Решение № 2178 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12165/2025 г.

Производството е по реда на чл. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. срещу решение № 899/23.10.2025 г., постановено по адм. дело № 228/2024 г. по описа на Административен съд - Разград, с което е отменено Решение № РД-02-14-1691 от 17.09.2024 г. на заместник-министъра на МРРБ и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020.. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Настоява за отмяна на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът- Община Разград, не взема становище. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава заключение за неоснователност на касационната жалба в мотивирано становище по съществото на делото. Върховният административен съд - Осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. По делото е безспорно установено, че административното производство е започнало по инициатива на административния орган, който не е уведомил Община Разград за образуваното производство и не осигурил възможност да се запознае с доказателствата по преписката и да изрази своето становище по тях (по арг. на чл. 26, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 и ал. 3 АПК във вр. чл. 166, ал. 2 ДОПК). Административният орган не е изпълнил това задължение, като в мотивите на акта липсват доказателства, че са били налице условията по чл. 34, ал. 4 АПК. Предвид така установената фактология правилно съдът е заключил, че това нарушение е съществено, тъй като е лишило страната от възможността да участва в административното производство, да изложи своите твърдения и възражения, да ангажира доказателства в тяхна подкрепа и ефективно да защити своите права и интереси, поради което и представлява самостоятелно отменително основание по чл. 146, т.З АПК. Правилно решаващият съд е приел, че тъй като в случая става въпрос за възстановяване на надплатени суми, получени при авансово плащане по административен договор, то възстановяването на същите следва да стане чрез издаване на акт за установяване на публично вземане по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК. За да е законосъобразен един такъв акт, публичното вземане, което се установява с него, следва да е безспорно по основание и размер, т.е. да съществува на валидно и годно правно основание, и да е точно определено по размер. Законосъобразното провеждане на производство по отказ за верификация и влизането в сила на крайния акт е предпоставка за законосъобразно започване на производство по установяване на публично вземане, тъй като то следва да е установено по основание и размер. В случая обаче решението за отказ за верификация е отменено с Решение № 841 от 20.11.2024 г., постановено по адм. дело № 227/2024 г. по описа на Административен съд - Разград, оставено в сила с Решение № 7403 от 04.07.2025 г. на ВАС по адм. дело № 1124/2025 г., поради което и при липса на безспорно установено по основание и размер изискуемо вземане, не е налице правна възможност за издаване на акт за установяване на публично вземане. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,