Определение № 1848 от 26.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4205/2022 г.

Образувано е по касационна жалба на „Кардинал 07“ ЕООД, срещу въззивно решение № 10019 /23.02.2022 г. по в. гр. дело № 1680 /2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 388 /12.12.2019 г. по гр.д. 447 /2018 г. на Врачански окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя „Кардинал 07“ ЕООД, представлявано от управителя му М. А. С., срещу „Финанс Холд България“ ООД и Т. Г. П. иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД за установяване на недействителност на договорна ипотека, учредена от ищеца в полза на първия ответник с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №.., том .., рег. №..., дело № ... от 11.11.2014 г., съставен от нотариус А. К...

Ответниците по касационната жалба не са подали писмени отговори.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от страна по делото, която има право и интерес да обжалва въззивното решение в частта, която подлежи на обжалване и е редовна.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:

Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че сделката за кредит и свързаната с нея сделка за учредяване на договорна ипотека са между търговци и на това основание е приложима разпоредбата на чл.301 ТЗ и моментът на узнаване от представителя на ищеца (М. С.) е моментът на съставяне на многостранното споразумение за заместване на заемателя в дълг на 27.03.2015 г., след съставянето на който няма оспорване на действията по сключване на договор за заем и обезпечаването му с ипотека.

По доводите на страните и в очертания предмет на произнасяне САС е приел следното:

Ищецът е представил с исковата си молба препис от споразумение от 27.03.2015 г., заверено от неговия повереник, без да е заявено оспорване на автентичността на подписа на представителя на ищцовото дружество (М. С.), поради което по-късното представяне на същия документ от страна на първия ответник не променя протичащите за ищеца процесуални срокове.

Подписът на М. С. върху документа е нотариално заверен, в частта на заверката документът е официален и се ползва с материална доказателствена сила. Заверката свидетелства че нотариусът е спазил изискването на охранителното производство да се увери в самоличността на подписалия, автентичността на чийто подпис заверява. Самата нотариус К., разпитана като свидетел, заявява, че познава Т. П. и М. С., които живеели на семейни начала и имат две деца, което изключва заблуда в личността на подписалото лице (М. С.). Нотариус К. твърди изрично, че М. С. и е потвърдил изрично, че упълномощава фактическата си съпруга относно заемното правоотношение и неговото обезпечаване.

Следователно правилно първоинстанционният съд е приел, че дори противно на житейската логика и правилото на чл.12 ГПК да се приеме, че М. С., като управител на „Кардинал 07“ ЕООД не е знаел за осъщественото от житейската му и бизнес партньорка Т. П. (съдружник в търговското дружество „Кардинал 08“ ЕООД, принципал на ищеца, взело решение за теглене на обезпечен с ипотека кредит – сделка по кредитиране и обезпечаване на кредита), сключването на многостранната сделка от 27.03.2015 г. е моментът на узнаване на договора, подписан от лице без представителна власт.

Свидетелят Р. К. твърди, че макар подписът в нотариалния акт за договорна ипотека да е положен от Т. П. като пълномощник на М. С., самият М. С. е присъствал в нотариалната кантора на нотариус К. на 10.11.2014 г., Тези показания са още едно основание да се приеме, че именно на датата 10.11.2014 г. управителят на ищеца е информиран за обезпечителното правоотношение.

Липсват доказателства за противопоставянето на дружеството на обезпечителната сделка от този момент до предявяване на исковата молба (на 10.08.2018 г.).

Въззивният съд е обобщил, че цялостният анализ на доказателствата води до извод за злоупотреба с права от страна на ищеца и домогването му чрез формално обосновани правни средства да постигне спиране на изпълнителните действия, основани на издадена в полза на първия ответник заповед за незабавно изпълнение.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В изложението си на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят извежда правни въпроси, за които твърди, че представляват основание за допускане на касационно обжалване. Въпросите са дословно следните:

1. Относно настъпването на преклузията по чл.146, ал.3 от ГПК?

2. Относно задълженията на въззивния съд при наведени във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първа инстанция процесуални нарушения във връзка с оспорването истинността на документ?

