Определение № 6395 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5320/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Варненски бряг“ ЕООД против определение № 3909 от 30.03.2026 г., постановено по адм. дело № 517/2026 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост и моли за отмяната му. Ответникът – директорът на дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“ на община Варна, в писмено становище, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Варна оставя без разглеждане жалбата на „Варненски бряг“ ЕООД против писмо от 28.01.2026 г., на директора на Дирекция "Архитектура, градоустройство и устройствено планиране" при Община Варна и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат съдът приема, че с оспореното писмо жалбоподателят е уведомен, че производството по заявление рег. № АУ069150ВН/08.07.2021 г. е спряно със заповед № 0831/19.03.2024 г. до приключване на административното производство по чл. 56, т. 3 и чл. 58, ал. 4 от Закона за културното наследство, която заповед е влязла в законна сила, като не са налице доказателства за приключване на преюдициалното административно производство и не са налице основания за възобновяване и съответно за прекратяване на административното производство по посоченото заявление. Съдът констатира, че не е налице изричен диспозитив за отказ да бъде прекратено производството, но предвид съдържанието му приема, че в случая е налице именно отказ за прекратяване на административното производство. Констатира, че жалбоподателя подава заявление от 13.11.2025 г., с което оттегля искането си за издаване на индивидуален административен акт, иска административното производство да бъде прекратено и да му бъдат върнати приложените проекти, като е налице и второ искане в същия смисъл, подадено на 11.12.2025 г. Констатира, че писмото съдържа волеизявление, което е част от производството по първоначално поисканото одобряване на планове по чл. 156б ЗУТ и прави извод, че същото е волеизявление по смисъла на чл. 21, ал. 5, изр. първо от АПК. Посочва, че правилата за прекратяване на административно производство са уредени в чл. 56 АПК, като според ал. 1 от него административният орган прекратява производството по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало, освен ако в закон е предвидено друго. Позовава се на чл. 56, ал. 4 АПК и прави извод, че на обжалване подлежи само актът за прекратяване на производството, но не и отказът за прекратяването му. По тези съображения съдът прави извод за недопустимост на жалбата. Обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон. Незаконосъобразен е изводът на съда, че оспореният акт е от категорията на чл. 21, ал. 5 АПК. С обжалваното писмо изрично е посочено, че се отказва да се възобнови административното производство, спряно на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК. Този отказ прегражда развитието на административното производство, поради което същият подлежи на обжалване. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че административното производство започва по искане на „Варненски бряг“ ЕООД със заявление от 08.07.2021 г. за одобряване на план за безопасност и здраве за премахване на сграда с идентификатор 10135.1507.1099.4 по КК на гр. Варна – хотел „Одесос“. Със заповед от 19.03.2024 г.. на кмета на община Варна, влязла в сила, административното производство е спряно до приключване на административното производство по чл. 56, т. 3 и чл. 58, ал. 4 от Закона за културното наследство за изготвяне на предварителна оценка и временен режим за опазване на сграда – хотел „Одесос“. След като административното производство е инициирано от дружеството по реда на чл. 156б, ал. 1, т. 2 ЗУТ, то жалбоподателя, в качеството му на заявител в административното производство, е активно легитимиран да прави искане за възобновяване на спряното със заповед от 19.03.2024 г.. на кмета на община Варна административно производство и впоследствие неговото прекратяване по реда на чл. 56, ал. 1 АПК. В случая след като е налице оттегляне на искането за издаване на административен акт, то висящото производство следва да се възобнови и същото да се прекрати. Да се приеме обратно означава продължаване на административното производство, независимо дали ще се откаже или не издаване на искания акт, независимо от волята на заявителя, като в случая не е налице изключението в чл. 56, ал. 1 АПК. Следователно оспореният отказ за възобновяване на административното производство е незаконосъобразен, а изводите на съда в обратния смисъл са неправилни. С оглед на изложеното обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго по съществото на спора, с което обжалваният отказ за възобновяване на административното производство да се отмени и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение,