Решение № 7853 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1687/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез процесуален представител, срещу решение № 3829 от 17.12.2025 г., постановено по адм. д. № 543/2025 г. по описа на Административен съд (АС) – Плевен, в частта, с която е отменено Уведомително писмо изх. № 02-150-2600/2155 от 01.06.2025г. на Изпълнителния Директор на ДФЗ, в частта, с която е отказано финансово подпомагане на земеделския производител „Гешовци-С. Вътов“ ЕООД – Плевен по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023г. за: Основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ) в размер на 25 315,52 лв. и Плащания за земеделски земи в зони от Натура 2000 – постоянно затревени площи(Н2000-ПЗП) в размер на 11 708,85 лв. и преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по заявлението на „Гешовци-С. Вътов“ ЕООД – Плевен за подпомагане за кампания 2023г. в частта по интервенции ОПДУ и Н2000-ПЗП при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Решението на АС Плевен в посочената му част се обжалва от касатора с доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.209 т.3 от АПК. Поддържа се, че за установените несъответствия в заявлението за подпомагане по отношение на опожарените площи кандидатът е уведомен през СЕУ, за което през първата инстанция е представена справка в табличен вид, но не е отстранил несъответствията в срока по чл.61 ал.1 от Наредба №3/10.03.2023г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции ( Наредба № 3/10.03.2023г.) във вр. с пар.9 от ПЗР на същата наредба, обн. в ДВ бр.92/2023г., в сила от 03.11.2023г.. Оспорва се съдържанието на представеното удостоверение от 18.08.2023г. от РСПБЗН-Луковит, с доводи, че информацията в него не установява причината за възникване на пожара и хипотезите по чл.55 ал.3 т.2, б.а, б.б или б.в от Наредба №3/10.03.2023г. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и разноски за две инстанции. При условие на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът – „ГЕШОВЦИ-С. Вътов“ ЕООД, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в писмена защита. Поддържа, че за опожарените площи и точното им местоположение е налична информация в РСПБЗН-Луковит, както и за причината за възникване на пожара, но не е установено от ДФЗ дали пожарите не са възникнали в съседен имот – горска територия, съобразно показанията на св. С., което обстоятелство би довело до прилагане на изключенията, предвидени в чл.55 ал.3 т.2 от Наредба №3/10.03.2023г. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съобразно списък на разноските и договор за правна защита и съдействие от 07.05.2026г. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да отмени оспореното уведомително писмо в посочената му част, първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че „Гешовци-С. Вътов“ ЕООД – Плевен е регистриран земеделски производител, който за кампания 2023г. на 21.07.2023г. подал заявление за подпомагане по интервенции, обвързани с площ, в това число и по следните интервенции: Основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ); Плащания за земеделски земи в зони от Натура 2000 (Н2000) и Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодове (ИП). Заявени за подпомагане са постоянно затревени площи - пасища, находящи се в землището на с. Бежаново. От справка, издадена на 18.08.2023г. от РСПБЗН – Луковит, АС Плевен приел за установено, че през месец август и септември 2023г. в землището на с. Бежаново са възникнали множество пожари в сухи треви, с посочени GPS координати на всеки от пожарите, както и причината за възникването им - небрежност при боравене с открит огън. Относно пожар, възникнал на 23.09.2023г., първоинстанционният съд приел за установено, че е засегнато и стърнище. С молба Вх. № 02-150-2600/883 от 05.03.2024г. до ДФЗ земеделският производител е поискал преразглеждане на допустимите площи за подпомагане за кампания 2023г. или възможност за оттегляне на опожарените площи, тъй като са попаднали в обхвата на масивни пожари, които изпепелили част от продукцията, с която трябвало да изхранва животните през зимата. С тази молба ЗП представил Удостоверение от 18.08.2023г. от РСПБЗН – Луковит, издадено по негово искане, за възникнал пожар на 17.08.2023г. в сухи треви и храсти в землището на с. Бежаново, с посочени GPS координати, което да послужи пред ДФЗ. От справка от Районна прокуратура – Ловеч решаващият съд приел, че няма образувани проверки и досъдебни производства за възникнали пожари в землището на с. Бежаново през периода м. август – м. септември 2023г.