3. Следва ли въззивният съд да заличи допусната от него графологична експертиза, поради непредставяне оригинала на оспорвания документ, в хипотезата, когато оспорващата страна, в чиято полза е допусната експертизата, е депозирала изрична молба, че оригиналът на документа следва да бъде изискан от другата страна по спора, тъй като само тя разполага с него, като в случай на непредставяне изрично е поискала прилагането на чл.183, ал.1, изречение последно от ГПК?

4. Относно прилагането на чл.301 от ТЗ .във връзка с предходния?

5. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност или може да обоснове решаващите си изводи, базирайки се само на някои от тях?

6. Относно правилността на въззивното решение, когато втората инстанция е дала вяра на противоречиви свидетелски показалия, некореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал?

Част от въпросите са пределно общи и в този вид не са обуславящи. Производството по чл.288 ГПК има за цел да преценява правни въпроси, които са обусловили или е следвало да обусловят изводите на въззивния съд, а не да обсъжда пределно общи или хипотетични въпроси.

Видно от мотивите на въззивния съд, обуславящите неговите изводи въпроси са за това 1) дали от повторното представяне на вече представено писмено доказателство започва да тече нов срок за оспорването на неговата автентичност (истинност) за страната, която преди това е представила същия документ без да извърши оспорване на автентичността на подписа на лицето, което е неин представител и което се сочи за автор на документа; 2) дали писмен документ с нотариална заверка на подписа представлява официален документ в частта на нотариалната заверка и дали съдът следва да се съобрази с формалната доказателствена сила на писмен документ с нотариална заверка на подписа, чиято истинност не е своевременно оспорена и 3) дали когато представител на търговско дружество е подписал договор с други търговци (търговска сделка), в съдържанието на който се обсъжда учредена от същия търговец договорна ипотека и когато в продължителен период от време след подписването на търговската сделка до предявяването на иска (повече от година), не се е противопоставил на действията на лице от името на търговското дружество при учредяването на договорната ипотека като извършени без представителна власт, следва че се е противопоставил веднага по смисъла на чл.301 ТЗ?

Приетото от въззивния съд по тези въпроси е в съответствие с установената практика, че от повторното представяне на писмен документ като доказателство по делото не започва да тече нов срок за оспорване на неговата автентичност, че нотариалната заверка на подписа върху писмен документ представлява официален документ, който се ползва с формална доказателствена сила и че когато търговец не се е противопоставил на извършени от негово име от друго лице като негов представител действия по учредяване на договорна ипотека в деня на узнаването за тези действия (за учредяването на договорна ипотека) и в продължителен период от време след това, следва да се приеме, че е потвърдил действията по смисъла на чл.301 ТЗ.

Жалбоподателят не сочи и не представя съдебни решения, в които да са възприети различни разрешения на тези обуславящи въпроси.

Обуславящ е и въпросът дали въззивният съд е длъжен да обсъди всички доказателства, които имат значение за доводите страните за пороци в първоинстанционното решение в тяхната съвкупност. Въззивният съд го е разрешил положително съгласно установената практика. При изводи, че жалбоподателят не е оспорил своевременно автентичността на подписа на своя управител върху представен от самия него документ, въззивният съд не е следвало да провежда производство за проверка на тази автентичност и да събира и обсъжда доказателства за автентичността на документа.

Изводите на въззивния съд за посочените обуславящи въпроси не се основават на свидетелски показания, а на писмени доказателства. Свидетелските показания са обсъдени, доколкото подкрепят евентуалните мотиви на съда за неоснователност на иска по чл.42, ал.2 ЗЗД и крайния извод на въззивния съд за злоупотреба с права от страна на ищеца. В подкрепа на последното може да се посочи и че М. С., като представител на „Кардинал 07“ ЕООД, е предявил исковете си не само срещу Т. П. (според въззивния съд неговата житейска и бизнес партньорка), но и срещу самия себе си и и тъй като не е бил намерен на адреса, който е посочил, е бил призоваван по реда на чл.47, ал.3 ГПК и му е бил назначен съдебен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, по-късно е уведомил съда, че случайно е разбрал за делото, а още по-късно (на 25.03.2019 г.) съдът е прекратил производството срещу него (срещу физическото лице М. С.).

Поради изложеното, настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски и такива не следва да се присъждат.

Воден от изложеното, съдът