доброволно изпълнение. При горните фактически обстоятелства Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че молбата за отмяна следва да се внесе за разглеждане в открито заседание. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.