АС Плевен е анализирал показанията на св. С. – дъщеря на земеделския производител, съобразно които приел за установено, че през лятото на 2023г. – м. август и м. септември, в землището на село Бежаново възникнали множество пожари, като при пожара на 17.08.23г. огънят унищожил и бали със сено, които били приготвени за прибиране върху пасището, които използват за храна и постеля на животните през зимата. Съдът приел, че св. С. се запознала със справка за несъответствията в СЕУ, но не е разбрала информацията за опожарени площи и цветовите означения в справката. Съдът установил, че част от заявените площи по двете интервенции, попадат извън допустимия слой, като заповедта на МЗХ за одобряване на окончателния специализиран слой не е обжалвана от ЗП.. Въз основа на тези установявания АС Плевен извел извод, че в частта по двете интервенции: Основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ) и по Натура 2000 – постоянно затревени площи (Н2000-ПЗП), за които е отказано финансово подпомагане, УП е незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения от значение за правилното прилагане на материалния закон. Изложил съображения, че приложената разпечатка от СЕУ, в която са отразени 11 парцела, недопустими за подпомагане като опожарени, е неотносима за кампания 2023г., за която е издадено процесното УП, тъй като в пояснителен текст под табличната й част е посочено, че „монитируемите условия за допустимост се отнасят за кампания 2024г.“. Отбелязал, че преди издаването на УП не е установено откъде са възникнали пожарите, а съгласно чл. 55 ал.3 от Наредба №3 опожарените площи са временно неподходящи за подпомагане, освен ако не се установят някои от обстоятелствата по б. „б“ или б. „в“ и след като РСПБЗН – Луковит разполага с информация за точното местоположение на възникване на пожарите с посочени GPS координати и причината за възникване на пожара в сухи треви /храсти - поради небрежно боравене с открит огън, която служебно се предоставя на ДФЗ, ДФЗ е следвало да установи дали пожарите не са възникнали в съседен имот/горска територия, в който случай, съгласно чл. 55 ал.3 т.2 б.“б“ от Наредба № 3 земеделският производител има право на подпомагане. Решаващият съд приел, че не са представени доказателства, че земеделският производител е бил информиран за установената недопустимост на площите и за възможността да подаде възражения и да извърши корекция на заявлението и срока за това за кампания 2023г., с което съществено са нарушени неговите процесуални права. И в заключение, при уведомяването от ЗП на ДФЗ на 05.03.2024г. за възникналия пожар на 17.08.2023г. с приложено удостоверение от РСПБЗН – Луковит, преди издаването на УП, счел че се дължи произнасяне и мотиви за наличието на предпоставките на чл. 55 ал.3 т.2 б. „б“ и „в“ от Наредба №3 или за наличието на форсмажорни обстоятелства по смисъла на §1 т.1 б.“в“ от ДР на Наредба № 5 /2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, за да се прецени дали се касае за тежко природно бедствие, каквато проверка е задължителна и с оглед преценката дали опожарените площи са допустими за подпомагане. Съдът приел за неизяснен въпроса дали пожарите са възникнали извън заявените парцел, което е от значение за подпомагането и по двете интервенции: Основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ) и по Натура 2000 – постоянно затревени площи (Н2000-ПЗП). При тези мотиви, в частта по двете интервенции: Основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ) и по Натура 2000 – постоянно затревени площи (Н2000-ПЗП) съдът извел извод, че УП е незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения от значение за правилното прилагане на материалния закон и следва да се отмени, а преписката да се върне на Изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по заявлението за подпомагане в тази част съобразно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, при следните коригиращи мотиви. Споделят се изводите на АС Плевен за липсата на конкретни установявания и съответни на тях мотиви относно установените като опожарени 11 парцела, сред които кога е настъпил пожара, какъв е обхватът на засегнатата площ, съобразно посочените GPS координати, дали пожарите са възникнали в съседни на заявените за подпомагане 11 парцела, т.е. не е установено мястото на възникване на пожара и по какъв начин е засегнал земеделските площи. Правилни са установяванията и изводите на АС –Плевен, за липсата на доказателства за уведомяването в СЕУ на ЗП за установеното несъответствие, вследствие извършените административни проверки или от системата за мониторинг на площ, в т.ч. за получаване на информация чрез съобщение в СЕУ за несъответствията, установени до 31 октомври на годината на кандидатстване, съобразно срока по чл.61 ал.1 изр.1 във вр. с пар.9 т.1 б.а от ПЗР на Наредба №3/10.03.2023 г. Установяването на това обстоятелство е от значение с оглед срока за възможност за корекция или оттегляне на заявлението, който съгласно чл.61 ал.1 изр.2 във вр. с пар.9 т.1 б.б от ПЗР на същата наредба е до 20 ноември. Неспазването на този срок има за последица определянето на площите като такива с несъответствия, съответно и недопустими за подпомагане. Представената таблица с пояснения в съдебното производство от ДФЗ, независимо от свидетелските показания на св. С., че вероятно се е запознала с нея в СЕУ, не санира липсата на доказателства за надлежното съобщаване за несъответствията на ЗП, както и за датата, на която това е извършено и за съдържанието на информацията за несъответствията и вида, в който е съобщена. В тази връзка, неоснователни са доводите в касационната жалба, че не е необходимо изрично съобщаване за несъответствията на кандидата в СЕУ. Напротив, в чл.61 ал.1 изр.1 от Наредба №3/10.03.2023г. изрично е предвидено, че кандидатът за подпомагане получава информация чрез съобщение в СЕУ за несъответствията, установени в срок до 31 октомври на годината на кандидатстване, в срок до 3 работни дни от тяхното установяване, като срока до който несъответствията са установени, е единствено за кампания 2023), при която хипотеза кандидатът има възможност, съгласно чл.61 ал.1 изр.2 от наредбата, за корекция или оттегляне на заявлението в срок до 20 ноември на годината на кандидатстване, в частта, засегната от несъответствията. Сроковете, предвидени във вече посочената норма от Наредба №3/10.03.2023г. са предвидени конкретно като точни дати и работни дни, а в чл.61 ал.1 изр.3 съществува възможност и за изразяване на несъгласие с несъответствията чрез СЕУ, в 14-дневен срок от получаване на съобщението. Последното изрично обосновава съобщаване на кандидата на определена, подлежаща на доказване дата, като в конкретния случай за датата на съобщаване на несъответствията не са представени доказателства от ДФЗ. Касационната инстанция намира за необоснована и неправилна констатацията на първата инстанция, че представената пред него информация, във вид на разпечатка в табличен вид от СЕУ, за установени несъответствия от системата за мониторинг, се отнася за кампания 2024г. Прочита на поясненията под таблицата на л.232-233 от адм. д. № 543/2025г. установява, че непопадането на условието сред "монитируемите условия за 2024г." се отнася само за колоните от таблицата, които имат в заглавието си символа „* “. Независимо от това, представена в този вид - без свързването й с конкретно съобщение в СЕУ под номер и дата и УИН, разпечатката може да бъде отнесена не само за 2023, но и за друга кампания и кандидат за подпомагане. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е обсъдил приложението на изключенията по чл. 55, ал. 3, т. 2 б.б от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., нито са налице данни да е извършил проверка в тази насока, което е довело до постановяване на акта при неизяснена фактическа обстановка. Съгласно чл. 55, ал. 3, т. 2 б.б от Наредба № 3/10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции, временно неподходящи за подпомагане са земеделските площи или части от тях, за които в календарната година се установи, че са опожарени, освен когато е установено с акт, издаден от компетентен орган, че източникът на пожара е извън заявения за подпомагане парцел или пожарът е възникнал от действието на природно явление /мълния или топлинно самозапалване/. Вярно е, че в Таблица 1.1 от Приложение 1 към УП са посочени засегнатите парцели, размера на заявената, установената и недопустимата площ, а в пояснението към колона 9 - и правното основание за извършените намаления. Тези данни, както е обосновал първоинстанционният съд, не заместват задължението на административния орган да изложи конкретните фактически обстоятелства, въз основа на които е приел наличието на несъответствия и недопустимост на заявените площи. Не се споделя и твърдението, че по делото са представени доказателства за съобщаването на установените несъответствия в СЕУ, както и за датата, начина и формата, под която е станало това. В допълнение – липсват и доказателства за извършените проверки за наличието на опожарени площи и за конкретните констатации, довели до отказаното подпомагане по двете интервенции. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че при издаването на уведомителното писмо са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно съдът е приел, че липсват доказателства относно извършените проверки по чл. 70 ЗПЗП и конкретно установените при тях несъответствия, послужили като основание за наложените намаления. Обоснован е и изводът, че не са спазени сроковете по чл. 61, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за установяване и съобщаване на несъответствията, с което е ограничено правото на кандидата да извърши корекция или оттегляне на заявлението и да изрази несъгласие с констатациите. По делото не са представени доказателства и за предоставена на дружеството възможност да упражни тези свои права, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че допуснатите процесуални нарушения са съществени и са довели до неизясняване на релевантните факти и обстоятелства, с което е допуснато нарушение на чл. 35 АПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК установи, че съдебното решение е действително и допустимо, постановено при съобразяване с материалния закон, поради което, по вече изложените съображения, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер – 664,68 евро, договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 07.05.2026 г. Направеното бланкетно възражение за прекомерност на касатора не следва да се уважава, предвид правната и фактическа сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение