Решение № 11688 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 378/2016 г.

Решение № 11688 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 378/2016 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от адвокат Ж. П. Я. от Адвокатска колегия гр. В., като пълномощник на П. П. П., срещу Решение № 1245/29.10.2015 г. на Варненския административен съд, 10 състав по адм. дело № 2624/2014 г., с което е отхвърлена жалбата им срещу решение № 41.14/23.04.2014 г. по Протокол № 041/23.04.2014 г. на Общинския съвет - гр. А.. Касационният жалбоподател счита, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно, необосновано и незаконосъобразно и моли да бъде отменено с всички законни последици и моли да се отмени и решението на ОбС - гр. А., за обезщетяване с равностойни земи по смисъла на чл. 10б, чл. 15 и чл. 17 от ЗСПЗЗ и чл. 45ж от ППЗСПЗЗ /по количество и качество/. В жалбата са развити подробни съображения поотделно за така заявените пороци. Претендира присъждане на направените в двете инстанции съдебно-деловодни разноски, включително изплатения адвокатски хонорар. Допълнително за откритото съдебно заседание пред ВАС са постъпили Писмени бележки с идентични съображения както в касационната жалба. От ответника Общински съвет - А., гр. А., чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник е постъпил писмен Отговор, в който се оспорва изцяло касационната жалба и се моли да бъде оставена без уважение, както и да се присъдят направените по делото разноски пред касационната инстанция. В открито съдебно заседание пълномощникът отново оспорва жалбата, поддържа изложените в отговора съображения, счита решението на съда за правилно, а решението на Общинския съвет за законосъобразно и претендира разноски по представен Списък и доказателства за извършването им. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но по отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК следва да се остави без уважение. Решението не е засегнато от пороци. На практика оплакването се съсредоточава върху неудовлетворената претенция за обезщетяване с посочен от заявителя имот, а анализът на правната уредба обосновава оперативна самостоятелност на компетентния орган, извън предмета на съдебен контрол. Настоящият състав на ВАС намира, че входираната на 16.11.2015 г. касационна жалба на П. П. П., се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението на датата 3.11.2015 г. и като подписана от надлежно упълномощен още от първоинстанционното производство адвокат - пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 2245/29.10.2015 г. по адм. дело № 2624/2015 г. (вярната година е 2014, Варненският административен съд, Десети състав ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на П. П. П. против Решение № 41.14/23.04.2014 г. по Протокол № 041/23.04.2014 г. на Общински съвет А. и при този изход на спора съдът ОСЪЖДА жалбоподателя П. П. П. да заплати на ответната страна - Общински съвет А. адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че спорът е формиран за вида, количеството и категорията земи, които жалбоподателят счита, че следва да получи от общинския фонд и по-конкретно жалбоподателят счита, че земята, която му предоставя общинският съвет е малко по количество и на по-ниска стойност от земите, които следва да му бъдат предоставени съгласно решение на съда за размера на обезщетението му. В тази връзка е посочил, че преценката на това кои земи от общинския фонд да се предоставят за обезщетение на лицата по § 27, ал. 2, т. 3 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ като акт на разпореждане с общинско имущество е в оперативната самостоятелност на Общинския съвет. Посочил е, че в съответствие с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 62/2010 г. общинският съвет е предоставил земи от общинския поземлен фонд при спазване на процедурата по чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Тази разпоредба във всичките й редакции не предвижда претендираното от жалбоподателя право на обезщетение с конкретен, посочен от него имот. Съвместният прочит на чл. 19, ал. 11 от ППЗСПЗЗ и чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ сочи, че когато Общинската служба по земеделие прави искане за предоставяне на имоти за обезщетяване със земеделска земя на бивши собственици, това искане не може да касае конкретен имот. Отделно от това съдът е приел, че оспореното решение е благоприятно за жалбоподателя, защото е съответно на обема на искането му и не накърнява неговата правна сфера. Несъгласието му с преценката на Общинския съвет на О. А. кои точно имоти от ОПФ да се предоставят за обезщетение не би могла да мотивира извод за основателност на жалбата, тъй като за разлика от условията за предоставянето на земи по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62/2010 г./, критериите за избор на земи от ОПФ не са нормативно регламентирани, а изборът на предоставените земи е осъществен в случая от Общинския съвет в качеството му на орган, упражняващ правото на общинска собственост и това какви земи ще предостави е въпрос по целесъобразност и в рамките на оперативната самостоятелност на органа, поради което не подлежи на съдебен контрол. Така постановеното съдебно решение е правилно. Не се отразяват на законосъобразността му допуснатите очевидни фактически грешки като посочване погрешно на годината на делото 2015 вместо 2014, както и посочването на стр. 2 от решението "О. А.", вместо "О. А.", защото те могат да бъдат поправени по реда на чл. 175 от АПК. Погрешно е посочено и правното основание на производството - чл. 226 от АПК, защото тази разпоредба намира приложение когато е било отменено съдебно решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В конкретния случай няма постановено решение по съществото на спора, а е било постановено от Административен съд - В. определение за прекратяване на производството поради недопустимост на жалбата на П. П. П., което определение обаче е било отменено с определение № 4513 от 22.04.2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд - Трето отделение, постановено по адм. дело № 1214/2015 г. и делото е върнато на същия състав за произнасяне по същество. Това определение на по-горната инстанция е задължително за Административен съд - В. на основание чл. 235, ал. 2 от АПК. Именно в това определение на ВАС е разрешен въпроса с допустимостта на жалбата на П. П. П. срещу Решение № 41.14 от 23.04.2014 г., взето по Протокол № 041/23.04.2014 г. на Общински съвет - А. и повече този въпрос не може да бъде обсъждан - жалбата е процесуално допустима, защото жалбоподателят е неин адресат и за него е налице пряк, личен и непосредствен правен интерес от съдебното му оспорване. С оспореното решение на Общински съвет - А., на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА (Закон за местното самоуправление и местната администрация), § 27, ал. 2, т. 3 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗСПЗЗ (Закон за собствеността и ползването на земеделските земи), чл. 19, ал. 11, т. 2 от ППЗСПЗЗ (Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи), чл. 8, ал. 1 от ЗОС (Закон за общинската собственост) и чл. 1, ал. 3 от НРПУРОИ на О. А., и във връзка с чл. 10б, ал. 1 и ал. 6 от ЗСПЗЗ, Общинският съвет е предоставил на П. П. П. поземлен имот с проектен № 025032 по КВС (картата на възстановената собственост) на землище гр. А., община А., местност "Перетник", с площ от 4,003 дка, с начин на трайно ползване - нива, категория на земята - трета, при граници на имота - подробно описани, образуван съгласно скица-проект № Ф01221/03.04.2014 г. от поземлен имот № 025029, местност "Перетник" по КВС на землище гр. А., целият с площ 14.006 дка, с начин на трайно ползване - нива, категория на земята при неполивни условия - трета, актуван с АОС № 1990/7.09.2010 г. В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и в Правилника за прилагането му (ППЗСПЗЗ) е регламентирано специално производство в хипотезата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ при която за земеделските земи, правото на собственост върху които е признато, но не може да бъде възстановено в съществуващи (възстановими) стари реални граници поради това, че се намират в границите на урбанизираните територии (населени места) или са извън тях, но са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват реалното им връщане, собствениците, респективно техните наследници имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и / или с поименни компенсационни бонове. Съгласно ал. 2 - когато лицата по ал. 1 са поискали обезщетение с равностойни земи, обезщетяването е: 1. със земи от общинския поземлен фонд, определени от общинския съвет въз основа на мотивирано предложение на общинската служба по земеделие - когато земите, върху които собствеността не може да се възстанови поради обстоятелствата, посочени в ал. 1, са застроени с обекти, които са общинска собственост; и 2. със земи от държавния поземлен фонд - в останалите случаи. По принцип обезщетителното производство за такива имоти преминава през следните законоустановени фази: 1. решение на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, 10в и 35 ЗСПЗЗ, с посочена стойност на обезщетението; 2. решение на основание чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетението - със земя и/или с поименни компенсационни бонове, с определена стойност на обезщетението; 3. план за обезщетяване на основание чл. 19, ал. 18 - 20 от ППЗСПЗЗ и 4. решение на основание чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, в което се посочва конкретна земеделска земя, отредена като обезщетение, което решение може да се обжалва пред районния съд при несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 11 от ППЗСПЗЗ, Общинската служба по земеделие прави мотивирано предложение чрез кмета на общината до общинския съвет за обезщетяване на собствениците от общинския поземлен фонд в съответствие с постъпилите искания за обезщетяване със земеделска земя чрез план за обезщетяване или с отделни имоти по реда на чл. 45ж. За конкретния случай е относима втората хипотеза. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62/2010 г.). Следва да се отбележи, че изискването за прилагане на скица - проект се отнася само за случаите на признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 или със съдебно решение, но не касае случаите, при които собствеността не може да бъде възстановена реално. Съгласно § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (в приложимата за случая редакция преди изм. в ДВ, бр. 61/2016 г., в сила от 5.08.2016 г.), общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от следните условия: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Настоящият казус безспорно попада в хипотезата на т. 3 - правото на собственост не може да бъде възстановено поради това, че имота е застроен и именно за това се полага обезщетение по чл. 10б от ЗСПЗЗ. Тъй като построените върху имота обекти - жилищни блокове са държавна собственост, по аргумент от чл. 10б, ал. 2 ЗСПЗЗ обезщетението трябва да е със земи от държавния поземлен фонд, но когато в землището няма земи от държавния поземлен фонд, собствениците се обезщетяват със земи от общинския поземлен фонд - ал. 6 на чл. 10б ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 19, ал. 11, т. 2 от ППЗСПЗЗ, дава правото на общинския съвет да вземе положително решение, когато в землището не са налице свободни земи от държавния поземлен фонд дори и независимо от характера на проведените мероприятия по чл. 10б, ал. 2, т. 1 или 2 ЗСПЗЗ. Същото правомощие на общинският съвет е разписано и в чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. В конкретния случай цялата тази описана процедура е спазена. Налице е предложение по чл. 19, ал. 11 ППЗСПЗЗ от Общинска служба по земеделие А. до Председателя на Общински съвет - А., чрез кмета на О. А. № 6202-85/31.08.2011 г. На основание чл. 10б, ал. 6 от ЗСПЗЗ в изпълнение на чл. 19, ал. 11 от ППЗСПЗЗ е издадено удостоверение изх. № АУ-09-1310/17.05.2013 г. от Общинска служба по земеделие (ОСЗ) - А., че в землището на гр. А., общ. А., обл. В. няма земеделски земи от държавния поземлен фонд за обезщетение на собственици и техните наследници по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ. Налице е Докладна записка от кмета на О. А. до Общински съвет - А. № ОбС-9500-229/9.04.2014 г. относно предоставяне на земеделски земи от ОПФ за обезщетяване на собственици по реда на § 27, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ - ДВ, бр. 62/10.08.2010 г., в която е предложено Общинският съвет да предостави на П. П. П. следния недвижим имот: поземлен имот с проектен № 025032 по КВС на землище гр. А., община А., местност "Перетник", с площ от 4,003 дка, с начин на трайно ползване - нива, категория на земята - трета, при граници на имота - подробно описани, образуван съгласно скица-проект № Ф01221/3.04.2014 г. от поземлен имот № 025029, местност "Перетник" по КВС на землище гр. А., целият с площ 14.006 дка, с начин на трайно ползване - нива, категория на земята при неполивни условия - трета, актуван с АОС № 1990/7.09.2010 г. За точно този описан имот е взето и оспореното решение на Общински съвет - А. № 41.14 от 23.04.2014 г. по Протокол № 041/23.04.2014 г. Общинският съвет като колективен орган на местното самоуправление е заседавал в законен състав и решението е взето при необходимия кворум. Имотът за обезщетение не е определен от общинския съвет, а е предложен от кмета на общината. Едва след влизане в сила на решението на Общински съвет - А. за случаите по § 27, ал. 2, т. 3 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, в която точка попада казуса на жалбоподателя, общинската служба по земеделие ще постанови решение за обезщетяване - чл. 45ж, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Както се каза и по-горе, Общинската служба по земеделие издава решение на основание чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, в което се посочва конкретна земеделска земя, отредена като обезщетение и това решение може да се обжалва пред районния съд при несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение. Съгласно разпоредбата на § 1к от Допълнителните разпоредби на ППЗСПЗЗ, "равностойни земеделски земи са тези, чиито стойности за декар, определени по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ са равни". Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, размерът на обезщетенията по ал. 1, включително за земеделски земи, включени в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), се определя по реда на наредба, приета от Министерския съвет. Това е Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи (с предходно заглавие Наредба за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи), приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г., обн. в ДВ, бр. 64/1998 г., с последващи изменения и допълнения). Това е единствено приложимия за определяне стойността на обезщетението нормативен акт. Когато бившите земеделски земи се намират в границите на урбанизираните територии (в строителните граници на населените места) или извън тях, но са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват реалното им връщане, колективния орган по поземлената собственост - Поземлената комисия (ПК), Общинската служба по земеделие и гори (ОСЗГ) или понастоящем Общинската служба по земеделие (ОСЗ) само признава правото на собственост, но отказва да го възстанови в съществуващи (възстановими) стари реални граници и затова собствениците, респективно техните наследници имат право на обезщетение по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ - с равностойни земи от общинския поземлен фонд и / или с поименни компенсационни бонове. Разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ изрично е цитирана в чл. 1, т. 1 от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. В тази наредба са нормативно регламентирани критериите и условията, от които се изхожда, за да се определи размера на обезщетението за бившите земеделски земи, които понастоящем по една или друга причина попадат в строителните граници на населените места (в границите на урбанизирани територии). Всяка друга различна оценка, изчислена по други методи и нормативни актове е ирелевантна. В тази връзка не е относима приетата по делото съдебно-оценителна експертиза, която дава оценка на имота въз основа на стандарта "справедлива пазарна стойност" и са използвани: Приходен подход. Инвестиционен метод; Пазарен подход. Сравнителен метод; чрез капитализация на дохода от рента, Метод на предприемача /остатъчен метод/ и Метод на пазарните аналози /сравнителен метод/. Като не е обсъждал това заключение на вещото лице, което определя пазарна стойност на имота от 4003 кв. метра, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Разпоредбата на чл. 15 от ЗСПЗЗ, на която се позовава касационния жалбоподател не намира приложение за случая, защото касае оценка на земите за обезщетение за разликата между подлежащата на възстановяване и възстановената земя, какъвто не е настоящия случай. Още по-малко намира приложение чл. 17 от ЗСПЗЗ, който се отнася за възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи в нови реални граници, тоест с план за земеразделяне и тогава изискването е за предоставяне на равностойни по количество и качество земи, по възможност в местностите, където са се намирали имотите на заявителите. От всичко изложено до тук следва извода, че въпросът за обезщетение с равностойни земи не може да се обсъжда в производството при оспорване на решението на общинския съвет, защото няма конкретно разписани правила за предоставяне на имот в обезщетение от общинския поземлен фонд, за да се твърди някакво допуснато закононарушение. Още по-малко общинският съвет е длъжен да възприеме предложение от самия заявител с посочен от него конкретен индивидуализиран имот за обезщетение. Както се установи по-горе, равностойни земеделски земи са тези с равна стойност, а не с еднакво качество, за което всъщност се спори. В рамките на определяне на стойността по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи ще се преценява размера, вида, начина на трайно ползване, категорията, местоположението и други характеристики. Позоваването на чл. 19, ал. 2 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ е неоснователно, доколкото тези разпоредби нямат такова съдържание, каквото е цитирано в касационната жалба. Неотносим за спора е факта, че О. А. е извършила продажби на земята под жилищните блокове, без да е предоставено обезщетение. Ирелевантно е и обстоятелството за обезщетение на съседния имот на изток от невъзстановения имот, в полза на наследниците на С. С. С. и събирането на доказателства за това е било напълно излишно. С оглед изложеното, възраженията в касационната жалба се преценяват като неоснователни, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,