Определение № 10099 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8823/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на С. А. Д. и Д. А. Д., чрез адв. Деведжиева, срещу определение № 4176 от 14.04.2025 г., постановено по адм. дело № 2249/2024 г. по описа на Административен съд - Варна. Частният жалбоподател намира определението за неправилно, поради нарушение на материалния закон. Прави искане определението да бъде отменено и делото върнато за ново произнасяне. Ответникът – началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Варна, не изразява становище по частната жалба. Заинтересованата страна - Община Варна, не изразява становище по частната жалба. Заинтересованата страна - Областна администрация Варна, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първа и касационна инстанции. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на С. А. Д. и Д. А. Д. срещу липса на произнасяне на началника на СГКК Варна по заявление за предоставяне на административна услуга по ЗКИР. С обжалваното определение първоинстанционният съд, като е приел, че жалбоподателите нямат правен интерес от оспорване на мълчаливия отказ, на осн. чл. 159, т. 4 от АПК отменя протоколно определение от открито съдебно заседание за даване ход по същество на делото, оставя без разглеждане жалбата на С. А. Д. и Д. А. Д. и прекратява производството по делото. Определението е правилно. Липсата на произнасяне на административния орган по заявление за предоставяне на административна услуга се приравнява на мълчалив отказ за издаването на индивидуален административен акт съгласно чл. 21, ал. 3 и чл. 58, ал.1 АПК, във връзка с § 8 ПЗР АПК. Съдът правилно приема, че жалбоподателите нямат интерес от оспорване на мълчаливия отказ, тъй като те не са посочени като инициатори на производството за извършване на административна услуга по ЗКИР. В подаденото съгласно утвърдения формуляр заявление като заявител на услугата е посочена М. К. Д.. Настоящият състав е съгласен с извода на първоинстанционния съд, че формално органът е обвързан от данните, вписани в заявлението, с което е сезиран, т.е. информация за други участници в производството не могат да се извличат от него по друг способ – логически, тълкувателно или др. Дори в заявлението да е посочено, че М. К. Д. заявява услугата като упълномощено лице, административният орган не е длъжен да изисква и преценява документи във връзка с упълномощаването, съответно да преценява дали други лица имат правен интерес от извършване на услугата. Съгласно таблица 16 от Приложение 2 на Наредба № РД-02-20-4/11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри, за заявената в конкретния случай услуга – издаване на „удостоверение за приемане/неприемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри“, не се изисква представяне на документ, доказващ правен интерес за заявяване на услугата, съответно пълномощно при наличието на упълномощаване. За сравнение, такива изрично се изискват за услугите, посочени в Таблица 6 и таблица 7 от същото приложение на наредбата. Правилно първоинстанционният съд сочи, че е налице и друго основание за оставяне на жалбата без разглеждане, а именно липсата на подадено от жалбоподателите (лично или чрез упълномощен представител) искане за издаване на скица-проект за новопроектирания имот, каквото те твърдят, че е направено с подаденото заявление от 16.07.2024г. Посоченото заявление се отнася изрично само за услугата издаване на „удостоверение за приемане/неприемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри“. Съгласно цитираната по-горе наредба издаването на „скица-проект за изменение на поземлен имот“ представлява отделна услуга, условията за извършване на която са определени в таблица 6 на приложение 2 от наредбата. Съответно, не може да бъде направен извод, че заявяването на „удостоверение за приемане/неприемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри“ включва и искане за издаване на „скица-проект за изменение на поземлен имот“. Посочените от частните жалбоподатели доводи, че поисканото от административния орган решение на комисията по §4к, ал. 12 и ал. 13 от ПЗР на ЗСПЗЗ е неотносимо към преписката доказателство, не следва да се обсъжда при наличието на основание за недопустимост на жалбата по чл. 159, т. 4 АПК. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, на заинтересованата страна Областна администрация Варна следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение. С обжалваното определение първоинстанционният съд не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на Областна администрация Варна в открито съдебно заседание от 19.03.2025 г. Настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция в размер на 100 /сто/ лева и в размер на 100 /сто/ лева за настоящото касационно производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,