Определение № 32 от 03.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2424/2021 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 70068/29.12.2021 г. по регистъра на ВКС, подадена от Д. И. Х. чрез адв. Д. с искане за допълване на определение № 60868/07.12.2021 г. по настоящото дело в частта му за разноските и присъждане на сторените от страната разноски в касационното производство. Ответникът по молбата Д. И. Х. чрез адв. К. в отговора по чл. 248, ал. 2 ГПК изразява становище за нейната недопустимост, поради подаването й извън срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, респ. я счита за неоснователна, тъй като липсвали доказателства за надлежното упълномощаване на адв. Д. по конкретното дело. Прави се възражение за прекомерност на уговорения и заплатен от насрещната страна адвокатски хонорар за настоящата инстанция, което е изводимо от искането за присъждане на разноски с такъв характер в минимален размер на предвидения в Наредба № 1/9.07.2004 г. Сочи също, че необосновано вписаната сума за адвокатско възнаграждение нараства от 1 400 лв. на 1 600 лв. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: С определение № 60868/07.12.2021 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 346/07.04.2021 г. по гр. д. № 4144/2020 г. на Апелативен съд – София, 12 - ти граждански състав. С обжалвания въззивен съдебен акт е потвърдено решение № 4377/20.07.2020 г. по гр. д. № 300/2019 г. на Софийски градски съд, 5-ти брачен състав за отхвърляне на предявения от Д. И. Х. срещу Д. И. Х. иск с правно основание чл. 5 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС) - за поставяне на ответницата под запрещение. Молбата за допълване на горното определение - в частта за разноските, с което не се допуска касационен контрол, е подадена в едномесечния срок от постановяването му (считано от 07.12.2021 г.), т. е. в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима, а възражението за нейното просрочие е неоснователно. Разгледана по същество молбата е основателна. Правилото на чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуален способ за проправяне на грешка или пропуск на съда при реализиране на отговорността за разноските в гражданския процес, като в първият случай е допуснато неточно изчисляване и присъждане на сторените разходи от страната, а във вторият – пропуск да се ангажира въпросната отговорност. Във всички случаи се касае за разноски, които са своевременно поискани пред съда, чието присъждане е обусловено от изхода на делото. Постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение по настоящото дело е с благоприятен за молителката правен резултат, доколкото не е допуснат касационен контрол на въззивното решение, а тя е била ответник по касационна жалба. В отговора на жалбата същата е поискала присъждане на сторените от нея разноски в касационното производство и е представила два списъка по чл. 80 ГПК, ведно с два договора за правна защита и съдействие с адв. Надежда Д. – Д.. В първия списък (и съответно първия договор) е вписана сумата от 1 400 лв. (платена в брой) за адвокатската услуга, докато във втория е посочена сумата 1 600 лв. (в приложения втори договор е дописана сумата от 200 лв. – наред с вече отразената сума от 1 400 лв., с основание „доп-ни“ или общо 1 600 лв. платени в брой). Вписването в договора за така извършеното плащане е достатъчно и в тази си част той има характера на разписка – вж. разясненията по т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Определението, с което не е допуснато касационно обжалване съставлява акт, с който приключва делото в касационната инстанция по смисъла на чл. 81 ГПК и задължава съда да се произнесе и по искането за разноски. В случая касационният съд е пропуснал да стори това и да присъди на ответницата направените с горното естество и своевременно претендирани разноски за настоящото производство, които се възложат в тежест на касатора. Доводите на последния за отсъствие на предпоставки за уважаване на молбата по чл. 248 ГПК, основани на твърдения за липса на надлежно упълномощаване на адвоката да представлява страната пред касационната инстанция не могат да бъдат споделени. Налице е овластяване на адвокат Д. да извършва процесуално представителство на страната (видно от приложените в кориците на настоящото дело – на л. 23 и л. 25, общи пълномощни – без вписване на конкретното дело), поради което тя разполага с представителна власт по смисъла на чл. 34, ал. 1 ГПК. Основателно е обаче направеното в отговора по чл. 248, ал. 2 ГПК възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Като съобрази, че касационното производство е било по чл. 288 ГПК, което има за предмет проверка за наличието на основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, без спорът да се разглежда по същество и да се проверява правилността на решението, както и че по допускане на касационно обжалване ВКС се произнася в закрито заседание, без да се призовават страните и техните пълномощници, настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед характера на производството и фактическата и правна сложност на делото (образувано по предявен иск с правно основание чл. 5 ЗЛС). При този негов предмет – производство за поставяне под запрещение, минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 500 лв. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. С оглед на тези обстоятелства и на обема на извършената правна услуга, свеждаща се до изготвяне на отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване, без явяване в съдебно заседание (тъй като касационен контрол не е допуснат), както и излагането в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК на съображения в подкрепа правилността на обжалваното въззивно решение, на ответника по касация се дължат разноски под формата на платен адвокатски хонорар за тази инстанция в размер на 600 лв. Така определеният размер на възнаграждението не се явява прекомерен, доколкото същият е близък до минималния такъв, предвиден в чл. 7, ал. 1, т. 9 от Наредба № 1/2004 г., на който пък съответства изцяло и установения в чл. 9, ал. 3 от същата наредба долен праг - ако се приеме, че адвокатската защита на ответника по касация се изчерпва с изготвяне на отговор на касационната жалба, без явяване на пълномощника в съдебно заседание и в случая следва да намери приложение последното правило. Следва да се изтъкне също, че съдът, прилагайки нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, може да намали възнаграждението поради прекомерност, но не е задължен да го редуцира до минималния размер (какъвто довод се прави в отговора по чл. 248, ал. 2 ГПК), предвиден в разглежданата наредба като задължителна долна граница при уговаряне на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения определението по чл. 288 ГПК следва да бъде допълнено на основание чл. 248 ГПК, като касационният жалбоподател бъде осъден да заплати на ответницата сумата от 600 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.,