Определение № 3680 от 06.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2112/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК Образувано е по частната жалба на Р. С. Р. против разпореждане №18/05.01.2026г., постановено по ч.гр.д.465/2025г. на Софийския апелативен съд, 9 състав. С това разпореждане е върната частна жалба с вх. № 26292/07.10.2025г. на Р., подадена против определение № 1866 от 14.07.2025г. по същото частно дело на САС. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на атакуваното определение и иска отмяната му. Сочи, че не е получавал разпореждането на съда, с което му е указано да внесе държавна такса 15 лева по сметка на ВКС и това е причина за неизпълнението. Моли да му бъде предоставена възможност да плати таксата и жалбата да бъде разгледана. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО намира частната жалба за процесуално допустима-подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По отношение на основателността й, съдът намира следното: С определение № 1866 от 14.07.2025г. по ч.гр.д. № 465/2025г. Софийският апелативен съд, ТО, 9 състав е оставил без разглеждане, поради липса на правен интерес от обжалване, частната жалба на Р. Р. против решение №5783/24.10.24г. по ч.гр.д.№11 139/24г. на СГС, с което по негова жалба е отменено разпределение от 15.08.2024г. по изп. дело № 532/2019г. на ЧСИ Ал. Д. с рег.№ * при КЧСИ и с район на действие СГС и производството пред САС е прекратено. Р. Р. е подал против определението на САС частна жалба с вх. № 26292/ 07.10.2025г., която с разпореждане от 15.10.2025г. САС е оставил без движение и е указал на жалбоподателя да представи доказателства да платена по сметка на ВКС държавна такса в размер 15 лева. Съдът е предупредил страната за неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията. Съобщението до Р. за разпореждането на САС, с препис от него, е изпратено на адреса в [населено място] на [улица], посочен от самия него в подаваните жалби и на който е получавал преписи от актовете на съдилищата по делото, включително и от определението на САС от 14.07.2025г. Съобщението се е върнало в цялост с отбелязване от връчителя, че адресът е посещаван многократно – на 28.10.2025, на 16.11.2025г.(неделя), на 02.12.2025г., никой не е намерен на адреса, няма лице, което да е съгласно да получи съобщението; никой не отговаря и на телефонни повиквания. С разпореждане от 09.12.2025г. съобщението е приложено по делото, като съставът на САС е приел, че връчването е редовно, на основание чл. 41, ал. 2 ГПК. С обжалваното пред ВКС определение въззивният съд, след констатация, че дадените указания, редовно връчени на страната, на основание чл. 41, ал.2 ГПК, не са изпълнени е върнал частната жалба. Разпореждането на САС е правилно. Съгласно чл.41, ал.2 ГПК, когато страната отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Ако страната не изпълни това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. При удостоверяване от връчителя, че не е връчил съобщението, тъй като не намира адресата, без да има сведения, че е напуснал адреса или за продължителното му отсъствие, фикцията на чл. 41, ал. 2 ГПК е приложима само при данни, че връчителят е посещавал адреса в рамките на повече от месец поне три пъти по различно време, вкл. в обичайното време за пребиваване на адреса. В случая тези изисквания са изпълнение. Отделно от посоченото следва да се допълни, че разпоредбите на чл. 262, във вр. с чл. 275, ал.2 ГПК са императивни. Съдът, получавайки частна жалба, е длъжен служебно да провери редовността й и ако констатира нередовности, да даде указания за отстраняването им. В случая частната жалба на Р. Р. не е отговаряла на изискванията на чл. 261, т.3, във вр. с чл. 275, ал.2 ГПК. САС е дал на страната точни и ясни указания за отстраняване нередовностите на жалбата, но указанията са останали неизпълнени. Страната е предупредена и за неблагоприятните последици от неизпълнението им в срок. След като не са отстранени нередовностите на жалбата, в изпълнение на императивно вменените му задължения по чл. 262, ал.2, т.2, във вр. с чл. 275, ал.2 ГПК, САС правилно е върнал частната жалба. Разпореждането за връщането е законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто Гражданско отделение