Решение № 5848 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14617/2013 г.

ВАСI отделение29.04.2014 г.докладчик Благовеста Липчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 394/16.09.2013 г., постановено по адм. д. № 1241/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново в обжалваната му част. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5848 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14617/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП срещу Решение № 394/16.09.2013 г., постановено по адм. д. № 1241/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 151200327/1.08.2012 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 594/9.11.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП, в частта му, в която са установени за внасяне данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 2 818,66 лв. и лихви за забава 2 206,18 лева. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че изводът на съда досежно неустановеността на предвидените в чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК предпоставки за облагане на лицето по особения ред на чл. 122 от ДОПК за 2005 г. не съответства на събраните по делото доказателства. Навежда довода, че при приложимост на този ред са ирелевантни разпоредбите на съответния материален закон, поради което при определяне на общата данъчна основа не следва да се съобразяват приходите и разходите на лицето в рамките на финансовата година, а е достатъчно да се установи несъответствие между тях към определен момент. В тази връзка излага подробни съображения в жалбата и моли касационната инстанция да отмени обжалваното решение в атакуваната му част и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Любомир Георгиев Маринов, действащ като ЕТ "Люди - Любомир Маринов", гр. Плевен, не изразява становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваната част от решението Административен съд - гр. Велико Търново е отменил Ревизионен акт № 151200327/1.08.2012 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 594/9.11.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП, в частта му, с която са установени за внасяне данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 2 818,66 лв. и лихви за забава в размер на 2 206,18 лева след като е приел, че не са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2. и т. 7 от ДОПК за осъщественото облагане по аналог. До този краен правен извод съдът е достигнал след като в мотивите на решението подробно е възпроизвел цялата фактическа обстановка, установена по време на ревизията, събраните доказателства, изготвения баланс на паричните средства за ревизирания период, ведно с фактите и обстоятелствата, поради които органите по приходите са приели, че за 2005 г. разходите на лицето надвишават получените приходи. Въз основа на техния анализ решаващият състав е счел, че при начално салдо за периода е в размер на 71 000 лв., признати от ревизията приходи за в размер на 37 990 лв. и извършените разходи от 102 261,56 лева не е налице отрицателен резултат за 2005 г. Посочил е, че този извод не се променя от извършената от органа по приходите месечна съпоставка на приходите и разходите, установяваща превишение на последните през м. април и м. май 2005 г., тъй като определящо е наличието на коментираното несъответствие на годишна база. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно Неоснователен е доводът на касатора, че в случаите на определяне на основа по реда на чл. 122 от ДОПК релевантен е недостигът на парични средства по месеци в рамките на съответния годишен период. В своята практика ВАС нееднократно е посочвал, че анализът на критериите по чл. 122, ал. 2 от ДОПК сочи, че те имат за цел формираната по особения ред данъчна основа да е максимално близка до действителната, поради което видът на облагането е определящ при нейното установяване. При подоходното облагане по аргумент от чл. 3 от ЗОДФЛ (отм.) облагаем е общият годишен доход, а съгласно чл. 35 от същия закон, сумата на данъка за данъчната година се определя на базата на годишната данъчна основа. Ето защо, приложими за 2005 г. са общите правила по ЗОДФЛ (отм.) относно периода, за който се определя тази облагаема основа и съответно следващият се данък и именно те са взети предвид от първоинстанционния съд. В съответствие с приложимия материален закон той е съобразил приходите и разходите на ревизираното лице за целия период на финансовата 2005 г. и след като е констатирал, че не се установява недостиг на парични средства е формирал правилният извод, че не са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК за облагане по аналог. Както правилно е посочил съдът, материалният данъчен закон предвижда годишно данъчно облагане, а не помесечно, поради което съпоставката на разходите и приходите на база месечни салда е ирелевантна. Приемайки, че в тази му част РА е незаконосъобразен, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от инвокирания касационен порок и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделениe,

Цитирани разпоредби

1