Определение № 810 от 20.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 2941/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. П., гражданка на Република Гърция срещу определение № 253/10.04.2013г., постановено по ч.т.д.№ 1733/13г. от ВКС, ТК, ІІ отделение, с което е оставена без разглеждане частната й касационна жалба против определение № 297/08.10.12г. по ч.гр.д.№ 293/12г. на Бургаския апелативен съд за потвърждаване на първоинстанционно определение за отказ за привличане на трето лице – помагач. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, частната касационна жалба е недопустима. Определението е правилно. По реда на чл.274, ал.3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалба срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Въззивното определение за потвърждаване на първоинстанционно определение за отказ да се привлече трето лице – помагач не е категорията на актовете, които се обжалват с частна касационна жалба пред ВКС, поради което атакуваното определение на състава на ВКС за оставяне без разглеждане на частната касационна жалба следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд