Определение № 7204 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6355/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Милки Груп Био“ ЕАД, с ЕИК 202809846, приподписана от упълномощения юрк. Т. Тодоров, срещу Определение № 15838 от 24.04.2026 г., постановено по адм. д. № 4740 по описа на Административен съд София-град (АССГ) за 2026 г. С обжалваното определение е отхвърлено искането на настоящия частен жалбоподател за спиране на изпълнението на Разпореждане за насочване № 9 от 24.03.2026 г., издадено от д-р С. Терзиева, главен инспектор в Отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Благоевград. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост. Частният жалбоподател твърди, че е доказал настъпването на значителна или труднопоправима вреда, тъй като стоките, предмет на разпореждането са със срок на годност до м. 08.2027г., а колкото повече време минава без реализирането им, толкова повече спада цената им. Навежда и съображения за необоснованост на извода на съда, че е налице защитим обществен интерес, а именно предотвратяването на риска за здравето и живота на гражданите, тъй като посочва, че административният орган не е взел проби и не е направил изследвания, от които да се установи такава заплаха. Релевира и доводи, че в случая е нарушен балансът между защитения обществен интерес и вредите, които биха настъпили за него, които дефинира като значителни и труднопоправими. Поддържа становище, че при унищожаване на стоките дружеството ще е в невъзможност да изпълни договорни ангажименти, ще дължи неустойки и ще загуби клиенти, търговски партньори и пазари. Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на разпореждането. Ответникът – главен инспектор при ОДБХ - Благоевград не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С определението, предмет на инстанционен контрол, е отхвърлено искането на „Милки Груп Био“ ЕАД за спиране на изпълнението на Разпореждане за насочване № 9 от 24.03.2026 г., за унищожаване, чрез предаване на екарисаж на 135,331 кг. пилешко филе от гърди, без кожа, издадено от главен инспектор при ОДБХ – Благоевград. За да отхвърли искането на дружеството, съдът съобразил относимите разпоредби на чл. 25, ал. 3 от Закона за управление на агрохранителната верига (ЗУАВ), във вр. с чл. 25, ал. 1 от същия закон, както и предпоставките по чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК за спиране допуснатото по сила на закон предварително изпълнение. Приел, че видно от съдържанието на жалбата не се сочат конкретни обстоятелства, а и не се представят никакви доказателства, въз основа на които да се обоснове извод, че предварителното изпълнение на разпореждането ще причини на дружеството значителни и трудно поправими вреди. Първоинстанционният съд изключил финансовите загуби от унищожението на продуктите да може да се квалифицират като такива вреди. Отбелязал също така, че настоящият частен жалбоподател не сочи нововъзникнали обстоятелства, които да са от естество да предизвикат вреди от подобен характер. Съобразил, че държавният и обществен интерес да се защити живота и здравето на гражданите в случая безспорно взема превес над частния интерес на дружеството, доколкото се касае за хранителни продукти, които задължително трябва да имат етикет за срок на годност. По тези съображения съдът постановил определението, предмет на проверка. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 25, ал. 3 ЗУАВ обжалването на актове от категорията на оспорения не спира изпълнението им, като предвид липсата на изрична норма в специалния закон в случая е приложим общият ред по чл. 166, ал. 4 АПК, съгласно който „Допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2“. В случая не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол, поради което правилно при разглеждане на искането първоинстанционния съд се е позовал на изискванията по чл. 166, ал. 2 АПК. Посочената разпоредба допуска спиране на предварителното изпълнение само въз основа на нови обстоятелства и ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима. Следователно, приложението на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК изисква наличието на две кумулативни предпоставки: 1. друг противопоставим на защитения обществен интерес – „значителна или трудно поправима вреда“, която ще настъпи за оспорващия - молителя и 2. настъпването на нови обстоятелства. Тежестта на доказване е върху лицето, което иска спиране на предварителното изпълнение, защото като е допуснал предварителното изпълнение на административен акт, законодателят е презюмирал наличието на значим обществен интерес, защитата на който налага предварителното изпълнение. Характерът и размерът на евентуалните вреди от действието на акта следва да се докажат от оспорващия. Предвид изложеното, неоснователно е възражението, релевирано в частната жалба, че възприетите от съда съображения, за да откаже спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, са хипотетични и неподкрепени с доказателства. Съдът е изходил от презюмирания от законодателя интерес от допускане по силата на закона на предварително изпълнение на акт като процесния и липсата на представени от дружеството доказателства, с които да се обоснове исканото спиране на предварителното изпълнение. В тази връзка е правилен изводът на съда, че в случая презюмираният обществен интерес е от най – висша степен, а именно риска за общественото здраве, както и живота и здравето на гражданите. Обосновано на доказателствата в обжалваното определение е прието, че не е доказано наличието на друг противопоставим частен интерес на „Милки Груп Био“ ЕАД с интензитет, който да обори законовата презумпция за наличието на надделяващ обществен интерес, както не е доказал наличието на нови обстоятелства, които да обосновават спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорваното разпореждане за насочване. Във връзка с твърдените в частната жалба евентуални вреди, че дружеството няма да може да реализира стоките на пазара, поради което няма да може да изпълни договорни ангажименти към трети лица и носи риск от неустойки, загуба на клиенти и пазари, настоящият състав намира, че също не са представени доказателства, които да обосноват вероятното настъпване на такива вреди, техния размер, за да бъде установено дали се касае за значителна такъв или не. Предвид всичко така изложено, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира частната жалба за неоснователна, поради което обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав на пето отделение