Определение № 2789 от 06.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2025/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Й. К., чрез процесуалния й представител Й. Б. Я. против определение № 1788/11.04.2024 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение по гр.д. № 1318/2024 г., с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на влязло в сила решение № 1352 от 13.12.2021 г., постановено по в.гр.д. № 1403/2024 г. на Апелативен съд София. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, без да излага конкретни доводи относно преценката на състава на ВКС, че молбата за отмяна не е депозирана в срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК. Насрещната страна по частната жалба не е депозирала отговор. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение прегражда по-нататъшното развитие на делото и е постановено от състав на Върховния касационен съд, намира че то подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като е депозирана след изтичане на тримесечния срок по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. За да достигне до този извод, съставът на ВКС е приел, че молителката е узнала за съдебното решение на Апелативен съд София най-късно на 28.06.2022 г., когато е подала касационна жалба срещу него до Върховния касационен съд чрез своя пълномощник Й. Б. Я. и от този момент е започнал да тече тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, който към подаване на молбата за отмяна с вх. № 260858 на 3.08.2023 г., е изтекъл. Постановеното определение е съобразено със задължителните постановки на т.7 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според които началният момент на срока за подаване на молба за отмяна на влязло в сила въззивно решение по чл.303, ал.1, т.5 ГПК в хипотеза, при която подадената от молителя касационна жалба е била върната с влязло в сила разпореждане /определение/, е моментът, в който страната е узнала за въззивното решение или от датата на влизане в сила на въззивното решение, когато узнаването го предхожда, ако касационната жалба е била просрочена. В останалите случаи началният момент е денят, в който е обявен съдебният акт за потвърждаване на разпореждането /определението/ за връщане на подадената срещу него касационна жалба. В конкретния случай решението на въззивния съд от 13.12.2021 г. е подлежало на следващ редовен инстанционен контрол, но касационната жалба е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.283 ГПК- едномесечен от връчването на решението и като недопустима е била върната с разпореждане на въззивния съд, като жалбата не е породила суспензивен ефект и съответно не е била пречка решението да влезе в сила в момента, в който е изтекъл определения в закона срок за обжалване, поради което последвалото производство по повод обжалване на съдебния акт, с който жалбата е върната, няма отношение към момента, в който решението по същество е влязло в сила – чл.296, т.2, предл.1 ГПК. Ето защо, началният момент за подаване на молба за отмяна на влязлото в сила на 22.02.2022 г. въззивно решение по чл.303, ал.1, т. 5 ГПК е датата, на която страната е узнала за него, а това е станало най-късно на 28.06.2022 г., когато е подадена касационна жалба, поради което молбата от 3.08.2023 г. се явява просрочена. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение