Определение № 2735 от 22.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1899/2024 г.

Производството по делото е образувано по постъпила касационна жалба на ответника С. А., чрез особен представител, срещу решение № 302 от 13.06.2024 г., постановено по в. гр. д. № 317/2024 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, ГО, ІІІ въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение № 10/09.01.2014 г. по гр. д. № 560/2023 г. на РС – Благоевград, а именно – за установяване по реда на чл. 422 ГПК, че касаторът (в качеството си на солидарен длъжник) дължи на БАНКА ДСК ЕАД сумата 15 085.13 лв. - главница по договор за кредит № К-200 от 18.06.2019 г., сключен между БАНКА ДСК ЕАД и ТРАНС ПРОМЕТ ЕООД, обезпечен с договор за поръчителство от 18.06.2019 г., ведно с лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 16.08.2021 г.; както и сумите: 790.82 лв. - договорна лихва по кредита за периода от 28.08.2020 г. до 14.07.2021 г.; 1 014.25 лв. - лихвена надбавка за забава за периода от 28.08.2020 г. до 03.08.2021 г.; 23.44 лв. -законна лихва за периода от 04.08.2021 г. до 12.08.2021 г.; 42.05 лв. – такси и 24 лв. – разноски; като касаторът е осъден да заплати на банката и съответните разноски за заповедното и исковото производство. Настоящият съдебен състав констатира, че подадената касационна жалба е недопустима, а мотивите за това са следните: Предмет на делото е установяване на вземане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, произтичащо от търговска сделка – договор за банков кредит, сключен между търговци. При сключване на договора ответникът - настоящ касатор, е бил едноличен собственик на капитала на дружеството – кредитополучател и управител на същото (обстоятелства, които са установяват от ТРРЮЛНЦ), като лично е обезпечил изпълнението на договора чрез договор за поръчителство. От горните факти следва, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК. То е постановено по търговски спор с цена на иска под 20 000 лв., като не е налице хипотезата на чл. 113, изр. 2 ГПК, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК, тъй като ответникът няма качество на потребител. Поради това, че касационната жалба е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол, същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение