Определение № 425 от 30.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3117/2020 г.

от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че гаранциите, които тази разпоредба предоставя на осъдено лице, чието имущество подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай като настоящия в производство, което протича паралелно и независимо от наказателното производство; 3) следва ли презумпцията за невиновност и изискването за зачитане на правото на защита, установени в чл. 48 от ХОПЕС, и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която въвежда "имущественото несъответствие" като единствено и решаващо доказателство за наличие на незаконно придобито имущество, и допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване и анализ, въз основа на която се установява предположение за незаконен характер на съответното имущество, както и неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия орган, без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържанието и прилагането на методиката; 4) пораждат ли директен ефект разпоредбите на чл. 6

и чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС в частта им, в която предвиждат гаранции и предпазни клаузи за засегнатите от конфискация лица или за добросъвестните трети лица. Въззивният съд е приел, че поставените в посоченото преюдициално запитване въпроси са пряко относими към настоящия спор, след като ответникът не е признат с влязла в сила присъда за виновен в извършването на престъпление длъжностно присвояване, което е основание за предприемане на проверка за значително несъответствие в имуществено състояние и за евентуално осъществяване на гражданско конфискация по реда на ЗОПДНПИ /отм./, респ. ЗПКОНПИ, а при същата фактология е наказателно санкциониран за друго престъпление, излизащо извън приложното поле на посочените два закона и е спрял производството пред себе си до произнасянето на СЕС. Определението е правилно. Основният спорен въпрос в производството е по приложимостта на ЗОПДНПИ /отм./, респ. ЗПКОНПИ когато гражданската конфискация протича паралелно и не е предпоставена от осъщественото по отношение на проверяването лице наказателно преследване, както е в случая преквалифициране на деянието в такова, което не попада в нито една от хипотезите в чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл. 108, ал. 1 ЗПКОНПИ и доколкото е необходимо тълкуване по приложимата правна норма и решението на СЕС по делото ще породи задължително действие за българския съд, последният е длъжен на основание чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК да спре производството по висящото пред него дело, като е недопустимо повторно да сезира СЕС. Съгласно чл. 628 ГПК когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до СЕС. Единствено последният е компетентен да тълкува /да изяснява съдържанието и приложното поле/ на конкретни норми от общностното право. Доколкото се касае до отправено преюдициално тълкувателно запитване, то има за цел да установи точното значение на посочените в него общностноправни норми. Постановените от СЕС преюдициални тълкувателни заключения се ползват със задължителна сила на тълкуваното нещо, която обхваща както диспозитива, така и мотивите им. При това задължителната сила не се отнася само до националния съд, отправил запитването, но и до всички национални съдилища, които са сезирани или биха били сезирани със същото дело. Преюдициалните тълкувателни заключения имат и обратно действие /освен ако Съдът изрично не ограничи действието им във времето/. Предметът на проверката в настоящото производство се изчерпва с това, дали друг национален съд е отправил преюдициално запитване до СЕС за съответствието на приложимия по делото закон с разпоредба от правото на Европейския съюз /в случая – направеното с определението на Софийски градски съд/, а ако това е така и пред СЕС е образувано дело, дали СЕС се е произнесъл по делото. В тази насока е и практиката на Върховния касационен съд - о пределение № 99 от 12.03.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 648/2020 г., IV г. о., определение № 72 от 5.02.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 143/2020 г., III г. о., определение № 187 от 3.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 411/2017 г., IV г. о., която настоящият съдебен състав споделя.