Определение № 491 от 18.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3360/2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба (с дата на изпращане по куриер 02.09.2020г.), подадена от Застрахователно акционерно дружество „Алианц България“ АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], чрез адв. М. срещу определение № 1753 от 06.08.2020 г. по гр. д. № 2558/2020 г. на Апелативен съд – София, 12-ти граждански състав в частта му, с която е оставена без разглеждане въззивната жалба на дружеството с вх. № 158645/23.12.2019 г. по регистъра на Софийски градски съд (СГС), срещу постановеното първоинстанционно решение - № 7986 от 25.11.2019 г. по гр. д. № 1289/2018 г. на градския съд в частта, в която последният не се е произнесъл по разноските, дължими на жалбоподателя, в качеството му ответник по обратния иск (с молба от 10.01.2020 г. въззивната жалба срещу решението на СГС в останалата му атакувана от страната част е оттеглена).

В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му.

Ответникът по жалба „Специализирана акушеро - гинекологична болница за активно лечение Д-р Щерев“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], чрез адв. Ел-Т. е подало отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за нейната недопустимост, респ. неоснователност.

По подадената частна жалба настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение, намира следното.

Тя е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при наличието на правен интерес за подаване на жалба, обусловен от атакувания резултат.

Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения.

За да постанови определението в обжалваната му част съставът на апелативния съд е приел, че въззивната жалба, с която е сезиран (№ 158645/23.12.2019 г. по регистъра на СГС) е недопустима, поради липса на предмет. Установил е, че жалбата е насочена срещу решението на първостепенния (градски) съд в частта, в която същият не се е произнесъл по отговорността за разноски на ответника по първия деликтен иск – горецитираната болница, с искане да бъдат присъдени на ответника по обратния иск – застрахователно дружество, предвид изхода на делото по този иск. Посочил е, че с оглед на вече проведената от жалбоподателя процедура по реда на чл. 248 ГПК и произнасянето на СГС с нарочно определение жалбата е лишена от предмет и не следва да се разглежда по същество.

Обжалваното определение е правилно.

Производството пред въззивната инстанция е било образувано по постъпили:

1. въззивни жалби от:

• настоящият жалбоподател (застрахователно дружество) срещу решение № 7986/25.11.2019 г. по гр. д. № 1289/2018 г. на СГС в описаната му по-горе част;

• ищцата по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД срещу същото решение, с което той е отхвърлен;

2. частни жалби от:

• ответната болница срещу определение № 2291/03.02.2020 г. по гр. д. № 1289/2018 г. на първостепенния (градски) съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК в частта, с което е уважена молбата на ответника по обратния иск (настоящ жалбоподател) и е допълнено решението в частта за разноските с осъждане на лечебното заведение – ищец по обратния иск, да заплати на застрахователното дружество разноски от 3530 лв.;

• ЗАД „Алианц България“ АД срещу горното определение на СГС в частта, в която не е уважена изцяло молбата му за присъждане на всички сторени разноски в първата инстанция.

След като страната е останала недоволна единствено от постановения по делото резултат за ангажиране отговорността на насрещната страна за разноските при проведената процедура по чл. 248 ГПК от първоинстанционния съд, то надлежният ред за защита е този по чл. 248, ал. 3 ГПК – чрез обжалване определението за разноските. В случая застрахователното дружество е упражнило това свое право и надлежно е атакувало пред въззивния съд определението от № 2291/03.02.2020 г. по гр. д. № 1289/2018 г. на СГС (вж. частна жалба с вх. 25064/25.02.2020 г. по регистъра на СГС, изпратена по куриер на 24.02.2020г.). В сега действащия ГПК не е предвидена самостоятелна възможност за обжалване на решението в частта за разноските - липсва аналогична норма на чл. 70 ГПК (отм.). Редът за обжалване на съдебния акт в тази му част е уреден в чл. 248 ГПК и съгласно него страната следва да подаде молба за изменение на решението в частта за разноските в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК до съда, постановил съдебния акт. В очертаната хипотеза на инстанционен контрол подлежи определението, с което съдът допълва или изменя решението в частта за разноските, по реда, по който подлежи на обжалване самото решение, съгласно изричната норма чл. 248, ал. 3 ГПК. Ограниченията в инстанционността и допустимостта на обжалване на това определение са предвидени за касационното производство и са обусловени и произтичат от тези на решението.

Предвид на горните съображения и с оглед произнасянето от първостепенния съд по реда на чл. 248 ГПК с допълване (предвид сезирането му от жалбоподателя) на постановеното от него решение в частта за разноските на обжалване пред въззивния съд подлежи именно определението, с което съдът се е произнесъл по молбата на страната (застрахователно дружество) по чл. 248 ГПК, а не самото решение в частта за разноските. Самостоятелното атакуване на последното с въззивна жалба не е допустимо и същата следва да се остави без разглеждане. Като е отказал да разгледа по същество тази жалба апелативният съд е постановил процесуално законосъобразно определение в обжалваната му част, което ще следва да се потвърди. В случая защитата на страната във връзка с реализиране отговорността на насрещната страна за разноски е проведена с подадената частна жалба срещу определението на СГС по чл. 248 ГПК (с вх. 25064/25.02.2020 г. по регистъра на този съд). При произнасянето по нея обаче въззивният съд следва да има предвид обусловеността на отговорността за разноските от изхода на спора по същество.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, III г. о.