Определение от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9979/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на „Изи Асет мениджмънт" АД, чрез процесуалния си представител, срещу решение № 2016/ 16.05.2025 г. по адм.д.№ 166/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. С обжалваното решение АС - Стара Загора е отменил отказ по подадено искане на 10.01.2025 г. за предоставяне на обработване лични данни на С. К. С. за предоставяне на копие от носители на лични данни, въз основа на които ги обработва и върнал заявлението за ново произнасяне по чл.15, пар. 3 от Регламент /ЕС/ 2016/679 за предоставяне на исканите копия от документи. В касационната жалба са наведениа доводи за недопустимост и неправилност на съдебния акт поради липса на предмет и постановяването му в нарушение на материалния закон. Развива подробни съображения и се позовава на Насоки 01/2022 на Европейския комитет по защита на данните, решения по С-487/21 и С-307/ 21.

С молба в касационното производство от 02.02.2026 г. е направено искане за спиране на съдебното производство до приключване на С-676/25 г., образувано по преюдициално запитване до СЕС с определение № 11385/ 21.10.2025 г. по адм.д.№ 1643/ 2025 г. по описа на АС-Варна.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, намира, че са налице основанията по чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК за спиране на съдебното производство, по следните съображения:

Производството пред „Изи Асет мениджмънт“ ЕАД започва по заявление от 10.01.2025 г. на първоначалния жалбоподател С. К. С., който е поискал на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 от търговското дружество, в качеството му на администратор на лични данни, да му предостави информация дали личните му данни са обработвани от него, целите на обработването, категориите лични данни, които се обработват, получателите и категориите получатели, пред които са разкрити тези данни, както и копие на личните данни, които са в процес на обработване за период от 1.12.2019 г. - 08.01.2025 г. Изрично са поискани всички носители на лични данни /договори, стандартни европейски формуляр др./, за да бъде извършена проверка на обработваните данни. Отговорът е подписан от длъжностно лице по защита на личните данни, в който има отказ за предоставяне на договори и др., като има посочени съображения за наличието на висящи съдебни спорове, по които договорите са представени и за предоставяне на копия от същите при скблючването им.

С първоинстанционното съдебно решение е прието, че жалбата е основателна. Съдът посочва, че е налице правен интерес от търсената защита срещу отказ за достъп до конкретни носители на лични данни, документите, чрез които тези данни се обработват- договори и други. Изрично са развити съображения, че правото да се иска предоставяне на копие на лични данни е различно от правото да се иска предоставяне на копие от документи, чрез които се обработват тези данни по чл. 15, пар. 3 от Регламента.

С определение № 11385 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. Административен съд - Варна е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския, със следните въпроси:

1. Разпоредбите на член 8 от ХОПЕС, член 12, параграф 1 и параграф 5, член15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, тълкувани във връзка със съображения 58, 60 – 63 от същия регламент и с решения на Съда на ЕС по дела C-487/21 и С-307/22, трябва ли да се разбират в смисъл, че в контекста на приключили отношения между заемодател и заемател по договор за паричен заем, правото на субекта на данните да получи копие от личните данни, които са предмет на обработване под формата на съхранение (архивиране) за срока и целите за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, предполага задължение на администратора при всяко искане да предоставя и пълно копие от договора за заем, във връзка с който е дадено съгласието за обработване на данните?

2. Правото на преносимост по чл. 20, параграф 1 от ОРЗД следва ли да се тълкува в смисъл, че включва и правото на субекта да получи пълно хартиено копие от договорите за заем, при сключването на които е предоставял свои лични данни, при положение че договорите са приключени и събраните/обработени въз основа на тях данни се съхраняват от администратора единствено за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари?

3. Как принципите на прозрачност, минималност и точност по член 5, параграф 1, букви а), в) и г) от ОРЗД, и правата по член 15, параграфи 1 и 3, и по член 20, параграф 1 ОРЗД — на достъп и преносимост на личните данни, които са в процес на обработка от вида съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари — се отнасят към задължението на администратора да предостави на субекта освен копие на данните, и пълно копие от договора за заем, при условие че: 1. същият е сключен след профилиране на субекта чрез алгоритми за машинно обучение и 2. администраторът доказва, че субектът вече разполага с него?

4. В случай че задължението за предоставяне на пълно копие на договора за заем не е абсолютно (не се предполага), данните се обработват само под формата на съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, и субектът на данни твърди, че без пълното копие на договора не може да разбере контекста и въздействието от обработването, при какви обективни критерии и условия националният съд следва да извърши преценка дали администраторът има задължение да предостави пълно копие на договор за заем?

5. В обхвата на защитата по член 79 от ОРЗД и член 8 от ХОПЕС, преценката на администратора — че договорът за заем има клаузи, които остават извън обхвата на правото по член 15, параграфи 1 и 3, както и че искането е прекомерно и повтарящо се, подлежи ли на съдебен контрол и по какви обективни критерии/условия следва да се осъществи този контрол от националния съд?

По отправеното преюдициално запитване е образувано дело № С-676/2025 г. на СЕС.

Върховният административен съд, в настоящия касационен състав, намира, че произнасянето на Съда на ЕС по поставените въпроси с определение № 11385 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. от АС - Варна се явява преюдициално по спора по настоящото съдебно касационно производство. Изложените по-горе факти по казуса и правните съображения към първоинстанционното съдебно решение сочат, че спорът по настоящото дело относно обема на правата на субектите на данни по чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 679/2016 показват сходство с предмета на спора във връзка, с който АС - Варна е отправил преюдициално запитване до Съда на ЕС.

Съгласно чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК, съдът спира производството по делото при отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора. В разглеждания случай произнасянето на Съда на ЕС по дело № С-676/2025 на СЕС е преюдициално и е от значение за изхода на спора по настоящото адм. дело № 9979/2025 г. на Върховния административен съд, поради което следва да се отмени определението, с което е даден ход по същество на делото и се спре касационното производство до приключване на дело № С-676/2025 г. на СЕС.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,