Определение № 141 от 15.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2285/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. И., чрез адв. А. Д. от САК, срещу определение № 550/26.09.2025г. по възз.ч.т.д.№ 412/2025г. на Апелативен съд - Варна. С него е оставена без разглеждане частната жалба на В. И. срещу определение № 3313/11.07.2025г. по възз.ч.гр.д.№ 1347/2025г. на Окръжен съд - Варна, с което, на осн. чл.633, вр. чл.631, ал.1 ГПК, е спряно производството по делото до приключване на дело С-744/23 на Съда на Европейския съюз, образувано по отправено преюдициално запитване от Софийски районен съд. В частната жалба се оспорва изводът, че определението за спиране, поради отправено от друг съд преюдициално запитване, е необжалваемо, както и посоченото правно основание за това. По изложените подробни съображения се иска отмяна на обжалваното определение. С писмен отговор насрещната страна „Макроадванс“ АД, [населено място], чрез юрисконсулт Т. В., изразява становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на частната жалба. Искането е частната жалба да бъде оставена без разглеждане, евентуално – без уважение. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.274, ал.2 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното: Частната жалба е допустима, като насочена срещу подлежащо на обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.1, предл.1 ГПК определение на апелативен съд по чл.274, ал.1, т.1 ГПК, подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок и отговаря на изискванията на закона по съдържание и приложения. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съставът на апелативния съд е приел, че са идентични основанието, причината и необходимостта от спиране на производството пред съда, отправил преюдициалното запитване съд, и на спирането на производството, поради вече отправено от друг съд преюдициално запитване, като и в двата случая целта на спирането на производството е възприемане на тълкуване, което е в унисон с правото на ЕС. Приел е, че констатираната идентичност обуславя еднакъв режим на обжалване на определенията за спиране. Тези изводи следва да бъдат споделени, поради следните съображения: С разпореждане от 15.03.2022г. на Председателя на ВКС и Председателя на ВАС е образувано тълкувателно дело № 1/2022 г. по описа на ВКС за приемане на съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия и Търговска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по следния въпрос: „Подлежи ли на обжалване определение за спиране, постановено от първоинстанционен, въззивен или касационен съд, поради отправено по реда на чл. 628 и сл. ГПК преюдициално запитване от друг съд? Искането е отклонено в съдебно заседание на 17 май 2023г. по тълк.д.№ 1/2022г. по описа на ВКС. Настоящият състав споделя отговора по вариант втори от доклада на комисията по тълкувателното дело, а именно становището, че определението за спиране, поради отправено по реда на чл. 628 и сл. ГПК преюдициално запитване по друго дело, не подлежи на обжалване, като в тази хипотеза основанието за спиране е по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Възприемат се изложените в доклада на комисията съображения за това, а именно следните: Целта на преюдициалното запитване по чл. 267 от ДФЕС е да гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на това право в рамките на Европейския съюз. Определението на националния съд за отправяне на преюдициално запитване до СЕС спира производството по висящото дело, съобразно чл. 23 от Статута на СЕС. Последният е част от правото на ЕС, което се прилага пряко, без да е необходимо транспонирането му във вътрешния правопорядък на държавите членки. В този смисъл разпоредбата на чл. 631 ГПК няма самостоятелно значение относно спирането на производството, но предвижда изрично, че това определение не подлежи на обжалване. Разпоредбата на чл. 23 от Статута на Съда няма приложно поле за случаите, при които се поставя въпросът за спиране производството, поради преюдициално запитване, отправено по друго дело. Правото на ЕС и българското процесуално право не съдържат друга разпоредба или изрично правило в това отношение, но в съдебната практика няма противоречие, че и в тези случаи производството по делото се спира. По въпроса за това дали това определение подлежи на обжалване следва да се съобрази, че държавите - членки в разглеждания случай се ползват от процесуална автономия, която не е безусловна, а е необходимо националната правна уредба да е съобразена с принципите на равностойност и ефективност. Разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тълкувана в светлината на член 19, параграф 3, буква б) от ДЕС и в член 267 от ДФЕС, оправомощава националния съд да спре производството по делото, ако прецени, че предстоящото преюдициално заключение на СЕС е от значение за правилното решаване на спора. Поначало отправянето на преюдициално запитване е въпрос на суверенна преценка на националния съд, поради което и разпоредбата на чл. 631, ал. 1 ГПК изрично посочва, че определението му не подлежи на обжалване. Преди да сезира СЕС, националният съд трябва да е изяснил фактическата обстановка по делото, както и въпросите относно приложимото национално право. Той трябва да е дал възможност на страните по делото да изразят становище, както и да е събрал всички доказателства. Също толкова суверенна е и преценката на националния съд, когато решава да спре производството по делото, поради отправено преюдициално запитване по друго дело, в очакване на произнасянето на СЕС по въпрос, който той би задал и който той на практика „припознава“ за свой. Националният съд е длъжен във всеки отделен случай, с оглед конкретните преюдициални въпроси, които са поставени в другото дело, да прецени връзката им с предмета на висящото пред него дело. Тази негова преценка, както и преценката на националния съд, отправил преюдициалното запитване, по съществото си е идентична. Процесуалноправните предпоставки за спирането на производството по делото в крайна сметка са едни и същи – гарантиране еднаквото тълкуване и прилагане на правото на ЕС. Спирането на производството по делото, поради отправено преюдициално запитване от друг съд, е с оглед принципа за процесуална икономия и избягване мултиплициране на идентични преюдициални запитвания, както и по аргумент от чл. 99 от Процедурния правилник на СЕС. Ето защо, не може съобразно посочения по-горе принцип на равнопоставеност, да се приеме, че само в единия от двата случая определението подлежи на инстанционен контрол, а в другия такъв е изключен. Такова тълкуване не съответства и на правото на достъп до съд и на ефективна съдебна защита, разгледани в контекста на принципа на ефективността. Тълкуването в противоположен смисъл може да доведе до нарушаване на принципа за процесуална икономия и съдилищата, за да избегнат възможността определенията за спиране на производствата им да бъдат отменени, да се принудят да отправят преюдициални запитвания, въпреки че идентично преюдициално запитване вече е било отправено по друго дело. По тези съображения, при съвпадане на крайните изводи, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: